Решение № 14305 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2016 г.

Решение № 14305 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Р. С. срещу Решение № 1759/12.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1156/2016 по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000315004613-091-001/11.01.2016 г., издаден от Д. К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 60 от 01.04.2016 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и обжалвания РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"– гр. Варна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационнната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против ревизионния акт, с който на дружеството са установени допълнителни данъчни задължения както следва: І. По ЗДДС общо в размер на 12 716, 66 лв. и лихви 2 753, 56 лв., от които по периоди и размери, както следва: за м. 1. 2013 г. – 40 лв. и лихви 11. 81 лв; за м. 02. 2013 г. – 116, 67 лв. и лихви ЗЗ,55 лв; за м. 08.2013 г. – 800 лв. и лихви в размер на 275, 56 лв.; за м. 11. 2013 г. – 710 лв. и лихви в размер на 154, 31 лв.; за м. 12.2013 г. – 1 500 лв. и лихви 314.16 лв; за м. 04.2014 г. – 330 лв. и лихви 60.90 лв.; за м. 05.2014 г. – 2 500 лв. и лихви в размер на 403,13 лв.; за м. 06.2014 г. – 1 861,66 и лихви в размер на 284,97 лв.; за м. 07.2014 г. – 1596,67 лв. и лихви 231,25 лв. за м. 08. 2014 г. – 600 лв. и лихви 89. ЗЗ лв.; за м. 09.2014 г. – 600 лв. и лихви в размер на 226,01 лв.; за м. 05.2015 г. – 2 061,66 и лихви в размер на 135,43 лв.; ІІ. За КД по ЗКПО: за 2012 г. – увеличение на финансовия резултат с 200 лв., за 2013 г. – увеличение на финансовия резултат с 15 633,ЗЗ лв., за 2014 г. – увеличение на финансовия резултат с 37 441, 67 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактурираните услуги с доставчик [фирма]. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Основен спорен въпрос в производството е било налице ли е реално осъществена доставка на стоки и услуги, за които жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит, респективно дали посоченият във фактурите ДДС е начислен правомерно. По този въпрос, първостепенният съд правилно е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от същия закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица, както и че извършените услуги са послужили за търговската му дейност. Процесните фактури, документират сделки с предмет - рекламни материали, рекламни услуги, стоки по опис, семинарна такса, но същите не отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. От тях не може да се определи както вида на доставката, така и количеството на стоките и услугите. Освен фактурите от ревизираното лице са представени договори за възлагане на услугите и протоколи за приемане на услугите, но описаните доказателства не идентифицират услугите в степен, обосновящ извода за реално изпълнение на услугите. Представените договори не съдържат клаузи, които уреждат съществени елементи от договореностите между страните, в частност да очертаят конкретното изпълнение от страна на изпълнителя и да определят дължимото от страна на възложителя възнаграждение. В представените приложения от 14.01.2013 г., 20.05.2013 г. и 02.09.2013 г. към рамковия договор за услуги е посочено, че вида, количеството, дизайна и съдържанието на рекламните материали ще бъдат уточнени допълнително между страните в хода на изпълнение на възложената услуга след представяне на конкретни изисквания на възложителя и представяне на оферти от страна на изпълнителя. Но такива доказателства не са ангажирани. Липсват приемо-предавателни протоколи, които да посочат вида и количеството на рекламните материали. За фактура с предмет "семинарна такса" не са представени документи за организация на посочения семинар и извършени разходи за лектори. Не е установено категорично кой е участвал в провеждането му, при положение, че дружеството-доставчик има само едно наето на работа лице по същото време. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа вида на услугата. Предвид изложеното, в настоящия случай конкретизиран реквизит "вид на услугата" липсва. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез съпътстващи фактурите документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 08.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по – силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно частта на РА по ЗКПО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от [фирма], се налага изводът, че са налице основанията за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС-Варна е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото в полза на ответника по касация Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 994,11 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение