Решение № 528 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7749/2019 г.

Решение № 528 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7749/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени касационни жалби от "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуален представител юрк. Иванова, и от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез пълномощника си ст. юрк Бельова срещу решение № 2792/23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13335/2018 г. от Административен съд – София-град. С него по жалба на Е. Костов от [населено място] е отменено Решение № Ж-849/14.11.2018 г. на КЕВР и е върнато делото като административна преписка на КЕВР за постановяване на ново решение при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД се релевират доводи за недопустимост, алтернативно се счита, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено изцяло Решение № Ж-849/14.11.2018 г. на КЕВР. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции. С касационната жалба на КЕВР се изразява становище, че обжалваното решение на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесното решение на КЕВР. Моли също да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. От страна на "ЧЕЗ Електро България" АД, чрез пълномощника си юрк. Иванова е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за основателност на жалбата на КЕВР, като се подкрепят доводите изложени в нея. Ответникът – Е. Костов от [населено място], в представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата на КЕВР. Моли състава на Върховния административен съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно решението на административния съд. По делото е постъпила и молба от ответника, в която изразява доводи по съществото на спора. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Счита, че решението като неправилно следва да се отмени. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на жалба на Е. Костов от [населено място] против решение № Ж-849/14.11.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С обжалваното решение Административен съд – София-град е уважил като основателна жалбата и е отменил процесното решение на КЕВР. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, но в пълно противоречие с материалноправния институт на давността в гражданското и административното право. За да постанови този резултат по делото от административния съд са установени следните факти: С решение № Ж-849/14.11.2018 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11-ИН-00-344/3.08.2018 г., подадена от Е. Костов срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД относно дължимост на суми за периода 14.01.2009 г. – 12.11.2009 г. във фактури за консумирана електрическа енергия по кл. № 300241602844, както и е прекратено производството по същата жалба в частта относно възстановяване на електрозахранването на обект, находящ се в [населено място]. По жалбата е образувана преписка и извършена проверка, в хода на която КЕВР на основание чл. 142, ал. 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е изпратила жалбата на енергийния оператор по компетентност/писмо от 9.08.2018 г. От страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е депозирано становище, обективирано в писмо от 16.08.2018 г. и становище от "ЧЕЗ Електро България" АД от дата 17.08.2018 г. Извършено е повторно запитване от страна КЕВР за отстраняване на възникналите неточности, по което отново са постъпили отговори от "ЧЕЗ Електро България" АД от 3.09.2018 г. и от "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 11.09.2018 г. Становищата са връчени на жалбоподателя Костов, който с писмо от 12.09.2018 г. е възразил и оспорил констатациите на електроразпределителното и електроснабдителното дружество. Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал. 1 от Наредба № 3 е изготвен доклад вх. № Е-ДК-054/5.11.2018 г. на Дирекция Електроенергетика и Топлоенергетика в КЕВР. Изготвен е и проект на решение, отразено в протокол № 222 от 14.11.2018 г., в които са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях са приложени и всички събрани по административното производство доказателства. При тази фактическа обстановка енергийният регулатор е установил с решение № Ж-849/14.11.2018 г., че от приложените към преписката доказателства, се установява, че жалбата на Е. Костов е неоснователна, както и от извършената проверка на дружеството-лицензианти се установява, че не са налице основания за даването на задължителни предписания. Констатирано от съда е още по делото, че Е. Костов е абонат на обект в [населено място], [адрес], с клиентски номер 300241602844, като за периода от януари 2009 г. до октомври 2009 г. задълженията за електрическа енергия са в размер на 1409, 29 лв., в това число главница 965, 24 лв., лихва за забавено плащане 264, 05 лв. и съдебни такси 180 лв. На 14.07.2010 г. до жалбоподателя е изпратено писмо за просроченото задължение с предупреждение за мерките, които дружеството е в правото си да предприеме, в случай на неплащане. Тъй като плащане не е последвало, на 10.08.2010 г. била подадена заявка към електроразпределителното дружество за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. Видно от преписката срещу жалбоподателя по ч. гр. д. № 821/2009 г. на РС – Мездра и по ч. гр. д. № 561/2009 г. на същия съд били издадени изпълнителни листове по реда на заповедното производство за посочените по-горе суми /стр. 44 и стр. 60 от адм. дело № 13335/2018 г. /. Установено също от съда е, че въз основа на тези изпълнителни листове били образувани две изпълнителни дела – 1115/2011 г. и № 1740/2011 г. по описа на ЧСИ В. Йотов с район на действие ОС – Враца. С оглед изричното признание на неизгоден за страната факт – виж писмото на "ЧЕЗ Електро България" АД (стр. 49, 50 от делото) тези изпълнителни дела са прекратени от съдебния изпълнител на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Няма събрани данни от страна на КЕВР за датите на влизане в сила на постановленията на ЧСИ за прекратяване на делата. От заявление за извършване на услуги (стр. 78 от делото) се установява, че Е. Костов е поискал възстановяване на снабдяване с електрическа енергия на дата 29.01.2018 г. до "ЧЕЗ Електро България" АД, като е заплатил необходимата такса от 20 лв. От страна на разпределителното дружество е посочено, че независимо от прекратяването на делата при ЧСИ, дължимостта на сумите продължава да е висяща, поради което и не съществува възможност да се възстанови електрозахранването. Въз основа на тези констатации съдът е направил извод за основателност на жалбата, като е приел, че оспореното решение на КЕВР е незаконосъобразно. След подробен анализ на приложимите разпоредби в ЗЗД за погасителната давност и в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, касаеща прекратяването на изпълнителното производство в случаите на презумпция, административният съд е приел, че КЕВР е приела в мотивите на решението си, че вземането на лицензираното дружество към Е. Костов е изискуемо, въпреки прекратяването на изпълнителните производства и изтичането на срок надхвърлящ посочения в чл. 111, б. "в" от ЗЗД във вр. чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, което е в нарушение на императивни разпоредби на ГПК, ЗЗД и ЗСВ. По тези съображения съдът е отменил решението на КЕВР и е върнал делото като административна преписка за ново произнасяне от КЕВР при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като в този смисъл както правилно е посочил административният съд е и ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително не само за правоприлагащите органи, но и за всички административни органи съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, че след прекратяването на делата от ЧСИ В. Йотов касаторът "ЧЕЗ Електро България" АД да е образувал нови изпълнителни дела по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция на ВАС, счита за правилни и обосновани изложените от съда аргументи, че волеизявление от длъжника за прилагането на давностния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД има най-малко на два пъти – веднъж пред частния съдебен изпълнител, за да постанови той прекратяване на изпълнителните дела, и втори път пред "ЧЕЗ Разпределение България" АД с оглед искането на Костов за възстановяване на електрозахранването в имота му. Ето защо в случая в нарушение на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, касаторът "ЧЕЗ Електро България" АД принуждава ответника по касация да изпълни едно свое погасено по давност задължение, за което вече не съществува възможност за принудително изпълнение от страна на съдебен изпълнител. В този смисъл неоснователни са изложените в тази насока доводи от "ЧЕЗ Електро България" АД в касационната жалба. Обосновани са и направените от съда изводи, че поведението на "ЧЕЗ Електро България" АД влиза в противоречие с върховенството на закона, утвърдено като принцип както в Конституцията на Република България, така и в ЕКЗПЧ. Изложените от съда по този въпрос мотиви се споделят напълно от Върховния административен съд, поради което не е необходимо тяхното приповтаряне. Правилно съдът е посочил, че административният орган е следвало да съобрази извършените от касатора "ЧЕЗ Електро България" АД нарушения на императивни разпоредби на ЗЗД, ГПК и ЗСВ и да приложи закона, относно отказа на касатора "ЧЕЗ Електро България" да възстанови електроподаването в имота на ответната страна Е. Костов. Законосъобразно е и приетото от решаващия съд, че при наличието на подобен вид поведение от лицензиантите би било безсмислено предявяването на правата пред съд и образуването на изпълнителни дела за изпълнение на задължения – за да се постигне, то както е в процесния случай, принудата чрез невъзстановяване на захранването въпреки погасените по давност вземания винаги би се оказала по-силна за длъжника да плати, отколкото да извърши същото в рамките на законоустановен изпълнителен процес, което както бе посочено по-горе в мотивите е в нарушение на принципа за върховенство на закона. Въз основа на така приетото като е отменил Решение № Ж-849/14.11.2018 г. на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да се потвърди. Не са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения, които да съставляват основания за отмяна на първоинстанционното решение. При този изход на спора исканията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото не следва да се уважат. От ответната страна такива не са претендирани, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,