Решение № 4566 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2015 г.

Решение № 4566 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Владимир Цонев Димитров от гр. София срещу решението по т. 52 (допълнителна) на протокол № 62 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.12.2014 г., с което временно е отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство (по което е привлечен като обвиняем).

С оглед на т. 1 от Решение № 748 от 5.11.2014 г. на Министерския съвет за разместване на почивни дни през 2015 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 14.11.2014 г.) жалбата (с регистрационен индекс на ВСС № 94-00-007 от 5.01.2015 г.) е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ.

I. В представената от Висшия съдебен съвет с писмо изх. № 94-00-007 от 9.01.2015 г. и с писмо изх. № 94-00-007/15 от 26.02.2015 г. преписка се съдържат следните факти, по които между страните не се спори:

1. С постановление от 3.09.2010 г. по прок. пр. № 9745/2010 г. прокурор в Софийска градска прокуратура е образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за това че на неустановена дата в периода 28.10.2008 г. - 2010 г., в качеството си на длъжностно лице, не е изпълнил служебните си задължения във връзка със сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Административен капацитет" за изпълнение на проектно предложение "Информационна система за прозрачност във военните съдилища", с цел да набави облага за другиго и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици - престъпление по чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

С постановление от 2.04.2014 г. същият прокурор е изпратил досъдебно производство № 9745/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура (прок. пр. № 9745/2010 г.) по компетентност на Военноокръжна прокуратура - гр. София, където получава № 60-Пр/2014 г. На 28.04.2014 г. като обвиняеми са привлечени Веселин Славов Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд и Петър Георгиев Петков, председател на Военноапелативен съд, гр. София, на които е повдигнато и предявено обвинение за длъжностно присвояване в големи размери, извършено в съучастие.

2. По искане на главния прокурор Висшият съдебен съвет с решение по т. II на протокол № 20 от заседанието, проведено на 15.05.2014 г., на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ е отстранил временно от длъжност Петър Георгиев Петков - съдия, председател на Военноапелативен съд, гр. София, до приключване на наказателното производство срещу него.

3. След малко повече от един месец, с решение по т. 3.2. (от допълнителна т. 3) на протокол № 28 от 26.06.2014 г. Висшият съдебен съвет на основание чл. 175, ал. 4, изр. 2-ро ЗСВ е определил Владимир Цонев Димитров, заместник-председател на Военноапелативен съд, гр. София, за изпълняващ функциите "административен ръководител -председател" на същия съд - Военно-апелативен съд, гр. София, считано от датата на вземане на решението до встъпване в длъжност на нов административен ръководител.

4. Със заявление, регистрирано във Висшия съдебен съвет с вх. № 11-04-314 от 26.11.2014 г., Владимир Цонев Димитров е подал оставка като и. ф. административен ръководител - председател на Военноапелативния съд и като съдия "поради пенсиониране, считано от датата на решението на ВСС". Със заявление вх. № 11-04-314 от 1.12.2014 г. Владимир Цонев Димитров е оттеглил подадената от него оставка и е поискал тя да не бъде разглеждана, защото желае да продължи да изпълнява служебните си задължения.

5. Със заявление, регистрирано във Висшия съдебен съвет с вх. 11-04-321 от 5.12.2014 г., Владимир Цонев Димитров отново е подал оставка като и. ф. административен ръководител - председател на Военноапелативния съд и като съдия (със същите мотиви). С последващо заявление вх. 11-04-321 от 9.12.2014 г., Владимир Цонев Димитров е заявил, че оттегля подадената от него оставка, защото желае да продължи да изпълнява служебните си задължения.

6. Със заявление, регистрирано във Висшия съдебен съвет с вх. 11-04-329 от 12.12.2014 г., Владимир Цонев Димитров отново е подал оставка като и. ф. административен ръководител - председател на Военноапелативния съд и като съдия със същите мотиви - "поради пенсиониране, считано от датата на решението на ВСС". По предложение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи (КПА) това заявление на Владимир Цонев Димитров е разгледано от Висшия съдебен съвет на заседанието, проведено на 17.12.2014 г. (допълнителна точка 2 на протокол № 61 от същата дата). При разискванията главният прокурор е направил довод, че според чл. 166, ал. 1 ЗСВ съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие, каквото в случая няма и е информирал Висшия съдебен съвет, че в деловодството на ВСС е внесено негово предложение за временно отстраняване на Владимир Цонев Димитров от длъжност, "тъй като днес (17.12.2014 г.) сутринта е привлечен в качеството на обвиняем". Допълнително главният прокурор е изразил становище, че "обвинението по никакъв начин не може да препятства освобождаването от длъжност (поради което) отстраняването от длъжност следва да бъде за един месец " (т. е. за срока на предизвестието по чл. 166, ал. 1 ЗСВ).

С решения по т. 2 и т. 2.1. на протокол № 61 от 17.12.2014 г. Висшият съдебен съвет е освободил Владимир Цонев Димитров от изпълняващ функциите административен ръководител - председател на Военноапелативен съд (гр. София), считано от датата на вземане на решението (т. е. от 17.12.2014 г.) и не е приел предложението на КПА за освобождаване на Владимир Цонев Димитров от длъжността съдия във Военноапелативния съд, считано от датата на вземане на решението.

7. Веднага след тези две решения главният прокурор е направил предложение Висшият съдебен съвет да освободи Владимир Цонев Димитров от длъжността съдия във Военноапелативния съд, считано от 17.01.2015 г., т. е. след изтичане на едномесечното предизвестие по чл. 166, ал. 1 ЗСВ. След проведено тайно гласуване с решение по т. 2.2. на същия протокол (№ 61 от 17.12.2014 г.) Висшият съдебен съвет не е приел това предложение на главния прокурор. А с решение по т. 2.3. е отложил "произнасянето относно освобождаването на Владимир Цонев Димитров - заместник на административния ръководител - заместник председател на Военноапелативния съд, от длъжност "съдия във Военноапелативния съд"".

8. В същия ден - 17.12.2014 г. - с постановление по досъдебно производство № 60-Пр/2014 г. (виж по-горе т. 1, абзац 2-ри) прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура е привлякъл Владимир Цонев Димитров като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 3 НК - представяне на неверни сведения пред дирекция ОПАК към Министерство на финансите с цел Военноапелативният съд в гр. София да получи средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава.

9. Въз основа на това постановление още в същия ден главният прокурор е направил искане, регистрирано във Висшия съдебен съвет с вх. 11-03-1284 от 17.12.2014 г., Владимир Цонев Димитров - съдия, изпълняващ функцията председател на Военноапелативен съд, на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ да бъде временно отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство.

Това искане на главния прокурор е разгледано от Висшия съдебен съвет на заседанието, проведено на следващия ден - 18.12.2014 г. Без разисквания, с единодушно решение по допълнителна т. 52 на протокол № 62 от 18.12.2014 г. и без да посочи правното основание на това решение Висшият съдебен съвет е отстранил "Владимир Цонев Димитров - съдия и и. ф. председател на Военноапелативен съд, временно от длъжност до приключване на наказателното производство".

10. В същия ден - 18.12.2014 г. - в 16.25 часа, във Висшия съдебен съвет е постъпило заявление, регистрирано с № 11-04-331 от същата дата (18.12.2014 г.), с което Владимир Цонев Димитров отново (виж по-горе последното изречение на т. 7) подава оставка от заеманата длъжност съдия, пояснявайки, че с отстраняването му от длъжност е лишен от правото на пенсиониране, от средства за препитание и от конституционното право на труд, поради което не желае повече да работи в съдебната система.

С решение по т. 3 на протокол № 2 от заседанието, проведено на 15.01.2015 г., Висшият съдебен съвет освобождава на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ Владимир Цонев Димитров от заеманата длъжност заместник административен ръководител - заместник председател на Военноапелативен съд, както и от длъжността съдия във Военноапелативен съд, считано от датата на вземане на решението.

11. Преди това решение на Висшия съдебен съвет, с жалба вх. № 94-00-007 от 5.01.2015 г. Владимир Цонев Димитров е оспорил законосъобразността на решението по допълнителна т. 52 на протокол № 62 от 18.12.2014 г., с което временно е отстранен от длъжност (виж по-горе т. 9). А със заявление от 16.03.2015 г., наименовано от него "Становище - допълнение към жалба", Владимир Цонев Димитров е заявил, че поддържа подадената от него жалба срещу решението на Висшия съдебен съвет по допълнителна т. 52 на протокол № 62 от 18.12.2014 г., с което временно е отстранен от длъжност и което решение е било изпълнено още в същия ден, поради което за времето от 18.12.2014 г. до 15.01.2015 г. е бил отстранен от длъжност - обстоятелство, причинило му редица вредни последици, посочени в заявлението (в становището - допълнение към жалбата).

II. Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу решение на Висшия съдебен съвет в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ от заинтересовано лице по смисъла на същата разпоредба, чиито права на труд (чл. 48, ал. 1, изр. 1-во КРБ) и на добро име (чл. 32, ал. 1 КРБ) са засегнати от това решение. Обстоятелството, че с последващо решение от 15.01.2015 г. Висшият съдебен съвет е освободил жалбоподателя от длъжност поради подадена от него оставка, не заличава правният интерес от търсената съдебна защита, защото оспореното решение не е оттеглено или отменено от Висшия съдебен съвет и разрешаването на спора за неговата законосъобразност е предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (чл. 204, ал. 2 АПК).

III. При изложените по-горе в т. I на тези мотиви факти, по които между страните не се спори, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Владимир Цонев Димитров е основателна, а оспореното с нея решение на Висшия съдебен съвет е незаконосъобразно, поради следните съображения:

1. С решение по т. 2 на протокол № 61 от 17.12.2014 г. Висшият съдебен съвет е освободил Владимир Цонев Димитров от изпълняващ функциите административен ръководител - председател на Военноапелативен съд, считано от датата на вземане на решението (т. е. от 17.12.2014 г. - виж по-горе последния абзац на т. I. 6 от тези мотиви). А с оспореното от Владимир Цонев Димитров решение по допълнителна т. 52 на протокол № 62 от 18.12.2014 г. Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност като "съдия и и. ф. председател на Военноапелативен съд".

Решението от 17.12.2014 г., с което Висшият съдебен съвет е освободил Владимир Цонев Димитров от изпълняващ функциите административен ръководител - председател на Военноапелативен съд (виж по-горе т. I. 6, абзац 2-ри), подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е оспорено пред Върховния административен съд или не - арг. чл. 36, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ. Поради това на следващия ден - 18.12.2014 г., Владимир Цонев Димитров вече не е бил изпълняващ функциите административен ръководител - председател на Военноапелативния съд и оспореното от него решение от 18.12.2014 г., в частта, с която Висшият съдебен съвет го отстранява временно от изпълняващ функциите административен ръководител, е лишено от предмет, защото Владимир Цонев Димитров е бил вече освободен от тези функции.

2. С оспореното от Владимир Цонев Димитров решение Висшият съдебен съвет изцяло е уважил искането на главния прокурор, така, както е било направено от него. В заседанието на 18.12.2014 г. по това искане не са направени никакви разисквания и в решението си Висшият съдебен съвет не е посочил правното основание, на което временно отстранява жалбоподателя от длъжност. Затова по силата на чл. 34, ал. 3, изр. 2-ро ЗСВ за мотиви на това решение следва да се считат съображенията, изложени от главния прокурор в искането за отстраняване от длъжност. А в него главният прокурор е посочил, че прави искането за временно отстраняване от длъжност на основание "чл. 230, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за съдебната власт". Следователно Висшият съдебен съвет временно е отстранил Владимир Цонев Димитров от длъжност на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ.

Според тази разпоредба (чл. 230, ал. 1 ЗСВ) когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем в случаите по чл. 132 от Конституцията, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. А според чл. 132 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Според постановлението от 17.12.2014 г. по ДП № 60-Пр/2014 г. на Военноокръжна прокуратура - гр. София Владимир Цонев Димитров е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс (представяне на неверни сведения от лице, което управлява и представлява юридическо лице, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава) - за това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с извършителя полк. Петър Георгиев Петков и с помагачите генерал-лейтенант Веселин Славов Пенгезов и граждански лица, е съставил документи, съдържащи неверни сведения, че са проведени процедури по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки за избор на изпълнители и умишлено е улеснил извършителя полк. Петър Георгиев Петков, който управлявал и представлявал юридическото лице Военноапелативен съд като негов председател, да представи неверни сведения пред Дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет"" към Министерството на финансите, за да получи Военноапелативният съд средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по Оперативна програма "Административен капацитет" за изпълнение на проект "Информационна система за прозрачност на военните съдилища" (договор № С 08-15-3 от 27.10.2008 г.).

Очевидно престъплението, за което Владимир Цонев Димитров е привлечен като обвиняем, не може да бъде извършено от съдия, прокурор или следовател при осъществяване на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от Конституцията, поради което временното отстраняване от длъжност на Владимир Цонев Димитров не може да бъде основано на чл. 230, ал. 1 ЗСВ. Затова като е възприел изцяло предложението (искането) на главния прокурор Владимир Цонев Димитров да бъде временно отстранен от длъжност на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ Висшият съдебен съвет е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

3. От изложеното в предходната т. 2 следва, че в процесния случай Владимир Цонев Димитров може да бъде временно отстранен от длъжност само при условията на чл. 230, ал. 2 ЗСВ, а в тази хипотеза Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност, при която е компетентен (овластен) да избере една от двете установени от ЗСВ възможности - да отстрани временно магистрата от длъжност или да откаже исканото от главния прокурор временно отстраняване от длъжност (когато срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер извън случаите по ал. 1, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство, гласи разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗСВ).

Впрочем Висшият съдебен съвет е стигнал до същия извод при временното отстраняване от длъжност на останалите обвиняеми - Петър Георгиев Петков и Веселин Славов Пенгезов. С решение № I и решение № II, и двете по т. 1 на протокол № 20 от 15.05.2014 г., Висшият съдебен съвет изрично е посочил, че отстранява временно от длъжност всеки от тези магистрати на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ. А щом като извършителят и основният помагач (според цитираното по-горе постановление за привличане на Владимир Цонев Димитров като обвиняем) са били временно отстранени от длъжност на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ, няма как другият помагач (според същото постановление) Владимир Цонев Димитров да бъде временно отстранен от длъжност на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ. Според един от основните принципи в административния процес (чл. 8, ал. 2 АПК) в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

4. Когато при условията на оперативна самостоятелност е овластен да избере по-подходящата, по-целесъобразната от еднакво законосъобразни нормативно установени възможности, Висшият съдебен съвет е длъжен да изложи фактическите и правни основания, обосноваващи законосъобразността на направения от него избор. Липсата на мотиви към решение на Висшия съдебен съвет по чл. 230, ал. 2 ЗСВ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото Висшият съдебен съвет е длъжен преди всичко да отговори на въпроса при наличието на какви обстоятелства (релевантни факти) следва да се отстранява временно от длъжност магистрат, срещу когото е образувано наказателно производство от общ характер за престъпление, което не попада в обхвата на чл. 132 от Конституцията. Отговорът на този въпрос е част от задължението на Висшия съдебен съвет да осигури независимостта на органите на съдебната власт (чл. 16, ал. 1 ЗСВ) и поради това той не може да се въздържи от него.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,