Решение № 13101 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2010 г.

Решение № 13101 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Запад" АД (универсален правоприемник на "Кожухгаз" АД), гр. Кюстендил, подадена чрез пълномощник юриск. Николов срещу решение № 5949 от 5.05.2010 г. по адм. дело № 15214/2009 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-14 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси в размер на 1 950.30 лв. и лихви за забава за отчетните 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Излага, че решението е неправилно, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 170 и чл. 171 от АПК като съдът е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя, а не на административния орган, както и че служебно не е назначил служебно вещо лице след като не е имал специални знания за преценка. Твърди, че в нарушение на материалния закон съдът не е съобразил, че не всички приходи по годишния финансов отчет представляват разходи за регулаторна дейност по лицензията, поради което и лицензионните такси следва да бъдат изчислявани само върху стойността на приходите от посочената в закона лицензионна дейност, но не и върху нелицензионната дейност на дружеството. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 37 и чл. 38, във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Подробни доводи излага в писмени бележки. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество се отмени обжалвания административен акт, както и алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез пълномощници юриск. Кованджиев оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи, че с чл. 28, ал. 2 от ЗЕ се регламентира размерът на таксите, редът и сроковете за заплащането им с Тарифа, одобрена от МС по предложение на комисията. Излага, че въз основа на представените годишни финансови отчети от дружеството комисията е изчислила дължимите такси. Подробни доводи са изложени в писмено становище. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правило. Излага, че съдът при спазени съдопроизводствени правила правилно е приел представените от страните доказателства и съобразил заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание на 6.04. нежелание за експертиза, като е обсъдил и доказателствата, становищата и относимата правна уредба, като съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕ дружеството е длъжно да води отделна счетоводна отчетност за дейностите, подлежащи на лицензиране по закона и други дейности и след като това задължение не е изпълнено и по делото не е доказано за процесните години приходи и от други дейности, правилно е прието, че не е налице основание за отделяне приходите по дейности и начисляване лицензионни такси само върху годишните приходи за лицензионните дейности, а не върху всички приходи. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение № 5949 от 5.05.2010 г. по адм. дело № 15214/2009 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на "Овергаз Запад" АД (универсален правоприемник на "Кожухгаз" АД) срещу акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-14 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси в размер на 1 950.30 лв. и лихви за забава за отчетните 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила по аргумент от чл. 146 от АПК, като в съответствие с чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката годишната лицензионна такса се начислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията", а жалбоподателят не е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като не са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии: № Л-170-08 от 17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-17 12 от 17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Петрич, респ. в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Освен това съдът е приел, че при липса на отделна счетоводна отчетност на дружеството по отношение на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания, но в съдебно заседание от 6.04.2010 г. жалбоподателят, чрез процесуалния представител е заявил, че не желае да се изслушва съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че при издаването на акта са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ и е определена такса в размерите, предвидени в тарифата, поради което е отхвърлил жалбата. От доказателствата по делото се установява, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-14 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с който на "Овергаз Запад" АД, като универсален правоприемник на "Кожухгаз" АД, гр. Кюстендил, с който е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси и лихви за забава за отчетните 2005 г., 2006 г. и 2007 г., дължими през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 1 950.30 лв. и лихва за забава, приет на заседание на ДКЕВР от 26.10.2009 г. Процедурата по издаване на акта е започнала с решение на комисията по т. 3.10 от протокол № 86 от 6.07.2009 г. във връзка със събирането на годишни такси за издадени лицензии в зависимост от извършената лицензионна дейност по чл. 29, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ по чл. 3, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР. В производството е установено, че с решение № Л-170 от 17.12.2004 г. на ДКЕВР на "Кожухгаз" АД, чиито правоприемник е жалбоподателя, са издадени две лицензии № Л-170-08 от 17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-17 12 от 17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Петрич. При издаването на акта са взети предвид изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2005, 2006 и 2007 г. и начислените такси, но частично неиздължени за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години, като общият размер е определен на 1 950,30 лева и начислена лихва от 21,98 лева върху остатъка на неплатена годишна вноска и лихви за просрочие върху съответните главници. Административният орган е приел, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет /ГФО/ не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. По тези съображения ДКЕВР е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лева, дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно ГФО за предходната година. Комисията е приела, че годишните такси се дължат върху годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност в пълен размер, от които не се приспадат разходите по чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и се определя въз основа на ГФО и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. С жалбата против акта за установяване на публично държавно вземане под № УДВ-14 от 26.10.2009 г. на ДКЕВР жалбоподателят е оспорил законосъобразността на начислените годишни такси по предоставените две лицензии, като се е позовал на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ, както и че се изчислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията", в конкретния случай по дадените две лицензии: "разпределение на природен газ" - § 1, т. 49 от ЗЕ и "снабдяване с природен газ" - § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране цените на природен газ /НРЦПГ/. Жалбоподателят е твърдял, че неправилно е избрана основа, върху която се изчислява задължението за такса като са включени не само приходите от лицензионната дейност, но и приходи от други нелицензирани дейности на дружеството през този период, поради и което неправилно са определени таксите. При тези фактически установявания съдът неправилно е приел, че в съответствие с чл. 29, ал. 3 от ЗЕ годишната лицензионна такса се начислява на база "разходи за регулаторната дейност по лицензията". С чл. 29, ал. 3 от ЗЕ са определени видовете такси и тяхното предназначение, но не се определят на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година", които са в полза на ДКЕВР, а определянето им се извършва в зависимост от вида на извършваната дейност от лицензианта и се диференцират по критерии по Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР /чл. 29, ал. 5 от ЗЕ/. Следователно "разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година" не могат да са база за определяне на таксите, каквито доводи и изводи се правят, а се определя същността на годишната такса, която не е свързана с разходите на лицензианта, а е предназначена за разходите по регулаторната дейност на органа. Съдът е приел, че "от годишните счетоводни отчети се установява, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като не са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в годишния му финансов отчет не са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея", но също така е приел, че липсата на отделна счетоводна отчетност следва да се приеме, че по отношение на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания. Въпреки призната необходимост от специални знания във връзка с воденето на счетоводството на дружеството, съдът в съдебно заседание от 6.04.2010 г. е приел, че след като дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния представител юрисконсулт Владислав Николов, е заявил, че не желае да се изслушва съдебно-счетоводна експертиза, такава не е назначена. В съответствие с чл. 37 от ЗЕ - ал. 1 " Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени", като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ - "Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности". В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни разпоредби определят изискванията относими към начисляването на годишна такса за съответна лицензионна дейност от ДКЕВР. В конкретният случай ДКЕВР е начислила годишна такса за лицензионните дейности на жалбоподателя за 2006 г. -2008 г. въз основа на изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2005, 2006 и 2007 г. и начислените такси, но частично неиздължени за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години на жалбоподателя, като е приела, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет /ГФО/ не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата, само по отношение на лицензионните дейности, поради и което е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лева, дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно ГФО за всяка предходна година, но на базата на пълните размери на приходите, а не само за лицензионните дейности. Въз основа на извършения фактически и правен анализ по установените фактически обстоятелства от съда и направените правни изводи, както и събраните по делото доказателства, настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, като е приел, че годишните такси се определят на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година", както и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като не е изискал от органа да установи фактическите основания посочени в акта относно основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството, както и не е назначил служебно съдебно - счетоводна експертиза за изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР за видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Освен това съдът е бил длъжен да съдейства на страните и да укаже представяне на доказателства свързани с обстоятелствата по приходите от лицензионна дейност и приходите от нелицензионна дейност по ГФО на жалбоподателя. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, необосновано е с изведените незаконосъобразни правни изводи въз основа на неизяснени фактически обстоятелства, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен състав на ВАС за ново разглеждане от друг състав за установяване на фактическите обстоятелства по делото в съответствие дадени по-горе указания, включително да се допускане назначаване на съдебно - счетоводна експертиза за установяване воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, съпоставяне на предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР върху приходите от видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и приходи от нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав