Решение № 8352 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу Решение 86 от 05.01.2024 г., постановено по административно дело 833/2023 г. от Административен съд /АС/ - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-260-2600/3730#6 от 03.07.2023 г. в частта, досежно извършените намаления на субсидията както следва: по мярка СЕПП 8 560.02 лева, по мярка СПП - 131.48 лева, по мярка ЗДП 5 462.70 лева и по мярка СПК 6 365.61 лева. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. В с. з. касаторът не се представлява. Ответникът - ЕТ Тимагро - В. М. , ЕИК: 200705101 не взема становище по касационната жалба. В с. з. ответникът не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Хасково е УП с изх. 02-260-2600/3730#6 от 03.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която по подадено от ЕТ Тимагро - В. М. общо заявление за подпомагане с УИН: 26/280520/01116, вх. 19209574/31.03.2020 г. е извършено намаление на заявените плащания както следва: по мярка СЕПП 8 560.02 лева, по мярка СПП - 131.48 лева, по мярка ЗДП 5 462.70 лева и по мярка СПК 6 365.61 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби, обективирано с недоказаност на посочените за неговото издаване фактически основания. В подкрепа на този си извод, решаващият съд е изложил мотиви, че от наличните доказателства не може категорично да се изведе, че подпомагането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и СПК е следвало да бъде намалено поради наличие на наддекларирани от настоящия ответник площи, както е посочил административния орган при издаване на оспореното пред АС Хасково уведомително писмо. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил процесното пред него уведомително писмо в оспорената му част и е върнал административната преписка на заместник изпълнителен директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от ЕТ Тимагро - В. М. заявление. Решението е неправилно. На първо място касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано решаващият съд е приел, че при издаването на оспореното пред него Уведомително писмо са посочени фактическите и правните основания за издаването му, респ. същото отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият съдебен състав не споделя обаче изводите на първоинстанционния такъв досежно липсата на доказаност на същите. От приетия при условията на чл. 219, ал. 1 от АПК в касационното производство доклад за извършена проверка на площи, се установява /противно на изводите на административния съд/, че са налице данни за всеки един от посочените в оспореното Уведомително писмо парцели. Административният орган подробно за всеки от парцелите е описал направените констатации при проверката, обективиращи наличието на наддекларирана площ. В тази връзка, направените изводи на АС Хасково, че заключението на органа за наличие на наддекларирани площи не кореспондира с доказателствата по административната преписка, са неправилни. В случая органът, издал оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, се е позовал, както на извършената проверка на място чрез ДК, така и на бърза проверка на място. Резултатите от последните са обективирани в посочения по горе доклад за проверка на площи, от който става ясно, че парцели 21052-94-1-1, 21258-18-1-1, 65317-385-1-, 69691-594-1-1 и 69691-617-1-1 са били декларирани с площ, по - голяма от измерената при проверките. От последното се налага извод, че установените от органа факти осъществяват фактическият състав на чл.13, ал. 1, т. 1 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съгласно който Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по - големи площи в сравнение с реално ползваните от него, респ. е налице основание за органа за издаване на оспорения пред АС Хасково административен акт в конкретния му смисъл. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва бъде постановено ново по съществото на спора, с което на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК и при изяснен от фактическа и правна страна спор, да се отхвърли жалбата на ЕТ Тимагро - В. М. срещу УП с изх. 02-260-2600/3730#6 от 03.07.2023 г. в оспорената му част. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят претендираните от него разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка съдебна инстанция на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 70 лв. - държавна такса за касационно обжалване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение