Решение № 12858 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Ейс Софт ООД, гр. Варна, чрез адвокат Златев, срещу решение 10242 от 10.10.2024 г., постановено по адм. д. 1199/2024 г. по описа на Административен съд Варна и определение 12542 от 26.11.2024 г. постановено по същото дело. Решението се обжалва частично в отхвърлителната му част с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в оспорената му част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се осъди Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) да заплати на дружеството законната лихва, считано от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г. върху присъдената с решението сума от 950 лв. Неправилността на обжалваното определение в отхвърлителната му част се основава с допуснати нарушения на материалния закон. Ответникът, Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , чрез юрисконсулт Тодорова в писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Моли обжалваните съдебни актове да бъдат оставени в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение изплатено от другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебните актове в обжалваните части са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. С решението в обжалваната му част Административен съд Варна е отхвърлил иска на Ейс Софт ООД, за присъждане на законна лихва за периода от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г. върху обезщетението за претърпени имуществени вреди вследствие на отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление на директор на Дирекция Инспекция по труда - Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че лихви върху присъдената главница не се дължат, тъй като се касае за разход, който следва да бъде претендиран по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и не става автоматично изискуем след отмяната на наказателното постановление. Решението в осъдителната му част и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2021 г. върху обезщетението за претърпени имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административен орган, реално причинена вреда и причинно-следствена връзка. При неправилно приложение на закона с обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница. Съобразно приетото в т. 4 на ТР 3/2004г. по ТД 3/2004г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. Обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт може да се иска след отмяната му, съответно началният момент на забавата и на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което актът е отменен т. 4 на ТР 3/2004г. по ТД 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление се приравнява като последици, включително и по отношение на началния момент за присъждане на законна лихва върху главницата на отменен като незаконосъобразен административен акт. В случая решението, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, е влязло в сила на 01.06.2019 г., а искът е предявен на 31.05.2024 г., при което при приложението на чл. 111, б. в от ЗЗД е погасена част от вземането за лихва за периода 01.06.2019 г. до 31.05.2021 г. Докато не се погасят, паричните задължения са лихвоносни, затова и лихвата върху тях се погасява именно при приложението на посочената разпоредба от ЗЗД, трите години, обхванати от давностния срок се броят назад, считано от предявяването на тези вземания. Това основава неправилност на решението в частта му, с която не е присъдена законна лихва върху дължимата се като обезщетение сума за периода от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г. Давностният срок за лихвите от върху вземанията от непозволено увреждане е тригодишен съгласно чл. 111, б. в ЗЗД Постановление 2 от 21.12.1981 г., Пленум на ВС. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона в частта му, с която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г. следва да бъде отменено, като вместо се постанови друго по съществото на спора, с което искането се уважи. По отношение на частната жалба: Частната жалба на Ейс Софт ООД срещу определение 12542 от 26.11.2024 г., постановено по делото е неоснователна. С определението, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, в обжалваната му част съдът е отхвърлил искането на Ейс Софт ООД за изменение на решение 10242 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело 1199/2024 г. по описа на Административен съд Варна в частта за разноските като е приел претенцията за присъждане допълнително 400 лева на адвокатско възнаграждение за неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 400 лв., платено за защита по адм. дело 1200/2024 г. по описа на Административен съд Варна (прекратено и присъединено към адм. дело 1199/2024 г. по описа на Административен съд Варна), тъй като предявените обективно съединени искове са разгледани в едно съдебно производство, а присъденият с решението размер е съответен на уважените претенции. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че правилно и в съответствие с материалния закон е оставил без уважение искането на Ейс Софт ООД за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател Ейс Софт ООД за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да му заплати такива в общ размер на 412,50 лева държавна такса в размер на 12,50 лева, дължима се съгласно чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение