Решение № 12554 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2013 г.

Решение № 12554 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 20, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ, обн., ДВ, бр. 56 от 7.06.2002 г., в сила от 1.10.2002 г., отм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.). Образувано е по жалба на "Ник Уейс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Сердика ж. к. "Бенковски", ул. "Яшарица" № 17, представлявано от управителите Людмила Николаева Симеонова и Цветомир Стоянов Йовчев, срещу заповед № РД-14-14/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е постановено заличаване на дружеството от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, поради неизпълнение на предвиденото задължение за представяне на застрахователна полица, като е обявено за невалидно издаденото удостоверение за регистрация като туроператор. Жалбоподателят релевира доводи, че заповедта е нищожна поради некомпетентност на издателя. Евентуално поддържа доводи за нейната незаконосъобразност поради допуснати при постановяването й нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска отмяната й. Претендира разноски. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Въловска, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Между страните няма спор, че "Ник Уейс" ООД е регистрирано по реда на чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.) за извършване на туристическа дейност като туроператор и туристически агент и по реда на чл. 18, ал. 9 с. з. му е било издадено удостоверение за регистрация № РК-01-6582 от 28.06.2010 г. С протокол № РК-07-01/8.01.2013 г. Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА) е предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издаде заповед за заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти изрично посочените в приложен списък търговци, в който е бил включен и "Ник Уейс" ООД, които не са представили документ за сключен или подновен застрахователен договор към 4.01.2013 г. (л. 42). С атакуваната заповед № РД-14-14/18.01.2013 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗТ (отм.), възприемайки аргументите на ЕКРТТА, заместник - министърът, действайки в хипотезата на заместване (според представените към преписката заповед № РД-16-45/15.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и заповед № КМ-7/15.01.2013 г. на министър - председателя (л. 60 и л. 86 от делото), е прекратил произтичащите от регистрацията права на жалбоподателя. Жалбоподателят е оспорил заповедта и е представил по делото застрахователна полица № 13160123500000002/06.08.2012 г. (л. 9), валидна от 07.08.2012 г. до 06.08.2013 г., от която е видно, че на 06.08.2012 г. е сключил застраховка професионална отговорност - "Отговорност на туроператора" със ЗАД "Алианц България". Съгласно нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 ЗТ. Според чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.) туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрахенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива: възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването; заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора; разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването. Нормата на чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.) предвижда, че договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2. Новелата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора (приета с ПМС № 247 от 1.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 106 от 12.11.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) също възпроизвежда задължението туроператорът да представи копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в Националния туристически регистър. Видно от данните по делото, установено е неизпълнение на задължението копие от договора за застраховка да се представи в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.) и по този факт страните не спорят. Представяне на копие от сключения договор за застраховка в съдебното производство не означава, че е изпълнено задължението по чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.) застрахователният договор да се представи на министъра в предвидения от закона срок. Текстът на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗТ (отм.) предвижда вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 на номер и дата на сключения застрахователен договор по чл. 42, ал. 1, име на застрахователя и срок на валидност на застраховката. Непредставянето на застрахователния договор е свързано с редовността на вписването. Целта на закона е защита на интересите на потребителите на туристически услуги. Именно затова е предвидено копие от договора за застраховка да се представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.), като доказателство, че такъв договор е сключен. Според доказателствата по делото, последният вписан в Регистъра договор на "Ник Уейс" ООД е от 2.08.2011 г. с дата на валидност на застраховката 6.08.2012 г. (л. 75 от делото). В контекста на цитираната нормативна уредба, при непредставянето на копие от договора за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му, за туроператора или туристическия агент настъпва предвидената в чл. 20, ал. 1 ЗТ (отм.) последица - заличаване на регистрацията при хипотезата на т. 4, б. "г" с. з. Наличието на сключен договор за застраховка не е основание да се приеме изпълнение на задължението по чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.). В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, че търговецът е имал сключен договор за застраховка и, че непредставянето му на органа не е основание за издаването на заповед със съдържание като оспорената. Неизпълнението на което и да е от предвидените в чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.) задължения има за последица заличаването на съответния туроператор или туристически агент от регистъра. Неизпълнението на задължението за представяне на копие от сключения договор за застраховка законодателят е приравнил на липса на договор, което се санкционира със заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. В разглеждания случай не се установява жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.). Твърдението, че със самия факт на сключен застрахователен договор е изпълнена целта на закона - защита на потребителите на туристическата услуга, е неотносимо към заложеното формално изискване на закона, което не е изпълнено от страна на жалбоподателя. Поради това законосъобразно с оспорената заповед е наредено заличаването на "Ник Уейс" ООД от регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). При постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Противно на оплакванията в жалбата МИЕТ не е длъжно да уведомява регистрираните по ЗТ (отм.) лица за необходимостта от изпълнение на законовите им задължения. Дори и допуснато обаче, подобно нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 26, ал. 1 АПК е несъществено, доколкото се касае до пропуск, опорочаващ процедурата, но не и съдържанието на акта, поради което не съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В разглеждания случай административният орган е извършил всички процесуални действия, съставляващи нормативно регламентираното производство по издаване на оспорената заповед. Приложените към делото писмени доказателства установяват правнозначимите юридически факти, на които издателят се е позовал и с чието наличие свързва упражненото субективно право да заличи регистрацията на жалбоподателката. Причините за непредставяне на договора по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.) са ирелевантни за законосъобразността на произнасянето, след като наличието му е формално изискване за осъществяване на туристически дейности, респ. фактът на непредставянето му съставлява материалноправна предпоставка за заличаване на регистрацията. В тази връзка следва да се посочи, че административният орган не е допуснал нарушение на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 АПК, на чл. 9, ал. 4 АПК и се е съобразил с целта на закона и установения в ЗТ (отм.) императивен режим в защита на правната сигурност и обществения интерес. Както вече бе изтъкнато по-горе, разпоредбата на чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.) вменява задължението туроператорът да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ. Регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение, като при констатирано неизпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.), министърът на икономиката, енергетиката и туризма е задължен да заличи регистрацията на съответния туроператор. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган (ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. № 4/2004 г. на ОС на ВАС), в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити, поради което не е нищожна. Нищожни са онези актове на администрацията, които поради основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която са издадени, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Противно на доводите на жалбоподателя, основание за нищожност на акта не може да бъде липсата на мотиви като елемент от неговото съдържание. Фактът на допуснато закононарушение е установен и същият е подведен под приложимата материалноправна норма. След като органът е посочил в заповедта обстоятелства, които съставляват основание за издаването й по закон, те са достатъчни за налагането на ПАМ и издателят е изпълнил задължението за издаване на мотивиран административен акт. Следва да бъде отбелязано още, че липсата на подробни мотиви не може да се приеме за недостатък, водещ до недействителност на административното волеизявление. Нищожността предполага допуснатата незаконосъобразност да е предпоставена от толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че актът е лишен от правно действие и не може да породи целените правни последици. Настоящият случай не е такъв - в заповедта изрично са цитирани приложимите законови разпоредби, а изложените в обстоятелствената й част факти, са достатъчни да индивидуализират нарушението и нарушителя. Наред с това направената препратката към протокол № РК-07-01/8.01.2013 г. на ЕКРТТА удовлетворява изискванията на 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. От установените факти по делото следва, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и жалбата следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС - решение по адм. дело № 4633/2009 г.; решение по адм. дело № 14714/2010 г.; решение по адм. дело № 14818/2011 г.; решение по адм. дело № 6575/2012 г.; решение по адм. дело № 14570/2012 г.; решение по адм. дело № 3854/2012 г.; решение по адм. дело № 2073/2013 г. на касационни петчленни състави на ВАС. Предвид изхода на спора, не следва да бъдат присъждани претендираните от жалбоподателя разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение