Решение № 12893 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2011 г.

Решение № 12893 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Олга Симеонова Ненчева като ЕТ с фирма "Микрон" чрез нейния пълномощник за отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 1943/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Твърди в молбата си, че има друго влязло в сила решение по адм. д. № 2197/2010 г. на Административен съд гр. Варна касателно с казуса, /според формулировката в молбата/, което е основание за отмяна. Ответната страна община Варна не взема становище по молбата за отмяна. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата, съдът взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на молителката срещу заповед № РД-94-0/19/17.06.2010 г. на кмета на община Варна, с която е наредено да премахне преместваем обект- снек-бар "Пираня", разположен в гр. Варна, Приморски район, като поставен без разрешение за поставяне за 2010. С решение № 511/2.03.2011 г. по адм. д. № 2197/2010 г. на Административен съд гр. Варна е обявен спрямо молителката за нищожен отказа на областния управител на гр. Варна за издаване на разрешително за поставяне на обект за търговия. С оглед твърденията в молбата за отмяна настоящият съдебен състав счита, че следва да разгледа същата на основание чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът се отменя, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл се твърди, че решението по адм. д. № 2197/2010 г. противоречи на влязлото в сила решение по адм. д. № 1943/2010 г., чиято отмяна се иска. Молбата е неоснователна при следните съображения: Двете дела имат за предмет обжалването и проверката законосъобразността на два различни административна акта- за премахване на преместваем обект и за отказ за издаване на разрешение за поставяне, издаден от некомпетентен орган. За да се допусне отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. На първо място липсва идентичност на страните, тъй като се касае за различни административни органи. Не е налице и идентичност на искането, тъй като се оспорват различни административни актове. На последно място не е налице и идентичност на правното основание. След като не е налице пълна тъждественост между делата, то липсва и другата предпоставка за отмяна на неправилното съгласно чл. 239, т. 4 ГПК решение-а именно противоречие между решенията. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК,