Решение № 12986 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1305 от 29.09.2025 г., постановено по адм. д. 202/2025г. Административен съд Ямбол, трети състав, е отменил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК 3329 - 1 от 25.03.2025 г. на инспектор по приходите в отдел Местни приходи на община Стралджа, в частта на установения размер на задълженията за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на "Димекс 2007" ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК 128626064, за сума в размер 4060.42лв., представляваща задължения за такса за битови отпадъци, от които главница - 3 393.03лв., лихва към 25.03.2025г.- 677.39лв. С решението съдът е осъдил Община Стралджа, да заплати на "Димекс 2007"ЕООД, представлявано от управителя Д. А. Д. , разноски по делото в размер 790лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел Местни приходи при Община Стралджа / в жалбата погрешно записано като жалбоподател Община Стралджа/, чрез пълномощника му адв. П. Генков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Ямбол е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли оспорването на акта. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Димекс 2007" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, [улица], ЕИК 128626064, представлявано от управителя Д. А. Д. , чрез процесуалния си представител адв.П. Пейчев взема становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С решението си Административен съд Ямбол е отменил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК 3329 - 1 от 25.03.2025 г. на инспектор по приходите в отдел Местни приходи на община Стралджа, в частта на установения размер на задълженията за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на "Димекс 2007" ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК 128626064, за сума в размер 4060.42лв., представляваща задължения за такса за битови отпадъци, от които главница - 3 393.03лв., лихва към 25.03.2025г.- 677.39лв. С процесния акт на дружеството са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за 2022г., 2023г. и 2024г. за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на [населено място] и [населено място], за които дружеството е подало съответните декларации по ЗМДТ. Възпроизведено е и решението на административния орган по проведеното административно оспорване , в което е посочено, че процесните имоти се намират извън регулация и за тях Община Стралджа не извършва услугата по чл.62,т.1 ЗМДТ - събиране и транспортиране на битови отпадъци, а са включени само услугите по чл.62,т.2 и т.3 ЗМДТ за третиране на битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образования в общината. В съдебното решение са възпроизведени подробно и ангажираните от административния орган доказателства за установяване на факта на извършване от страна на Община Стралджа на посочените две услуги. Решаващият съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения относно формата на акта непълнота на мотивите и непредставяне на доказателства, които имат съществено значение за проверка на фактическите основания за установяване на размера на задълженията за такса за битови отпадъци. Систематизирани мотивите на същия в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведена е нормата на чл.67,ал.6 ЗМДТ, според която Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Посочено е, че на сайта на община Стралджа е публично достъпна Наредба 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги - https://straldzha.bg /%D0%BD%D0% B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/ (Наредба 5 на община Стралджа), като от чл.18, ал.2, т.1 от Наредба 5 на община Стралджа е видно, размерът на ТБО се определя пропорционално на по високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2 от Закона за местните данъци и такси за нежилищни имоти на предприятия. 2. Посочено е, че по отношение на размера на начислените задължения на Димекс 2007 ЕООД решаващият орган е представил Справка(л.96 от делото), в която няма начислени суми за сметосъбиране, начислени са суми за депо(услугата по чл.62, т.2 от ЗМДТ) и чистота (услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ), а за облагаема основа е взета по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите, начислени са промили върху облагаемата основа и като краен резултат сумите на главниците, посочени в справката, са съответстващи на вписаните в АУЗД.Прието е, че тази справка не е достатъчна да обоснове конкретният размер на задълженията. Според съда е спазен методът за определяне на облагаемата основа, но няма доказателства за това на какъв акт на общинския съвет се основават начислените промили съгласно чл.67, ал.3 от ЗМДТ, размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет за одобряване на план-сметката за годината. 3. Решаващият съд е приел, че нито в Акта за установяване на задължения 3329-1 от 25.03.2025 г. на инспектор по приходите в отдел Местни приходи на община Стралджа, нито в потвърдителното Решение 006 от 17.04.2025 г. на Началник отдел Местни приходи на община Стралджа, се съдържа информация за това какви са данните от одобрената план-сметка за всяка от календарните години, поради което не е възможна проверка за съответствие на изчисления размер на задълженията. Добавено е, че с оглед на това, не може да се приеме, че актовете са мотивирани чрез препращане към друг документ, на който са основани.4. Изграден е извод, че че задължения за ТБО са принципно дължими, но не са обосновани и доказани по конкретния си размер. 5. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че актът е незаконосъобразен в частта му за лихвите. Акцентирано, че в оспорения акт е посочено, че при извършена проверка се установило, че не са внесени дължимите суми, но това не е достатъчно, за да обуслови начисляване на лихви към датата на издаване на акта. Прието е, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ няма пряк установителен ефект по отношение на определянето на конкретния размер на задължението - с нея задълженото лице единствено декларира факта на придобиване на собствеността върху недвижимия имот, към този момент за задълженото лице не е налице яснота какъв ще е размерът на задълженията.. Отбелязано е още, че съгласно разпоредбите на чл. 23 и на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, общинската администрация по местонахождението на имота е тази, която на база на декларираните данни и обстоятелства определя конкретния размер както на задължението за данък върху недвижимите имоти, така и за такса битови отпадъци, за което следва да уведоми данъчнозадълженото лице с изпращането на нарочно съобщение,а в случая такова уведомяване не е сторено за нито една от процесните години от 2022 г. до 2024 г., няма дори и твърдения от страна на ответника за това, което е съществено процесуално нарушение. Изграден е извод, че след като административният орган не е уведомил жалбоподателя за конкретните размери на задължението му за такса за битовите отпадъци за нито една от процесните години и сроковете за плащането им, то следва да се приеме, че жалбоподателят не е изпаднал в забава за заплащането на дължимите главници по това задължение, респ. няма как тези задължения да се приемат за просрочени и по тези съображения съдът намира, че неправилно в оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК са установени и дължими лихви върху всички главници на задълженията за такса за битови отпадъци. На основание гореизложеното е изграден краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт по чл.107 ДОПК и основателност на жалбата. Решението на Административен съд Ямбол е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба на началник отдел Местни приходи при Община Стралджа се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че съдът не е указал на страната, че не сочи доказателства за относими към спора обстоятелства в случая, след като е прието, че услугите действително са извършени, е следвало да бъде указано на ответника да представи доказателства как са определени размерите на задълженията и въз основа на какъв акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите са правилно изяснени и възприети от първоинстанционния съд. В хода на делото е установено, че ответното по касация дружество "Димекс 2007" ЕООД, е собственик на три недвижими имота, попадащи на територията на Община Стралджа, за които има подадени декларации по ЗМДТ. С оспорения акт по чл.107, ал.3 от ДОПК 3329 - 1 от 25.03.2025 г. на инспектор по приходите в отдел Местни приходи на община Стралджа, на "Димекс 2007" ЕООД са определени задължения за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., в размер 4060.42лв., представляваща задължения за такса за битови отпадъци, от които главница - 3 393.03лв., лихва към 25.03.2025г.- 677.39лв. С решението 006/17.04.2025г. на началник отдел Местни приходи при Община Стралджа при проведеното административно оспорване е уточнено, че така определената такса обхваща само компонентите по чл. 62,т.2 и 3 ЗМДТ - 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; и 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като не обхваща този по т.1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, тъй като имотите са извън регулация и такава услуга не се предлага от общината. По изложените по-горе мотиви първоинстанционния съд е приел, че ангажираните от административния орган писмени доказателства установяват факта на извършване на услугите по чл.62,т.2 и 3 ЗМДТ по отношение на имотите на процесното дружество, както и че органът е спазил методът за определяне на данъчната основа, но издаденият акт не съдържа доказателства въз основа на какъв акт е определена таксата, което не дава възможност да се определи правилно ли е определен размерът на таксата. По отношение на задължението за лихви като основание за незаконосъобразност на акта е изложено и обстоятелството, че по делото липсват данни административният орган да е уведомил задълженото лице за размера на дължимите главници за такса битови отпадъци за отделните имоти за процесните периоди, поради което жалбоподателят не е изпаднал в забава за заплащане на дължимите главници. Решението на Административен съд Ямбол е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 4,ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на нормата на чл. 9б от същия закон , този ред се прилага и по отношение на установяването, обезпечаването и събирането на местните такси. Според чл.107,ал.1 ДОПК /на което основание е издаден процесния акт/, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. По отношение на съдебното оспорване на актовете по чл.107 ДОПК се прилагат разпоредбите на глава 19 ДПОК Съдебно обжалване на ревизионния акт/, като нормата на чл.160,ал.1 ДОПК разпорежда, че съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. В конкретния случай съдът е посочил начина на определяне на размера на отделните компоненти на ТБО чл.67,ал.6 ЗМДТ, посочил е приетата за това наредба 5 на Общински съвет Стралджа за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги , която е обществено достъпна на сайта на