Решение № 4532 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 702/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 24069/19.11.2024 г., постановено по адм. дело 6560 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решене е отменен протокол П 29002923067853 073 001/31.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, с който е оставено без разглеждане подадено от Национална електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД) уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за несъбираеми вземания от Тошел 92 АД, потвърден с решение 673/17.05.2024 на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според мотивите на обжалването, съдът неправилно е преценил приложимите норми на ЗДДС и ДОПК, както и не е било отчетено обстоятелството, че нормата на чл. 126б, ал. 8 ЗДДС търпи няколко законодателни изменения за кратко време, които не са съобразени и взети предвид от съда. Приложен е процесуален ред, който не е бил в сила към момента на възникване на процесните правоотношения. Едва от 01.01.2024 г. в чл. 126б, ал. 8 ЗДДС е въведена процедура, че в 60 дневен срок от подаване на уведомлението органите по приходите издават разрешение или отказ по реда на глава дванадесета от ДОПК. Позоваването на прякото прилагане на чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, според касатора също не е правно основание за разглеждане по същество на подаденото искане за издаване на разрешение. Сочи всички изменения на чл.126б ЗДДС, като твърди, че новите разпоредби не са приложими за вземания, за които условията по ал. 2 са настъпили преди 01.01.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на подаденото искане, а оттам и за законосъобразност на постановения от органите по приходи отказ за разглеждането му. Позовава се в този смисъл на определение по дело С 507/20 на СЕС. Според касатора за НЕК ЕАД не е налице правна възможност на корекция на данъчната основа и начисления данък по доставките, фактурирани на Тошел 92 АД по реда, регламентиран по Глава тринадесета а от ЗДДС, а разпоредбите от тази глава нямат обратно действие. Претендира се и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции съгласно чл. 161, ал.1 ДОПК. Ответникът по касационната жалба Национална електрическа компания ЕАД гр. София, я оспорва, като излага съображения за нейната недопустимост, а по същество сочи, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При постановяване на първоинстанционното решение са приложени правилния материален и процесуален закон. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното съдебно решение за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Предмет на обжалване пред АССГ е бил протокол П 29002923067853 073 001/31.05.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, с който е оставено без разглеждане подадено от Национална електрическа компания ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за несъбираеми вземания от Тошел 92 АД. След подадена жалба по административен ред, протоколът е потвърден с решение 673/17.05.2024 издадено от директора на дирекция ОДОП гр. София. При извършената проверка относно законосъобразността на акта, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 89, ал.1 ДОПК, след извършена проверка с издадена резолюция от началник сектор при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, но е материално незаконосъобразен. Не са възприети констатациите на приходните органи в оспорения протокол за недопустимост на подаденото от НЕК ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за несъбираеми вземанията от Тошел 92 АД и е обоснован извод, че неправилно органите по приходите са оставили без разглеждане подаденото уведомление. Съдът не е споделил и доводите на органите по приходите за изцяло материалноправния характер на нормите от новата Глава тринадесет а на ЗДДС. Част от нормите са с материалноправен характер, като това са тези, уреждащи предпоставките за намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираемо вземане и определящи кога едно вземане се счита за несъбираемо и др. В останалата си част, разпоредбите които уреждат процедурата за упражняване на правото на намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираемо вземане, са с процесуален характер чл. 126б, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 ЗДДС. В тази връзка съдът е приел, че не съществува пречка предвиденият ред да бъде приложен и за правоотношения, които са неприключени към момента на влизането в сила, както тези, предмет на настоящия спор. Според съда, това са и мотивите на директора на дирекция ОДОП гр. София. Обстоятелствата, обуславящи окончателната несъбираемост на вземанията подлежат на доказване и затова преценката за настъпването на същите, която е свързана с началния момент, от който тече срокът по чл. 129 ДОПК е въпрос по същество, а не по допустимост на уведомлението по глава 13а ЗДДС. Като са направили извод за недопустимост на подаденото уведомление от посоченото дружество по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за несъбираеми вземанията от Тошел 92 АД и са оставили същото без разглеждане, органите по приходите според съда са издали незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. С обжалваното съдебно решение е върната преписката на органите при ТД Големи данъкоплатци и осигурители за произнасяне с акт по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС с указание да се реши спора по същество и се издаде разрешение или отказ по реда на Глава тринадесета а ЗДДС. Обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като е постановено при участието на ненадлежна страна в производството и по неприложим процесуален ред. С изменение на ЗДДС, считано от 01.01.2023 г. е регламентирана възможност за намаление на данъчната основа, респ. и на ДДС, начислен върху нея в случаите, когато е налице пълно или частично неплащане по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната и това вземане е несъбираемо, като тази правна уредба е в ЗДДС, Глава тринадесета а, озаглавена Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане чл. 126а, чл. 126б и чл. 126в ЗДДС. Правилно решаващият състав е приел, че в тази нова уредба са налице не само материалноправни разпоредби, но и такива с процесуален характер. Разпоредбата на чл. 126б, ал. 8 ДОПК има процесуален характер, тъй като с нея е регламентиран редът и начинът, по който доставчикът, регистрирано по ЗДДС лице уведомява органите по приходите, чрез компетентната териториална дирекция при НАП за пълно или частично неплащане от получател по фактури, които доставчикът е издал. Изрично е прието в тази правна норма, че за да се удовлетвори такова искане за намаляване на данъчната основа и ДДС по издадени фактури, е необходимо да се докаже, че вземането е несъбираемо, както и е уредена възможността на органите по приходите да издадат разрешение за издаване от доставчика на кредитно известие или отказ. Споделя се направеният извод от съда, че за процесния случай е приложим посоченият в чл. 126б, ал. 8 ДОПК процесуален ред на обжалване на отказите, а именно по Глава дванадесета от ДОПК Административно обслужване чл. 88 чл. 95, при издаването на документи от значение за признаване, упражняване и погасяване на права или задължения. Документът по смисъла на чл. 88, ал.1 ДОПК представлява индивидуален административен акт предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 1, т. 2, б. б от ДР на Закона за администрацията. С Протокол П 29002923067853 073 001/31.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП ГДО е оставено без разглеждане подаденото от НЕК ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС за несъбираеми вземания от Тошел 92 АД в несъстоятелност, потвърден с решение 673/17.05.2024 на директора на дирекция ОДОП гр. София. С посочения протокол органите по приходите не са се произнесли по същество на подаденото от НЕК ЕАД уведомление, а то е оставено без разглеждане, т.е. приравнява се на отказ от образуване на производство по чл. 197 и сл. от АПК. Неоснователно касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 126б, ал. 8 ДОПК е неприложима за процесния случай, тъй като същата е относима само за вземания след 01.01.2023 г. Нормата има освен материалноправен и процесуалноправен характер, липсва преходна разпоредба, която да разпорежда друго относно приложението й и следователно същата е относима към процесния случай. С нея се урежда механизъм за упражняване на правото да се намали данъчната основа и ДДС по едно несъбираемо вземане. Неправилно съдът е разгледал жалбата по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, които са приложими за обжалване на ревизионни актове. Не е съобразено, че по Глава дванадесета от ДОПК, към която препраща чл. 126б, ал. 8 ЗДДС ответник би следвало да бъдат съответните органи по приходите, издали процесния протокол, както и, че административното обжалване съгласно чл. 95, ал. 3 ДОПК не е задължително. Смесвайки процедурите, решаващият състав неправилно е конституирал в производството по делото като ответник директорът на дирекция ОДОП гр.София, а не органите по приходите при ТД на НАП , издали процесния протокол и това е довело до участието на ненадлежна страна в производството. Освен това съдът не е съобразил, че НЕК" ЕАД е подал жалба по административен ред, която е адресирана до директора на ТД на НАП София, но вместо да се произнесе този орган, се е произнесъл органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК- директорът на ОДОП гр.София. С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили, а делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да конституира като ответник органите по приходите при ТД на НАП София, издали процесния протокол и да разгледа производството по реда на чл. 197 и сл. от АПК, в закрито заседание. На основание чл. 226, ал. 3 АПК в зависимост от изхода на делото при новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските, направени и пред настоящата касационна инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение