Решение № 3048 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 720/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез процесуалния представител юрк. Благоева - Копчева, срещу Решение 6456 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело 2908/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РД-26-171 от 06.03.2023 г. на министъра на отбраната и е осъдено Министерство на отбраната да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Й. Добрев, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Жерков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Й. Добрев, против заповед РД-26-171 от 06.03.2023 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен инспектор в звено Финансов контрол и материални проверки към Министерство на отбраната, считано от 09.03.2023 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2022 г. неприемливо изпълнение. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената писмена форма и с реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, както и при спазване на срока по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че в конкретния случай изискванията към изпълнението и на четирите поставени цели в индивидуалния работен план за 2022 г. на жалбоподателя не съдържат конкретни измерими критерии за оценка и ако по отношение изпълнението на цел 1 все пак е предвидена известна конкретика относно вида на документите, които следва да бъдат създадени, но не и досежно евентуален брой, качество, обичайни срокове за изпълнение, то критериите за изпълнение на цели 2 и 3 са толкова общи, че създават предпоставка за субективно оценяване изготвя документи в зависимост от поставената задача. Според съда констатираните нарушения при изготвяне на индивидуалния работен план са съществени доколкото несъответствието му с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ опорочава изначално резултата от провеждането на следващите етапи от процедурата по атестиране липсват обективно заложени конкретни измерими критерии за оценка на поставените цели. Прието е от административния съд също така, че обективното провеждане на процедурата по оценяване задължава оценяващият ръководител да предприеме необходимите действия за изменение и/или допълнение на конкретно възложените задачи на служителя тогава когато е констатирано некачествено и/или несъответно на целите на съответната административна структура изпълнение, данни за което се съдържат в докладната записка до министъра, но не и в дадената оценка на изпълнението на индивидуалния работен план при проведената междинна среща, при която оценяващият ръководител като пряк ръководител е следвало да набележи и конкретни действия за подобряване на работата в изпълнение на дадените препоръки. Съдът обосновава и извод, че в нарушение на изискванията на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл годишната оценка, изготвена от оценяващия пряк ръководител съдържа единствено общи и абстрактни фрази, които не са подкрепени с доказателства и са обективно непроверими. Така за изпълнението на цел 1 от индивидуалния работен план е посочено изготвяне на един доклад ведно с акт за начет - констатация, която според съда не позволява да се направи извод налице ли е неизпълнение на заложената цел или се касае за частично такова, доколкото липсва отразяване на брой на възложените проверки със заповеди на министъра за целия едногодишен период, респективно за поставени срокове за изпълнение, както и липсват конкретни данни по отношение изпълнението на цели 2 и 3. В тази връзка съдът приема още, че констатациите за изпълнение на цели 2 и 3 относно твърденията за оспорване на задачи и неизвършване на административни дейности са лишени от фактическа обоснованост и доказателствена обезпеченост, като в този смисъл не могат да служат и представените в съдебното производство заверени копия на 4 съобщения от служебната електронна поща. Според съда в конкретния случай не е изпълнен с необходимата обективност и прецизност нито един от етапите на оценяване, което води до несъответствие на дадената годишна оценка с изискванията на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, както и описаните неизпълнения при извършване на една възложена проверка не могат да служат като обективен критерий за оценка на цялостната годишна дейност на служителя, още повече при липса на информация за предприети действия от органа по назначаване по повод констатациите и предложенията в докладната записка от 18.05.2022 г. на началника на звеното. Въз основа на изложеното съдът е обосновал извод, че годишната оценка за изпълнение на длъжността на жалбоподателя за 2022 г. не може да послужи като основание по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение, поради и което оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие със заложените цели в чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НУРОИСДА отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено при неспазване на административно-производствените правила, както и в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е приел, че при оценяването на Й. Добрев са допуснати нарушения във всеки един от етапите на процедурата, независимо че формално всички те са били проведени. Както и правилно приема съдът, видно от приетия индивидуален работен план, същият не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИДСА, доколкото определени в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество. В чл. 9, ал. 2 и 3 от НУРОИДСА е предвидено, че в индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Обстоятелството, че в длъжностната характеристика на служителя са предвидени общо формулирани задължения и отговорности не означава, че целите в индивидуалния работен план също не е необходимо да бъдат конкретно формулирани с ясно поставени задачи, дейности и критерии за начин и оценка на степените на изпълнението им. Действително, целите не могат да бъдат извън обхвата на задачите по длъжностната характеристика, но преповтарянето им в индивидуалния работен план не съответства на изискванията в чл. 76, ал. 6 от ЗДСл относно начина на формулирането им. В случая в индивидуалния работен план на служителя липсват също така и поставени конкретни срокове за изпълнение. Това е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато особено съществено нарушение в първия етап от атестирането на служителя, което се е отразило и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Този извод не се променя и от обстоятелството, че приетият индивидуален работен план е подписан от оценявания. Участието на служителя в този процес не освобождава оценяващия му ръководител от отговорността да спазва НУРОИСДА. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че от доказателствата по делото се установява, че и при провеждането на междинната среща на 27.07.2022 г. на практика не е извършен подробен преглед на изпълнението на дейността от държавния служител, а вписана само обща и бланкетна препоръка, както и е посочено, че за оценявания период служителят е извършил само една материална проверка, както и че спазва сроковете, но не съгласува действията си с прекия началник. На тази среща не са посочени конкретни забележки при изпълнение на някоя от описаните четири цели в индивидуалния работен план на служителя. В тази връзка се наблюдава и допуснато нарушение на нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, тъй като оценяващият ръководител не е изложил конкретни констатации за проблеми при изпълнение на задълженията по целите от индивидуалния работен план. Липсва преглед на показаните компетентности, няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА и то при съобразяване на изготвената преди това докладна записка рег. 14-00-10/18.05.2022 г. до министъра на отбраната от прекия ръководител на Й. Добрев, който и е оценяващ, с изложени в нея констатирани нарушения при извършването от служителя на посочената при междинната среща материална проверка. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността главен инспектор от Й. Добрев безспорно се установява по делото също така, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил изискванията на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Изложените мотиви не съдържат обективно установими факти и обстоятелства, същите съдържат общи и декларативни изводи, както и не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл. Предвид така установените по делото допуснатите нарушения при изготвяне на индивидуалния работен план и при оценяването на служителя административният съд е достигнал до правилен краен извод, че получената от държавния служител годишна оценка е определена в нарушение на изискванията на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и НУРОИСДА, поради което не може да обоснове изпълнението на материалноправните предпоставки за прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 23.11.2023 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,