Решение № 3301 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2014 г.

Решение № 3301 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1392 от 16.03.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 2511 по описа на същия съд за 2012 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора събраните по делото доказателства не оборват констатацията за липса на реално извършени доставки на стоки. В частта по ЗКПО са изложени твърдения за противоречие на приетото с обжалваното решение с нормите на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и чл. 78 ЗКПО. Отправя се искане да бъде отменено решението на АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "А. П. Ц." ЕООД в съдебно заседание я оспорва чрез адв. Иванова. Моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд - София град. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отменен ревизионен акт № 2001104411/24.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, частично потвърден с решение № 160/24.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"), в обжалваната му пред съда част, с която са определени задължения по ЗДДС вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Богостил" ЕООД за данъчни периоди м. 10 и м. 11. 2009 г. в общ размер на 115 165.69 лв. и съответните лихви за забава и в частта на допълнително начислени задължения по ЗКПО вследствие на увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със сумата от 993 350 лв. на основание чл. 78 ЗКПО и е осъдена приходната администрация да заплати на ревизираното дружество "А. П. Ц" ЕООД сумата 8 195 лв. - разноски. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните разпоредби, но при неправилно приложение на материалния закон относно реалността на доставките по процесните фактури. В подробни мотиви първостепенният съд е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е представените по делото писмени доказателства - фактури, сключени договори с доставчиците, приемо - предавателни протоколи, пътни листи, наемни договори, в това число заключението на ССЕ, както и приложените документи във връзка с последваща реализация на процесните стоки /износни декларации, договор с "Мерилин", република Албания/ и е обосновал извод за реалност на осъществените доставки от "Богостил" ЕООД. Постановеното решение е правилно. Същото е постановено след задълбочен анализ на представените по делото доказателства, събрани както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е очертал предмета на спора, а имено налице ли са действително извършени доставки на стоки от "Богостил" ЕООД като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за "А. П. Ц" ЕООД. В тази връзка съдът е изложил мотиви относно проявлението на предпоставките за признаване право на данъчен кредит в конкретния случай, за установеността на реалността на извършените доставки, които кореспондират с възприетата фактическа обстановка по делото. В конкретния случай предмет на процесните фактури са доставки на облекла, които са родово определени вещи и за които ревизираното лице и преките доставчици са представили доказателства за реалното предаване, транспортиране и складиране - договори между доставчиците и ревизираното лице, приемо-предавтелни протоколи, пътни листи и договор за наем на транспортно средство, удостоверяващи, че транспортът е за сметка на "А. П. Ц. " ЕООД. Налице са безспорни данни за извършени последващи облагаеми доставки със стоките, получени от "Богостил" ЕООД към получателя "Мерилин", Албания. От писмените доказателства, вкл. митнически декларации и приетото заключение на ССчЕ се установява съответствие по вид и количество и стойност на стоките, получени от доставчиците и изнесени към последващия купувач. Досежно твърденията за недоказаност на произхода на процесните стоки, следва да се посочи, че установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Изследването на предходни стокови вериги за целите на облагането и правото на приспадане на данъчен кредит по процесното основание е отречено от новия ЗДДС и в практиката на СЕС, според която не следва да бъдат накърнявани правата на данъчен субект поради поведение и действия на предходни доставчици, когато не е доказано, че това поведение е неправомерно и цели данъчна измама, за което получателят е известен или е следвало да бъде. В случая не са налице нито твърдения, нито данни за такова поведение или знание. Неоснователни са и възраженията на касатора, че доказателствата - неоспорени от него, въз основа на които съдът е обосновал извода си за реалност на доставките, са частни свидетелстващи документи без достоверна дата, представени са едва в съдебното производство, а не в хода на ревизията, поради което не следва да се кредитират. Фактът, че един документ е частен не означава, че само по тази причина може да бъде игнориран. Обосновано административният съд, при съвкупната преценка на тези частни документи с всички останали доказателства, е достигнал до извода, че те кореспондират с всички неоспорени по делото доказателства и ги е кредитирал. Следва да се посочи, че процесуално задължение на съда като инстанция по съществото на спора е да изясни същия, предвид което не съществува процесуална пречка относими доказателства за спора да се представят и събират в съдебната фаза на обжалването на ревизионния акт. С оглед всички събрани доказателства направеният от съда извод за реалност на доставките е обоснован. По процесните фактури са изпълнени кумулативно всички предпоставки на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникването правото на данъчен кредит и тези на чл. 71 от закона за неговото упражняване. Не е налице отрицателното условие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Следва да се посочи, че по аналогични случаи със същите страни е налице формирана трайна и безпротиворечива практика на ВАС по редица дела, коректно цитирана от ответника по касация в писмената му защита. Решението е правилно и в частта си по приложението на ЗКПО. Основателно ответникът по касация поддържа, че отмяната на допълнителните задължения по ЗКПО е в съответствие: 1. С неоспорените писмени доказателства- договори за заем и анекси към тях, по силата на които "А. П. Ц" ЕООД е получило привлечените финансови средства, осчетоводени по сметка 499 "Други кредитори"; 2.Залючението на основната ССчЕ, прието без оспорване по делото, в което вещото лице е установило, че жалбоподателят правилно е осчетоводил получените заемни средства, доколкото същите не са приходи по смисъла на счетоводното и данъчно законодателство и няма нормативно основание за увеличаване на финансовия резултат за 2006 г. и 2007 г. със стойността на привлечените финансови средства; 3.Практоката на ВАС по аналогични казуси, в която се приема, че заемните средства не са приходи; 4.Разпоредбита на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм. в сила за 2006 г.) и чл. 78 ЗКПО за 2007 г., които предвиждат увеличение на финансовия резултат в хипотезата на реализирани, но неотчетени приходи. В случая административният съд аргументирано и обосновано е приел, че са налице заеми, а не приходи от услуги; 5. Правилата за разпределение на доказателствената тежест, съгласно които, при ревизия по общия редкакъвто е настоящият случай, в тежест на приходната администрация е да установи твърдението си за наличие на неотчетени приходи, което не е сторено. В резултат на обоснованата си преценка на приобщия доказателствен материал, административният съд правилно е приложил закона, като е счел, че РА е незаконосъобразен в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. и 2007 г. с привлечени от "А. П. Ц" ЕООД заемни средства, коректно отразени в счетоводството на дружеството по сметка 499 "Други кредитори". Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по спора, на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 7 440 лв., съгласно представения списък на разноските в с. з. на 11.03.2015 г. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,