Решение № 8291 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2019 г.

Решение № 8291 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924, представлявано от управителя Г. Г., против решение № 5733 от 04.10.2019 г., постановено по адм. дело № 10179/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба и допълнение към нея, представено с молба от 05.12.2019 г., са развити доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните норми. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено Уведомително писмо на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") с изх. № 02-220-2600/1166 от 03.02.2018 г. за оторизация и финансово подпомагане през кампания 2015 г., в частта на направения с него отказ за финансово подпомагане на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 по мерки СЕПП и НР 2 за парцел 68669-152-1-3 с площ 3. 95 ха. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Заявените в касационната жалба основания и искания се поддържат в съдебно заседание чрез процесуален представител. Ответната страна – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (издател на оспорения административен акт), не представя в срок отговор по касационната жалба. В молба-становище от 18.05.2020 г., подадена чрез процесуален представител, моли ако не са налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото и взима отношение по същество на спора, като счита касационната жалба за неоснователна. Моли обжалваното решение на АССГ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно заключението на АССГ, че оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, при съблюдаване на минималните изисквания за реквизити – посочване на фактически и правни основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи и основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 5733 от 04.10.2019 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10179/2018 г., е отхвърлена жалбата на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г. с изх. № 02-220-2600/1166 от 03.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция (РА), в ЧАСТТА, с която е отказано финансово подпомагане за кампания 2015 г. по СЕПП и НР2 досежно парцел № 68669-152-1-3 с площ 3. 95 ха и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото в полза на ДФ "Земеделие". След преценка на събраните по делото доказателства и извършена цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е приел, че процесното Уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено от компетентен административен орган (в условията на делегирано правомощие), в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът е установил по несъмнен начин релевантните за спора факти. В случая те се отнасят до това, че при извършване на кръстосаните административни проверки от административния орган на данните по заявлението за подпомагане на жалбоподателя с УИН 22.01.0615/59371 за кампания 2015 г., е констатирано наличие на двойно заявени площи, сред които и площта от 3. 95 ха, съставляваща част от парцел № 68669-152-1-3, посочена в заявленията на "ЕМАТИЯ" ЕООД и на още един кандидат за подпомагане – "Изпълнителна лаборатория Бургас" ЕООД. Спрямо така установеното застъпване на площ е проведена процедурата по чл. 17, ал. 1 - 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 22/2014 г. (Наредба № 5/27.02.2009 г.). Изяснено по делото е обстоятелството, че и на двамата земеделски стопани, чиито заявени имоти се застъпват, са изпратени уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, като им е указано, че в 20-дневен срок следва да се явят в ОД – Хасково и потвърдят площите, за които кандидатстват посредством представянето на документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г., доказващи конкретното правно основание за ползване на застъпената площ. Установено е, че и двамата земеделски стопани са изпълнили дадените указания, като са предоставили съответни документи по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Документите са преценени от административния орган като валидно удостоверяващи правно основание за ползване на земеделския имот, поради което в съответствие с чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. спорната площ не е присъдена на нито една от засегнатите страни. В тази връзка първоинстанционният състав е посочил, че извършваната от административния орган проверка на документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. е формална, касае тяхната редовност и не може да съдържа преценка за правната им стойност. Съдът е приел, че фактите по делото сочат на възникнал материалноправен спор по отношение на правното основание за ползване на земеделските стопанства, заявени за подпомагане от двамата кандидати, като този спор не може да бъде разрешен в рамките на образуваното пред АССГ административно-съдебно производство. При формиране на своите изводи съдът се е позовал и на изготвеното заключение по допуснатата и приета по делото без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, досежно размера на застъпените площи и основанието за отказ от изплащане на субсидии на жалбоподателя по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за заявения парцел № 68669-152-1-3 с площ 3. 95 ха. Посоченият имот съставлява двойно заявена площ по заявленията на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 и "Изпълнителна лаборатория Бургас" ЕООД, за която и двамата кандидати представят съответни документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Решението на АССГ е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е изяснил точно и ясно относимите към спора фактически обстоятелства. Същите е преценил съобразно приложимите материалноправни норми, в резултат на което е обосновал законосъобразен извод за реализиране на предпоставките, посочени като основание за постановяване на процесния отказ за оторизация на финансова помощ на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 по СЕПП и НР2, досежно парцел № 68669-152-1-3 с площ 3. 95 ха. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 срещу Уведомително писмо на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-220-2600/1166 от 03.02.2018 г. за оторизация и финансово подпомагане през кампания 2015 г., в ЧАСТТА на направения с него отказ за финансово подпомагане на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 по мерки СЕПП и НР2 за парцел 68669-152-1-3 с площ 3. 95 ха. С посоченото уведомително писмо на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 17, ал. 7, вр. с чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г., административният орган е отказал подпомагане по мерките за цитирания парцел, поради застъпването площта от 3. 95 ха в заявленията на двама кандидати – земеделски стопани, спорът между които относно правното основание за ползване на имота не е разрешен. При тези обстоятелства ДФ "Земеделие" – РА е приложила разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. (в приложимата редакция на ДВ, бр. 21 от 2012 г.), съгласно която в подобни случаи спорните площи не се присъждат на нито една от засегнатите страни. Безспорен факт по делото е установеното в хода на административните проверки наличие на двойно заявена площ между жалбоподателя и друг земеделски стопанин - "Изпълнителна лаборатория Бургас" ЕООД. Не се спори и относно факта, че по отношение на това застъпване е спазена процедурата по чл. 17, ал. 1-7 от Наредба № 5/27.02.2009 г., като на жалбоподателя и на другия земеделски стопанин са изпратени уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, в които им е указан редът за представяне на документи по чл. 2а от Наредба № 5/27.02.2009 г. От страна на жалбоподателя е представен договор за наем на общински мери и пасища с община Димитровград от 2012 г., с който се удостоверява правното основание за ползване на заявения парцел. Същото е сторил и другият кандидат, като е представил декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, ведно с договор и други документи, с които е потвърдил заявените от него площи за подпомагане. Прието е от административния орган, че и двамата земеделски стопани са приложили документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г., доказващи правото им на ползване на застъпената площ – част от парцел № 68669-152-1-3 с общ размер 3. 95 ха, поради което и в съответствие с чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. е постановено, че спорните площи не следва да се присъждат на нито една от засегнатите страни и участват в процедурата по чл. 18 от същата Наредба. Констатациите на административния орган се потвърждават от допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че е спазена процедурата по Наредба № 5/27.02.2009 г. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, съдът правилно е констатирал липсата на допуснато нарушение от страна на административния орган, който е установил редовност на представените пред него документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г., без да има правомощието да преценява тяхната правна стойност. Доводите на жалбоподателя относно действителността на заявеното от другия кандидат правно основание за ползване на застъпената площ, релевирани както в първоинстанционното, така и в настоящото касационно производство, се отнасят до материалноправния спор за това, кому в действителност принадлежи правото на ползване върху имота. Този спор не може да се реши нито от самия административен орган при проверката и вземането на решение по заявленията за подпомагане, нито в рамките на съдебноадминистративното производство по обжалване на Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за съответната година. Следователно, неотносими към предмета на настоящия спор са възраженията на касатора за наличие на неизяснени от страна на административния съд обстоятелства и необсъдени доказателства във връзка с твърдението за липсващо право въобще на "Изпълнителна лаборатория Бургас" ЕООД да участва в административната процедура за подпомагане по СЕПП за кампания 2015 г., водещо и до липса на право за този субект да извършва очертаване на процесния имот в частта от 3. 95 ха за същата кампания. Подобни обстоятелства не могат да бъдат установявани в рамките на настоящия съдебен процес, доколкото същите касаят спор за материално право от гражданскоправен характер, защитимо по друг ред и правила, различни от тези, регламентиращи правото на оспорване по реда на АПК. Предвид гореизложеното, следва да бъде потвърден като законосъобразен изводът на административни съд, че в случая се доказва реализиране на правното основание по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. (в приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.), съгласно което когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г., доказващи правото на ползване от двама или повече кандидати, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Процесният отказ за оторизация и финансово подпомагане през кампания 2015 г. на "ЕМАТИЯ" ЕООД, ЕИК 201314924 по мерки СЕПП и НР 2 за парцел 68669-152-1-3 с площ 3. 95 ха е постановен в съответствие с наличните и относими към спора доказателства и приложимия материален закон - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, чл. 17, ал. 6, вр. с чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. При тези съображения, като е мотивирал извод за законосъобразност на процесното Уведомително писмо, в оспорената му част, първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен резултат. Решението е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба от оправомощено лице против административен акт. Същото е и правилно, като постановено при правилна преценка на относимите към спора доказателства, в съответствие с приложимите норми на закона и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая не се доказва наличие на касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. Също така, чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 от АПК, предвижда, че в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай, административният орган – ответник по касация, чрез процесуалния представител юрисконсулт е претендирал заплащане на разноски за касационното производство. Данните по делото обаче сочат, че така направеното искане не се свързва с реално осъществени действия на процесуално представителство или оказана друг вид правна помощ за водене на производството пред касационната инстанция. Поради това, въпреки изхода на делото, настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за присъждане на претендираните разноски от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение