Решение № 795 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2018 г.

Решение № 795 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2018 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Сархан, [гражданство], чрез процесуален представител, против решение № 4473 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6135/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, Твърди се, че не са доказани материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване и предполагаемата възможност за извеждането му от страната. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счита за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Сархан, [гражданство], против заповед рег. № 5364 з-740/28.05.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), за срок от шест месеца, до 02.12.2018 г., когато изтича 18 мес. максимално допустим срок за принудително настаняване. За да постанови оспорения съдебен акт, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. От доказателствата по делото съдът е установил, че чужденецът първоначално е настанен на 02.06.2017 г. в СДВНЧ, като при задържането е декларирал [гражданство], а след събеседване в идентификационния формуляр е посочил, че е [гражданство], [дата на раждане], в [населено място]. Настаняването на А. Сархан в СДВНЧ е било продължено по реда на чл. 46а, ал. 3 ЗЧРБ (отм.); за срок от "не повече от 6 месеца, считано от 02.12.2017 г.". Съдът е приел, че в предложение от 28.05.2018 г. началникът на отдел "Принудителни мерки" при дирекция "Миграция" - МВР е предложил на директора на същата дирекция да продължи срока на настаняване, защото изпълнението на ПАМ е затруднено от липсата на национален паспорт, както от отказа на лицето да се завърне доброволно и предвид опасността чужденецът да се отклони от изпълнението на ПАМ. Изложените в предложението факти не са оборени от А. Сархан. Органът е издал оспорвания административен акт, с който на чужденецът срокът на принудителното настаняване е продължен до 02.12.2018 г. Въз основа на тези релевантни факти първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, тъй като с оглед на конкретните обстоятелства по случая съществува разумна възможност за принудителното извеждане на чужденеца. Посочил е, че след като А. Сархан се явява незаконно пребиваващ в Република България гражданин на трета страна, който вече не отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите - членки, по отношение на него следва да бъде приложена процедурата за обратно връщане, оформена със съответния европейски пътен документ. Поради това АССГ е отхвърлил жалбата на А. Сархан като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ (ДВ, бр. 97/05.12.2017 г.), посочена като правно основание за издаване на заповедта, предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца". Цитираната разпоредба регламентира материалната компетентност на директора на дирекция "Миграция" при условията на оперативна самостоятелност да продължава настаняването при изпълнение на нормативно предвидените предпоставки. От доказателствата по делото е безспорно установено, че А. Сархан няма валиден документ за връщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му от страната. Наред с това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. С оглед посоченото настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на А. Сархан могат да бъдат предприети други ефективни мерки. Към датата на издаване на заповедта са съществували пречки за изпълнението на приложената ПАМ. Освобождаването на лицето е могло да доведе до укриването му предвид това, че е влязъл в страната не по установения от закона ред и е без документи. Предвид липсата на доказателства за валиден адрес и средства за издръжка, не е имало основания за замяна на мярката с налагане на по-лека такава. Срокът на принудителното настаняване е определен от административния орган законосъобразно - до 02.12.2018 г., когато е изтекла допустимата по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ продължителност на задържането. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на А. Сархан срещу заповед рег. № 5364 з-740/28.05.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение