Решение № 5086 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2021 г.

Решение № 5086 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 245 – чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Т. Ж. от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 8211 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 8529/2019 г. от Върховен административен съд. С него е оставено в сила решение № 2527 от 11.04.2019 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. дело № 13359/2018 г., с което пък е отхвърлена жалбата на Л. М. против заповед №РЛН18-РД09-663 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Л." на Столична община за изземване на имот - общинска собственост, находящ се в гр. С., [жк], [жилищен адрес]. Искането е с правно основание чл. 246, ал. 1 от АПК. С него се развиват съображения, че решението, чиято отмяна се иска е било постановено в производство, в което искателката не е участвала, въпреки че същата имала качеството на заинтересована страна, доколкото разполагала със самостоятелно право на ползване върху иззетото общинско жилище. Решението имало обвързваща сила спрямо Т. Ж., доколкото с него била отхвърлена жалба срещу акт, който пряко и непосредствено засягал нейни законни права и интереси. По тези доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът кметът на район "Л." на Столична община в писмен отговор излага становище за неоснователност на искането за отмяна. Моли съда да го отхвърли, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответникът Л. М. не изразява становище по искането за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като предявено в изискуемата се форма съгласно чл. 241 вр. с чл. 247 от АПК, в рамките на сроковете по чл. 240 вр. с чл. 247 от АПК, и касае влязло в сила съдебно решение. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е неоснователно. Видно от данните по делото с решението, чиято отмяна се иска - решение № 8211 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 8529/2019 г., тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 2527 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 13359/2018 г. на Административен съд - С. град. С това решение е отхвърлена жалба на Л. М. против заповед №РЛН18-РД09-663 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Л." на Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено от Л. М. и членовете на семейството й да бъде иззет имот - общинска собственост, находящ се в гр. С., [жк], [жилищен адрес]. Наемното правоотношение между Л. М. и район "Л." на Столична община е възникнало въз основа на заповед № 04-370 от 11.10.1985 г. на началника на служба "Жилищно настаняване" при Столичен народен съвет – район "Л.", с която в общинското жилище са настанени Л. М. и членовете на семейството й – С. С. Ц. и искателката Т. Ж.. Настанителната заповед е била отменена и е било прекратено наемното правоотношение със заповед №РЛН16-РД09-699 от 26.08.2016 г. на кмета на район "Л.", като същата заповед е влязла в сила на 09.07.2018 г., след като е преминала съдебен контрол и е потвърдена с решение № 1826/20.03.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 9492/2016 г., оставено в сила с решение № 9382 от 09.07.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6946/2017 г. Настоящият петчленен състав прецени, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, неучаствали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях, когато те не са били конституирани като страна, въпреки, че е трябвало да бъдат конституирани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт. За да бъде активно легитимиран да иска отмяна на решението, за искателя следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не е участвал като страна в процеса - т. е. да не е бил конституиран като страна в процеса; да е имал обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за него. В случая е налице само първата предпоставка, а другите две предпоставки не са налице, предвид следното: На първо място, Т. Ж. не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в съдебното производство по оспорване на заповед №РЛН18-РД09-663 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Л.", Столична община. Страни в това производство според чл. 153, ал. 1 от АПК са оспорващият Л. М. и органът, издал административния акт - кметът на Столична община, район "Л.". Т. Ж. е била засегната от заповедта за изземване на имота, в който същата е била настанена като член на семейството на Л. М., но искателката не е упражнила обезпеченото й по закон право да обжалва тази заповед. В съдебното производство по обжалване на заповедта за изземване на имота Т. Ж. не е и заинтересовано лице, тъй като такива са лицата, за които съдебното решение би се отразило неблагоприятно. В случая при отмяна на административния акт съдебното решение според чл. 177, ал. 1 от АПК би имало действие и по отношение на искателката. Но при отхвърляне на жалбата – какъвто е случаят, неблагоприятното засягане правата на Т. Ж. е от административния акт, а не от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на друг оспорващ. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК, решенията, с които се отхвърля жалбата срещу административния акт, са установителни по своето правно действие и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници, те не обвързват заинтересованите от акта трети лица, които нямат интерес и право да искат неговата отмяна. Изключение от това правило е налице само в хипотезите, при които неделимостта на спорното административно правоотношение обуславя разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица и това е изрично уточнено в ТР № 1/2001 г. по адм. д. №ТР-1/2000 г. на ОСС на ВАС. В случая това изключение не е налице, тъй като административното правоотношение не е било неделимо. Фактът, че всеки от настанените в общинското жилище лица са могли самостоятелно да обжалват заповедта за изземване на общинското жилище, е показателен за липсата на неделимост на спорното административно правоотношение. На второ място, решението, чиято отмяна се иска, не е неблагоприятно за искателката. Както вече се каза, неблагоприятното засягане е от заповедта за изземване на имота, а не от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на Л. М.. Защитата на Т. Ж. срещу неблагоприятното засягане е могла да бъде реализирана чрез оспорване на заповед №РЛН18-РД09-663 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Л." на Столична община за изземване на имота, което тя не е направила. По изложените съображения подаденото искане за отмяна е неоснователно, тъй като не са налице кумулативно предвидените в чл. 246, ал. 1 от АПК предпоставки и същото следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора искането на кмета на район "Л." на Столична община за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Затова и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, искателката следва да бъде осъдена да заплати на район "Л." на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 249 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,