Решение № 9212 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Петков, против решение 11611 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело 10412/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 10518 от 08.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението противоречи на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. Излага съображения, че е неправилен и изводът на съда, че административния орган е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани със Сирийската арабска република. От наличната информация за страната на произход на кандидата се установява, че за него е налице реална опасност за живота и личността в случай на връщането му на територията на Сирия, което е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Направеният в обжалваното решение извод за сигурността в провинция Алепо към момента на напускане на Сирия и издаване на индивидуалния административен акт е в директно противоречие с най-актуалния анализ на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. Изложени са съображения, че обжалваното решение не е съобразено и с актуалната позиция на ВКБООН, формирана след падането на режима на Башар Асад през м. декември 2024 г., която е интерпретирана превратно от първоинстанционния съд. Според касатора връщането на чужденеца в Сирия при катастрофалната социално-икономическа обстановка в страната би нарушило правата му по член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член з от ЕКПЧ. Твърди, че съдът е трябвало да отчете, че от друг състав на същия съд има отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл. 267 от ДФЕС за тълкуване на чл. 33, параграф 1 и член 38, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС, във връзка с което е образувано висящо дело с номер С-718/24 г. и производството по делото е трябвало да бъде спряно. Иска съдебното решение да бъде обезсилено или евентуално да бъде изцяло отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя актуални справки за Сирия от 03.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. А. Х., гражданин на Сирия против решение 10518 от 08.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е съобразил информацията от справката за положението в Сирия, и въз основа на тях е приел, че военният конфликт в Сирия няма повсеместен, безогледен и ескалиращ характер основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т . 3 ЗУБ. Според съда след падането на режима на Башар Асад от края на 2024 г., се наблюдава тенденция по завръщане на емигрирали сирийци по родните им места. Направен е извод, че Сирия е започнала да се възстановява. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че по отношение на лицето не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е изложил съображения, че Турция следва да се определи, като трета сигурна държава по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ за О. Х.. По делото не е бил спорен статутът на бежанците от конфликта в Сирия в Турция, на които се дава временна закрила и не се връщат в Сирия. Направен е извод, че в случая няма основателни причини да се счита, че чужденецът няма да бъде допуснат отново на територията на Турция и че не би бил защитен от властите, ако поиска закрила. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е преценил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, и е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на О. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. По делото не е било спорно, че административният орган е спазил процедура по 63а ЗУБ и на чужденеца в хода на административното производство му е бил назначен представител, който го е представлявал в административното производство като непълнолетно и непридружено лице към датата на проведеното интервю. Административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 6а ЗУБ, според който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето и е определил социален работник, като не се е стигнато до заключение, че чужденецът се нуждае от предоставяне на международна закрила поради възрастта си. По време на самото интервю, Х. не е посочил, че е бил обект на преследване по признаците по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а единствено е заявил, че е избягал от конфликта в Сирия, през Турция, където е останал три дни, след което е влязъл в България незаконно, като единствената му цел е да избяга от военния конфликт в Сирия и от опасността да бъде заставен да служи в армията, която ще участва в този конфликт, както и да осигури перспектива на семейството си, което е останало в Сирия, но се надява да се събере с него в България. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на О. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени с приложените справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, като съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на този извод са и актуални справки за Сирия от 03.07.2025 г. и 10.09.2025 г. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е спрял производството по делото, във връзка с отправено преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267 ДФЕС за тълкуване на чл. 33, параграф 1 и член 38, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС, по което е образувано висящо дело с номер С-718/24 г. По делото е установено, че лицето идва от трета сигурна страна на произход, но молбата за предоставяне на статут не е отхвърлена като явно неоснователна на това основание, а административният орган е пристъпил към разглеждане на предпоставките за предоставяне на статут и е приел, че същите не са налице за чужденеца. Тези предпоставки, не са били налице към момента на провеждане на административното производство, нито са налице към настоящия момент. Следователно Република България няма основание да предостави закрила на касатора, независимо от това дали той идва от страната си на произход или от трета сигурна страна. Ирелевантно поради това е да се обсъжда дали действително Република Турция е трета сигурна страна по принцип и по отношение на конкретния кандидат. Поради това и не е налице преюдициалност на спора по дело С-718/24 по отношение на настоящия и съответно не е налице основание за спиране на делото. Тук следва изрично да се посочи, че фактическата обстановка, довела до отправяне на запитването на АССГ и образуването на посоченото дело е различна от настоящата, тъй като в разглеждания тук казус административният орган и първоинстанционният съд са счели, че няма основания за предоставяне на статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа non refoulеment (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при евентуално връщане на лицето в страната на произход (ако той не се възползва от закрилата на Турция, стига това да е възможно), въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,