Решение № 12741 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на район Витоша - Столична община, чрез процесуален представител, против Решение 8193/28.12.2023 г., постановено по адм. дело 6056/2023 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е обявена нищожността на Заповед РВТ23-РД56-222/18.05.2023 г. на кмета на район Витоша Столична община и преписка РВТ23-ВУ51-82/16.03.2023 г. по описа на Район Витоша - СО е изпратена на Кмета на Столична община за произнасяне по заявлението на А. А. Ш. по чл.8, ал.1 от Наредбата за изплащане на компенсации за извършени от него разходи за обучението и отглеждането на сина му С. А. Ш. за учебната 2022/2023 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. А. Ш., редовно призован, не се явява и представлява и не представя становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба от А. А. Ш. от гр.София против Заповед РВТ23- РД56-222/18.05.2023 г. на кмета на Район Витоша - СО, с която, в качеството му на баща на детето С. А. Ш., е отказано изплащането на компенсация по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места /Наредбата/. С обжалваното решение Административен съд София град е обявил за нищожен отказа на кмета на район Витоша, Столична община, за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, свързани с отглеждането и обучението на детето С. А. Ш. за учебната 2022/2023 г. по депозирано от А. А. Ш. заявление от 16.03.2023г. по чл.8, ал.1 от Наредбата за изплащане на компенсации за извършени от него разходи за обучението и отглеждането на сина му С. А. Ш. за учебната 2022/2023 година и изпратил преписката на кмета на Столична община за ново произнасяне по заявлението, подадено на 16.03.2023 г. от А. А. Ш. по чл.8, ал.1 от Наредбата за изплащане на компенсации за извършени от него разходи за обучението и отглеждането на сина му С. А. Ш. за учебната 2022/2023 година.със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови съдебният акт АССГ е приел за установено следното: Съгласно Удостоверение изх. 01478/06.02.2023 г., от датата на издаване на удостоверението детето С. А. Ш. е с постоянен адрес в Район Витоша - СО. Детето е кандидатствало за прием в детска градина, като на 27.01.2023г. е било класирано в ДГ Щастливо детство и е елиминирано на 10.02.2023 г. След тази дата, при извършено класиране на 24.02.2023 г. за ДГ 112, ДГ 116 и ДГ 37 не е било класирано в тези детски градини. Детето е записано с постоянен адрес в район Витоша, като дата на последен успешен вход в семейния профил е посочена 13.03.2023г. На 04.10.2023 г. майката на детето е депозирала искане в район Люлин, където към този момент е бил постоянният им адрес, за изплащане на компенсации за извършени разходи за обучението и отглеждането на детето, за установяване на което е представил входящия номер на същото. На 26.10.2023г. чрез изпратено по електронната поща писмо, майката на детето е поискала производството да бъде прекратено, тъй като им предстои смяна на мястото на живеене. Посочила е, че поради тази причина вече не им е приоритет приемането на сина им в държавна детска градина в район Люлин. На 16.03.2023 г. А. А. Ш. е подал в район Витоша - СО заявление по чл.8, ал.1 от Наредбата за изплащане на компенсации за извършени от него разходи за обучението и отглеждането на сина му С. А. Ш. за учебната 2022/2023 година. На същата дата е подадено и искане по чл.9, ал.1 от Наредбата за изплащане на компенсации за извършените от него разходи за обучение и отглеждане на дете, в което не са изрично посочени месеците, за които се претендира, както и името на детето. Към заявлението и искането са приложени договор с детски образователен център Мей- Би ЕООД и декларация, че не получава подпомагане на друго основание от държавния бюджет или за сметка на оперативни програми средства за подпомагане на обучението или отглеждането на детето. По така подадените заявление и искане не е налице произнасяне. Искане по чл.9, ал.1 за учебната 2022/2023 г. е подадено от оспорващия на 25.04.2023 г., в което също не са посочени месеците, за които се претендира изплащане на компенсации. Към същото са приложени фактури за извършени разходи за м. март и м. април 2023 г. за платени такси на Детски образователен център Мей-Би ЕООД. На проведено на 18.05.2023 г. заседание на комисия, назначена със Заповед РТВ23-РД56-68/18.01.2023 г. на кмета на район Витоша със задача да разгледа подадените заявления от родителите на неприети деца в държавни и общински детски градини или училища, поради липса на свободни места и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане и обучение на децата, е разгледано подадено заявление от А. А. Ш. в качеството му на родител на детето С. А. Ш., подадено на 25.04.2023 г. След извършена проверка комисията е установила, че детето не отговаря на едновременно изпълнение на условията по чл.3, ал.1 от Наредбата, защото е било класирано за учебната 2022/2023 г. в ДГ 35 на 27.01.2023 г., като е отбелязано в системата, че на 10.02.2023 г. е елиминирано дете. Предвид това е предложено на кмета на район Витоша да издаде заповед за отказ за изплащане на средства за компенсиране на разходите. Последвало е издаването на оспорената в производството пред АССГ Заповед РВТ23-РД56-222/18.05.2023 г., с която е отказано изплащането на компенсация по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, поради липса на основанието по чл.3 от същата наредба. За установяване компетентността на издателя на тази заповед в производството пред АССГ е представена Заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на СО, с която на кметовете на райони в СО са делегирани правомощия по Наредбата. С т. 2 от тази заповед е възложено на кметовете на райони в СО да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване на изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в наредбата. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган. За да постанови този резултат съдът е изложил съображения, че за да възникне правото на компенсиране на разходите и същите да бъдат компенсирани се издават два акта - по чл.8 от Наредбата, с който се признава правото на компенсиране на разходите и по чл.10, ал.2 от Наредбата - с който се определя конкретния размер на дължимите средства. Приел, че макар в оспорената заповед да се сочи, че е издадена на основание чл.10 от Наредбата, то същата е с правно основание чл.8, ал.4 от същата, тъй като издателят й изрично е посочил, че се произнася по Преписка РТВ23-ВУ51 -82/16.03.2023 г., която е образувана по подадено заявление по чл.8, ал.1 от Наредбата и по което не е налице предходно произнасяне, а и с оглед мотивите за отказ, а именно липса на кумулативно предвидените в чл.3 от Наредбата предпоставки, които се проверяват именно в производство по издаване на акт по чл.8 от Наредбата. Първоинстанционният съд е приел, че без наличие на положителен акт по чл.8 от Наредбата не могат да се определят дължими средства по чл.10. При тези доводи извел извод, че кмета на район Витоша - СО не е компетентен да издава такъв акт, доколкото в разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредбата не е предвидена възможност за делегиране на това правомощие, а единствено кметът на общината е с компетентност да издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. Разграничил, че преценката дали родителят/родителите имат право да получат компенсиране на разходите за съответната учебна година е в правомощията само на кмета на общината, а преценката дали разходите са допустими за съответния период, е в правомощията на кмета на общината или на упълномощено от него лице. Поради това, оспореният административен акт, като издаден по приложение на чл.8, ал.4 от Наредбата от кмета на района, на когото не са делегирани изрично правомощия да издава такива актове, е обявен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Условията и редът за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите на родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато децата не са приети в държавни или общински детски градини и училища поради липса на места за предучилищно образование в тях са уредени в Наредбата, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г., обн. ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г., по силата на законовата делегация в чл. 283, ал. 15 Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им, ако едновременно са изпълнени условията, изброени в т. 1 6. Редът за изплащане на средствата за компенсиране на разходите е уреден в чл. 8 13 НУРПИС. В чл. 8, ал. 1 и 4 НУРПИС е предвидено, че родителите, които желаят да получават компенсиране при условията и по реда на тази наредба за извършваните от тях разходи, пряко свързани с обучението и отглеждането на децата им, за всяка учебна година подават заявление по образец съгласно приложение 1 в общината по настоящия адрес на детето. Когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за изплащане на компенсации родителите по чл. 8, ал. 3 подават искане в общината по настоящия адрес на детето. Общината проверява дали са налице изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, 4 и 6, извършва проверка на подадените документи съгласно изискванията на чл. 4 8 и на допустимостта на разходите. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. По делото е представена заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в Столична община правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена от кмета на Столична община на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, 8, 9 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка със задълженията, възложени на общините с НУРПИС. В чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Делегирането на правомощията на кмета на общината е извършено на основание законовата разпоредба, с която е дадена възможност за възлагане на широк кръг от правомощия, без посочване на ограничения, т. е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване (в случая придобита с разпоредба на подзаконов нормативен акт). В Решение 2488 от 05.03.2024 г. по адм. д. 4658/2023 г. на ВАС, V о., касационният съд е посочил, че в приложимата наредба не е изключено изрично приложението на общите правила относно организацията на работата на органите на местно самоуправление, а и не е необходимо изрично да бъде предвидена възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината на кметовете на кметства и райони поради регламентацията на този правен институт в общия закон (ЗМСМА) по отношение на всички функции на кмета на общината като различен от обикновеното упълномощаване на длъжностно лице да изпълни конкретно правомощие вместо органа на власт. В подкрепа на тези доводи е правната уредба в нормативни актове със сходна материя напр. Постановление 213/01.08.2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли или яслени групи в общински и държавни детски градини (в сила от 05.08.2022 г., обн. Дв. бр. 62 от 5 август 2022 г., попр. Дв. бр. 69 от 26 август 2022 г., доп. ДВ. бр. 99 от 13 декември 2022 г., изм. Дв. бр. 18 от 24 февруари 2023 г.) и в Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средствата от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места (в сила от 27.10.2023 г., приета с ПМС 206 от 23.10.2023 г., обн. ДВ. бр. 90 от 27 октомври 2023 г.). В тези два нормативни акта изрично е предвидена възможността дори за упълномощаване на друго длъжностно лице, което да изпълнява правомощията на кмета за компенсиране на подобни разходи т. е. очевидно е разбирането за липса на каквато и да е изключителност на тези правомощията на кмета на общината или незаменимост при упражняването им. В тази насока е преобладаващата съдебна практика на касационната инстанция, според която разпоредбата на чл. 8, ал. 4 НУРПИС няма характер на специална норма, която да дерогира разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА, която се споделя и от настоящия съдебен състав. В допълнение, при анализа на съдържанието на Заповед РВТ23-РД56-222/18.05.2023 г. на кмета на район Витоша Столична община, противно на констатациите на първоинстанционния съд, се установява че с нея е изрично е отказано изплащането на компенсация, при определянето на разходите за недопустими, каквото правомощие кмета на общината може да делегира, на основание чл.10 ал.2 от вече посочената Наредба. Предвид изложеното, преценката на първоинстанционния съд за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт е неправилна, съответно решението е постановено в нарушение на приложимата материалноправна норма на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА. Решението е постановено и при съществени съдопроизводствени нарушения - частична липса на мотиви по чл. 172а, ал. 2 АПК, доколкото липсват мотиви относно отменителните основания по чл. 146, т. 2 - 5 АПК. Поради това решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания за проверка на всички отменителни основания по чл. 146 АПК, при съобразяване на изложеното в предходния абзац относно компетентността на издателя на акта. По направеното искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид изхода на делото по същество на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,