Решение № 55 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2017 г.

Решение № 55 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 19533/24.10.17 на А. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на влязло в сила решение № 790/28.11.16 по г. д. № 1934/16 на Районен съд [населено място] - с което е уважен предявен срещу молителката иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размер на 1/2 ид. ч. на договор за издръжка и гледане, инкорпориран в нот. акт № ***, т. I, рег. № 2180, д. № 132/10 от 16.03.10 на И. З., помощник нотариус по заместване при Т. Б., нотариус рег. № 283 в регистъра на НК с район на действие В. Сочи се, че за съществуването на делото страната разбрала случайно на 15.08.17, а препис от решението получила за първи път на 18.08.17 г. Поддържа се, че правото й на участие е било нарушено, тъй като не е била призована в резултат на грешно приложение на чл. 47, ал. 1, т. 6 ГПК /адресът не е бил посещаван съобразно приетите в практиката критерии (с интервал поне един месец между първото и трето посещение); не са били изпълнени задълженията да се установи по кое време адресатът може да бъде намерен, да се извършват посещения по различно време, да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, да се осъществи едновременно пускане на съобщение в пощенската кутия и залепване, да се събере информация дали лицето е напуснало адреса/ и й е бил назначен особен представител без да са били налице предпоставките за това. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане от друг състав на Районен съд Велико Търново. Ответната страна И. С. И. оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Заявеното основанието за отмяна следва да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като молителката е имала особен представител в производството. Р. въпрос се свежда до това налице ли е било основание за назначаване на такъв представител или не. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е насочена към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител - въпреки че са били налице предпоставките за това, или когато й е бил назначен особен представител - макар да не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 от ГПК, към който препраща тази норма. В случая молителката твърди, че е била нередовно призована за проведеното на 18.11.16 съдебно заседание по г. д. № 1934/16 на Районен съд Велико Търново, респективно че съдът неправилно е приложил чл. 47, ал. 6 ГПК. Фактите във връзка с призованото и уведомяването й са следните: П. производство е образувано по искова молба на И. И. срещу А. М., с която е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане. По делото е било проведено само едно съдебно заседание, за което А. М. е била призована на адреса, посочен в исковата молба - който е бил вписан и като неин постоянен и настоящ адрес съгласно справка в Национална база данни "Население". Призовката е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 8, 9 и 11 август 2016 г.; в имота не живее никой; на 11.08.2011 е било залепено уведомление на вратата му; оформянето на призовката е извършено на 25.08.2016 г. При тези обстоятелства съдът е приел, че ответницата е била редовно призована при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 26.08.2016 г., назначил й е особен представител /адв. Д. Т./ - явил се в съдебно заседание, и е дал ход на делото /разпитвайки доведена от ищцата свидетелка/ и на устните състезания. За постановеното решение № 790/28.11.16 ответницата е била уведомена чрез назначения й представител адв. Д. Т. на 30.11.16 /изпратената на адреса й призовка е оформена на 2.12.16 с отбелязване, че е посетен на 1.12.16 и 2.12.16, видимо в имота не живее никой (по неофициални данни от 4 месеца лицето е във В. Т.) и е било залепено уведомление на пътната врата/. При тези обстоятелства следва да се приеме, че призоваването на А. М. за проведеното съдебно заседание е било нередовно, респективно, че не са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител на същата. Преценката на съда за приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната не може да бъде намерена на адреса по делото, респективно на настоящия или постоянния адрес /чл. 38 ГПК/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като адресатът не е намерен, фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното за пребиваване на адреса. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени /в този смисъл реш. № 298/10.07.2012 по г. д. № 505/2011, IV ГО на ВКС, реш. № 40/30.03.2015 по г. д. № 4679/2014, II ГО на ВКС/; не е основание за това и посещаването на адреса за време по-малко от един месец, по-малко от три пъти в рамките на този месец и без да е пуснато съобщение и в пощенската кутия /реш. № 26/18.02.16 по г. д. № 5598/15, IV ГО, реш. № 141/25.03.11 по г. д. № 56/11, II ГО/. В. е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства, в това число по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението /реш. № 14/20.04.15 по г. д. № 5741/2014, I ГО/. В случая връчителят е отразил, че е посетил имота, в който не живее никой, на две дати - в рамките на два последователни дни, и на третата - след още два дни, е залепил уведомление на входната врата. Не е отразил, че не осъществява пускане в пощенската кутия поради липса на такава, в това число на достъпно място /ответната страна не е и релевирала подобни възражения до даване ход и приключване на устните състезания пред ВКС, в които е била надлежно представлявана (изрично оспорване на наличието на пощенска кутия не е направено и в подадената след приключване на устните състезания писмена защита)/. От посоченото е видно, че се касае за три посещения в рамките на по-малко от месец /4 дни/, като същевременно не е било пускано съобщение и в пощенската кутия и не е отразено, че не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Липсата на регистрирано движение /отваряне и затваряне на врата/ и алармени събития за проникване в имота през периода 1.08 -31.08.16 - предвид данни от монтирани "в отделните помещения на къщата" устройство и обемни датчици на сигнално-охранителна техника, е ирелевантно. То не замества липсата на редовно оформяне на съобщенията предвид непосещаване на имота в рамките на поне един месец считано от 8.08.2016 и непускане на съобщение в пощенската кутия, респективно дава информация само за времето 8.08. - 31.08.16 - т. е. за част от релевантния период /не за целия - 8.08. - 8.09.16/, само за състоянието на отделните помещения в къщата, и не касае възможността, при надлежно пускане на съобщение в пощенската кутия, същото да бъде получено без регистрация в системата, или да бъде намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза на чл. 47, ал. 5 ГПК и че молителката е била редовно призована с копие от исковата молба за съдебно заседание. Липсата на такова редовно призоваване опорочава и последващото назначаване на особен представител и уведомяването за решението чрез него. При тези обстоятелства на А. М. е бил назначен особен представител без да са били спазени съответните процесуални правила и без да е имало основание за това. Налице е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от фазата на първо съдебно заседание след редовно призоваване на молителката в качеството й на ответник с копие от исковата молба и доказателствата. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,