Решение № 5105 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15789/2009 г.

Решение № 5105 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15789/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, против решение № VI-296 от 23.10.2009 г. по адм. дело № 338 по описа за 2009 г. на Старозагорския административен съд в отменителната му част. Посочените пороци релевират необоснованост на съдебното решение - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "МБАЛ - Казанлък" ЕООД, гр. Казанлък, обл. Стара Загора, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил заповед № РД-19-142/03.06.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Стара Загора, в частта за наложените санкции на "МБАЛ - Казанлък" ЕООД, гр. Казанлък, по точки 1, 3 и 4 - финансови неустойки с общ размер 540 лв. (3 по 180 лв.). Обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която заповед № РД-19-142/03.06.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Стара Загора, е отменена за приложената санкция по т. 1 - финансова неустойка в размер от 180 лв. на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравно- осигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) за нарушение по т. 204.9 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 01.01.2009 г.), установено по отношение на КП № 26 Заболявания на горния гастроинтестинален тракт, ИЗ № 1343, отразено в т. 1 от ФП № Р-134/14.04.2009 г. Решението в горната обжалвана част е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми, регламентиращи документирането в хода на хоспитализацията. Съгласно т. 204.9. от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. при извършване на ЕКГ същата съдържа дата на извършването, име и подпис на извършилия изследването. Наложената санкция за липсващ реквизит "име на пациента" е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Съставеният съвместен протокол за липса на отразено име на пациента на направеното ЕКГ по КП № 26, ИЗ № 1343, установява фактическо обстоятелство, по което няма спор. Така отразеното обстоятелство е правно ирелевантно, защото липсва създадено нормативно изискване за попълване името на пациента в документа за графично изследване. Спазени са изискванията на т. 204.11. за прилагане на изследването и вписването му в историята на заболяването и в епикризата. Не е допуснато нарушение на установения ред за работа с документи по КП, поради което не е налице фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. Обжалваното съдебно решение е неправилно в частта, с която заповед № РД-19-142/03.06.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Стара Загора, е отменена за приложената санкция по т. 3 - финансова неустойка в размер от 180 лв. на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. за нарушение на т. 199 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., установено по отношение на КП № 26, ИЗ № 1946 и 1524, отразено в т. 3 на ФП № Р-134/14.04.2009 г. Първоинстанционният административен съд необосновано е приел, че документ № 1 е попълнен при спазване на нормативните изисквания по т. 199, б. "в" от цитираното решение на НЗОК. На основание т. 199 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. документ № 1 е задължителен за всяка КП и задължително отразява проведените специфични медицински грижи и дейности по всяка КП, като същите се регистрират в него. Документът представлява лист с формат А4, разграфен по дни, и съдържа следните реквизити: а) основни диагностични процедури; б) основни терапевтични/оперативни процедури; в) извършени консултации с други специалисти. Липсата на задължителния реквизит по б. "в" - извършени консултации с със специалисти съответно гастроентеролог и хирург - е констатирана в хода на извършената проверка и е отразена в съставения съвместен протокол по чл. 224, ал. 3 от НРД, 2006 г. Правно ирелевантно е възражението на изпълнителя на болнична помощ за незадължителен характер на извършените консултации с други специалисти. Подобно възражение би имало значение при прилагане на санкция за несъответствие между вида и обема на договорената и оказаната болнична медицинска помощ. В случаите, когато по преценка на изпълнителя на БП такива консултации са извършени, те задължително се отразяват в документ № 1. Без правно значение е и обстоятелството, че извършването на консултациите е удостоверено в други документи. Неправилното попълване на документ № 1 съставлява нарушение на установения ред за работа с документи по КП и служи като фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. Обжалваното съдебно решение е неправилно и в частта, с която заповед № РД-19-142/03.06.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Стара Загора, е отменена за приложената санкция по т. 4 - финансова неустойка в размер от 180 лв. на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., установени по отношение на КП № 181 Оперативно лечение при остър перитонит, истории на заболяване № 1616, 945 и 254 от 2009 г. (погрешно посочено само като 2009), отразени в т. 4 от ФП № Р-134/14.04.2009 г. За да постанови решението си в горната обжалвана част, първо- инстанционният административен съд е стигнал до неправилния извод за отсъствие на нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г., състоящо се в липса на подпис на пациента или придружаващите го лица, удостоверяващ получаването на първия екземпляр от епикризата в "История на заболяване". Съдът е подложил на разширително тълкуване правната норма и неправилно е приел, че надлежното връчване на епикризите е отразено в приложените към ИЗ документи за извършени диагностични процедури - изследване на урина. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. задължава изпълнителя на БП в деня на дехоспитализацията на пациента да изготви епикриза, като предостави първия екземпляр на пациента или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица срещу подпис в "История на заболяване". В разглежданите случаи това задължение не е изпълнено и връчването на епикризите не е доказано по установения ред за работа с епикриза при дехоспитализация по КП. Налице е фактическото основание по чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006 г. за прилагане на предвидената санкция - финансова неустойка в размер на 180 лв. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която заповед № РД-19-142/03.06. 2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Стара Загора, е отменена за приложената санкция по т. 1 и отменено в частта, с която същата заповед е отменена за приложените санкции по т. 3 и 4. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,