Община Стралджа, посочил е , че с решението на решаващия орган по административното оспорване е уточнено, че определените такси обхващат само компонентите по чл.62,т.2 и 3 ЗМДТ, но неправилно е приел, че в акта липсват данни относно кой е акта на общинския съвет, въз основа на който е определен размера на таксата. При така изложените данни настоящата съдебна инстанция намира, че не е съществувало процесуална пречка първоинстанционния съд сам да извърши проверка относно правилното определяне на размера на задълженията, в това число и след назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и да отговори по същество какъв е размера на задълженията на дружеството за ТБО за процесните имоти за посочените периоди. Не могат да бъдат споделени и аргументите на първоинстанционния съд за недължимост на лихви върху задълженията за ТБО. Както бе вече посочено по-горе, по силата на цитираните разпоредби на чл.4,ал.1 във вр. с чл. 9б ЗМДТ и чл.107,ал.1 ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. В допълнение на изложеното с оглед на правната рамката на ТБО следва да бъде посочено и следното: Задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, с оглед на чл. 9б ЗМДТ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За данъка това са качеството на облагаем обект по смисъла на чл. 10 ЗМДТ на съответния имот, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях; за таксата това са качеството на задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, качеството на обект по смисъла на чл. 63 ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Но освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за данък и такса, т. е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката. За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за данък и такса законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за данъка и таксата и правомощието на държавата да търси тяхното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за данък или такса неизпълнението на задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до невъзникване на задължението за данък и такса. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ облагаемата основа на данъка върху недвижимите имоти е данъчната оценка на имота. С оглед на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл.18,ал.2, т.1 от Наредбата 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на Община Стралджа, облагаема основа е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите. Данъчната оценка не се определя от задълженото лице, а от общината по реда и при условията на чл. 20 ЗМДТ. Следователно, подавайки данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ задълженото лице не установява размера на задължението за данък върху недвижимите имоти, съответно за такса за битови отпадъци (за разлика например от декларацията по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане или чл. 50 от Закона за облагане на доходите на физическите лица). Но от този факт не следва извод, че задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не е дължимо в установените в закона срокове. Задълженията за данък и за такса възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях и за таксата наличието на предпоставките по чл. 62 и 63 ЗМДТ. Тогава, когато правният субект е лице по чл. 11 и 64 ЗМДТ, когато имотът е обект по чл. 10 ЗМДТ, когато между тях е налице изискуемата правна връзка и когато, за таксата, са изпълнени изискванията на чл. 62 и 63 ЗМДТ, задължението за данъка и за таксата в размерите и в сроковете, определени в закона - чл. 28, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗМДТ, е дължимо. Нито възникването му, нито изпълнението му законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от общината, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, който изрично установява, че невнесените в срок данъци, а с оглед а чл. 9б ЗМДТ и такси, по закона, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания. Фактът, че разпоредбите на чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка и на таксата не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Актовете по чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ не са индивидуални административни актове за установяване на размера на задълженията. Тези актове имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ и не е заплатило в срок задълженията си за данък и такса органът по приходите, ако на лицето не е извършена ревизия, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията, в това число и за лихви за забава. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в решение 1755 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. 109/2016 г., VII отделение,, докладчик съдията Соня Янкулова. Като е приел друго и е отменил оспорения акт по чл.107 ДОПК без да реши спора по същество, Административен съд Ямбол е постановил едно неправилно съдебно решение. Липсата на мотиви по съществото на спора лишава настоящата инстанция от възможност да провери правилността на акта и обуславя необходимостта от отмяна на решението и при условията на чл.222,ал.2,т.1 АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която по данните по делото да се произнесе правилно ли е определен размера на дължимите такси битови отпадъци за процесните имоти и периоди, в това число правилно са изчислени и задълженията за лихви за забава, при депозит внесен от ответната по жалбата администрация. При новото разглеждане на делото при условията на чл.226,ал.3 АПК съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,