Решение № 7854 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2021 г.

Решение № 7854 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2021 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на правосъдието, седалище и адрес гр. София, ул. "Славянска" № 1, срещу Решение № 7385 от 18.12.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5446/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на министерството срещу отказ от 25.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" за верификация на сумата от 3 434,43 лв. по искане за окончателно плащане № 4. Касационният жалбоподател – Министерство на правосъдието, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не е обсъдил твърдението му, че за месеците от януари до юли 2018 г. УО е изчислил неправилно размера на основното и на допълнителното възнаграждение на координатора по проекта, съответно неправилно е изчислена сумата, която не би следвало да се верифицира. Ответникът в своя молба е признал, че действително е налице такава разлика, която се дължи на грешно изчисление. Освен признанието на ответника, от приетата по делото счетоводна справка и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза този факт е установен. Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно това твърдение и събраните за установяването му доказателства, нито дали и защо го приема за неоснователно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е уважил направеното доказателствено искане за допълване на приетата експертиза съобразно първоначално поставената задача с включване на изчисления и за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., Твърди необоснованост на решението, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя в тяхната цялост, нито събраните по делото доказателства. Съдът е изложил мотиви единствено по отношение на приложението на материалния закон, като обаче не е взел предвид факта, че страните по договора за безвъзмездна финансова помощ са се съгласили (Допълнително споразумение № 1/15.06.2018 г.), че възнагражденията за съответните дейности ще бъдат изчислени на база на основното възнаграждение за инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт (ЗСВ), определено по реда на чл. 374, ал. 4 и чл. 219 ЗСВ. Предвид така посочената нормативна уредба, възнаграждението на инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието се образува от основната заплата на районен съдия и до 40 % за прослужено време. Сочи, че съгласно чл. 28, ал. 7 от Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189), алинеи 4 и 6 не се прилагат в случаите, когато управляващият орган е посочил друг начин за определяне на допустимия размер на възнагражденията за дейности по изпълнение на проекти по Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ) в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ в съответствие с чл. 5, ал. 5 и 6 ПМС № 189. Такъв документ са Общите условия (Версия 5/10.11.2016 г.). Видно от чл. 7, ал. 4 органът извършва верификация на разходите по реда на Глава пета от ЗУСЕСИФ въз основа на проверка на представените от бенефициера отчетни документи и финансови планове по ОПДУ, към съответното искане за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. УО проверява дали съфинансираните продукти и услуги са доставени и дали разходите, включени в искането за плащане са били заплатени и съответстват на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за финансиране на проекта. Поддържа и доводите, релевирани в първоинстанционната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Касаторът се представлява от юрк. В. Д.. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", счита същата за неоснователна. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли съда да го остави в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник И. Костовски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 26.01.2017 г. между Министерството на правосъдието и Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) в размер на 200 000, 00 лв. за проект "Развиване на потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт, чрез изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност". На 15.06.2018 г. е сключено допълнително споразумение към ДБФП от 26.01.2017 г., с което е изменена общата стойност на проекта на 169 806, 61 лв., и са направени допълнения и изменения във формуляра за кандидатстване и финансовата обосновка. На 08.09.2017 г., с Решение №ЛС-07-46, главният секретар на Министерството на правосъдието открива процедура за открита обществена поръчка с предмет "Изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност – избор на изпълнител, който поетапно да извърши следните дейности: 1.) "Изследване на нормативната уредба и европейски практики относно провеждането на стажове след дипломиране по специалността "Право" и практико-теоретически изпит" 2.) "Апробиране на модели на стажантски програми, включително изграждане на капацитет на наставничество" и 3.) "Усъвършенстване на модела на теоретико-практически изпит за придобиване на правоспособност" – публично достъпна на адрес: https: //profile. mjs. bg/0 f41 d198 ec6 f506 b583 d7 a3 b8 cddc027. На 4.01.2018 г. Министерството на правосъдието сключва договор за обществена поръчка с Адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори" на стойност 119 000, 00 лв. без данък върху добавената стойност. На 20.02.2019 г. Министерството на правосъдието подава искане за плащане № 4 за сумата от 30 605, 46 лв. На 25.04.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" верифицира сума в размер на 27 171, 03 лв. и отказва верификацията на сумата от 3 434, 43 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 28, ал. 6 ПМС № 189, тъй като в размера на изчислената часова ставка на посочени в акта лица е включен и клас прослужено време. По делото е приета основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №Р-90 от 10.05.2017 г. на министър-председателя за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление". Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът излага съдържанието на нормативната уредба, относима за верификация на разходите. Приема, че използвайки формулировката в чл. 28, ал. 6 ПМС № 189 "основното трудово възнаграждение", волята на органа е ясна, респективно не би могла да бъде обект на разширително тълкуване. Аргументира се с дефинициите на "основна работна заплата" и "допълнителни трудови възнаграждения", дадени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е частично неправилно. Касаторът твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като административният орган не се е съобразил с Допълнително споразумение № 1/15.06.2018 г. към ДБФП, в което е договорено, че възнагражденията за съответните дейности ще бъдат изчислени на база основно възнаграждение за инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, както и клас за прослужено време, определено по реда на чл. 374, ал. 4 и чл. 219 ЗСВ. В Приложение № 2 – Финансова обосновка на бюджета на проекта, към Допълнително споразумение № 1/15.06.2018 г., по отношение на разходите за приемане на изпълнението по дейности 1, 2 и 3 от вътрешни експерти, раздел IV, бюджетен ред 8. 3, договорената стойност от 967, 60 лв. е изчислена на база на часова ставка на главен инспектор – 3 месеца – общо до 75 часа при часова ставка до 26, 35 лв. /час – общо до 1976, 25 лв. (заедно с осигурителни вноски) и на часова ставка инспектор – три месеца – общо до 45 часа при часова ставка 20, 59 лв. /час – общо до 926, 55 лв.; общо за двамата експерти – до 2 902, 80 лв., разделени по равно за всяка от дейности 1, 2 и 3 (2902, 80: 3). По отношение на разходите за организация и управление, раздел V, бюджетен ред 10. 1, е определена стойност в размер на 15 440, 15 лв., като същите включват разходите и дължимите осигурителни вноски за всички членове на екипа, както следва: Ръководител на проекта – до 20, 87 лв. /ч. х 21 ч. средномесечно х 13 мес. – 5 697, 51 лв., като възнаграждението е изчислено на база на справка за средната месечна заплата на инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ (ИЗСВ) към 1.09.2017 г. Координатор – до 17, 36 лв. /ч. х 28 ч. средномесечно х 13 мес. – 6319, 04 лв., като възнаграждението е изчислено на база на справка за средната месечна заплата на инспектор в ИЗСВ към 1.09.2017 г. С оспорения административен акт е отказана верификация на сумата от 3 434, 43 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 28, ал. 6 ПМС № 189, тъй като в размера на изчислената часова ставка на посочените в акта експерти е включен и клас прослужено време. Разходите са за възнаграждение на: ръководителя на проекта; на координатора; на главен инспектор, член в екипа за изпълнение на проекта, и на техническия асистент. Видно от посоченото, разходите за възнаграждение на първите двама експерта – ръководителя и координатора, попадат в определените във финансовата обосновка разходи по раздел IV, бюджетен ред 8. 3, а разходите за възнаграждение на третия и четвъртия експерт – в раздел V, бюджетен ред 10. 1. По отношение на главния инспектор, член в екипа за изпълнение на проекта, и на техническия асистент, твърденията на касатора за определяне на часовата ставка с включено допълнителното възнаграждение по чл. 219 ЗСВ са неоснователни. Доколкото нито в одобреното проектно предложение, нито в договора има изрично дефинирана база, на която е определена часовата ставка, не може да се презумира, че същата е определена в нарушение на чл. 28, ал. 6 ПМС № 189. Определянето на конкретна стойност на часовата ставка, без да е дефинирана базата, и използваното на предлога "до" не лишава административния орган от правомощието да не приеме разхода за допустим, ако не съответства на нормативните изисквания и съответно не попада в хипотезата на чл. 28, ал. 7 ПМС № 189, тъй като в акта не са конкретно определени елементите, на основата на които е определена тази часова ставка. Начинът на определяне на ставката – само в размер до конкретна стойност не значи автоматично, че определянето й е в нарушение на нормативните изисквания, нито че органът е одобрил ставка, различна от установената в нормативния акт. По отношение на ръководителя на проекта, и на координатора, с допълнителното споразумение към ДБФП, освен конкретен допустим размер на разходите – определен в стойност, е определена изрично и база за изчислението му, като "възнаграждението е изчислено на база на справка за средната месечна заплата на инспектор в ИЗСВ към 1.09.2017 г. ". Безспорно е, че съгласно чл. 374, ал. 4 ЗСВ възнаграждението на инспекторите в Инспектората на министъра на правосъдието е равно на възнаграждението на съдия в районен съд, а съгласно чл. 219 ЗСВ на съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто. Съгласно чл. 28, ал. 6, пр. 1 ПМС № 189, размерът на часовата ставка на възнагражденията на служителите на бенефициентите/партньорите за дейности по изпълнение на проекти/бюджетни линии по ОПДУ, извън случаите по ал. 3 и 4, чл. 9 и 27, е допустим до размера на основното им възнаграждение на часова база за съответния месец, което лицето получава по основното си правоотношение. Според ал. 7 посочената разпоредба не се прилага в случаите, когато Управляващият орган на ОПДУ е посочил друг начин за определяне на допустимия размер на възнагражденията за дейности по изпълнение на проекти по ОПДУ в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ в съответствие с чл. 5, ал. 5 и 6. Не може да се приеме становището на касатора, че в случая е налице визираният от ал. 7 "друг начин" за определяне на допустимия размер на възнагражденията. Не се твърди, нито се установява в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ да е предвиден различен подход за определяне на размера на възнагражденията на служителите на бенефициера. Видно от чл. 7, ал. 1 от Общите условия за изпълнение на проекти и финансови планове, финансирани по ОПДУ, разходите по проекта/финансовия план са допустими, ако са в съответствие с изискванията и условията на ЗУСЕСИФ и ПМС № 189, Насоките за кандидатстване по процедурата, Общите условия и указанията на УО. Съгласно ал. 4 органът извършва верификация на разходите по реда на Глава пета от ЗУСЕСИФ въз основа на проверка на представените от бенефициера отчетни документи съгласно Указанията за е-отчитане чрез ИСУН на проекти и финансови планове по ОПДУ, към съответното искане за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. УО проверява дали съфинансираните продукти и услуги са доставени и дали разходите, включени в искането за плащане са били заплатени и съответстват на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за финансиране на проекта/финансовия план. Визираният от касатора "друг начин" за определяне на допустимия размер на възнагражденията в случая е определен единствено в допълнителното споразумение към ДБФП. Видно от цитираните по-горе разпоредби на Общите условия, при подаване на проектното предложение бенефициерът е бил уведомен, че допустимостта на разходите е обусловена от съответствието им с изискванията и условията на ПМС № 189. В случая изричното вписване на базата за изчисление на часовата ставка на ръководителя и на координатора на проекта в допълнителното споразумение към ДБФП е в нарушение на чл. 28, ал. 6 ПМС № 189 и не попада в хипотезата на ал. 7, тъй като не е предвидено в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Нарушението е извършено, първо, от бенефициера, предложил финансовата обосновка за одобрение, и второ, от административния орган одобрил ставката. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) нищожни са договорите, които противоречат на закона, а съгласно ал. 4 от същата разпоредба нищожността на отдели части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона. С оглед на това клауза на договора, която не е съобразена с националното законодателство, не може да породи действие, а следва да бъде съобразена действащото нормативно правило По изложените съображения, доводите на касатора за незаконосъобразност на административния акт поради несъответствието му с ДБФП са неоснователни. Не намира законова опора и твърдението на касатора, че чл. 28, ал. 6 ПМС № 189 в случая е неприложим, тъй като касае случаите, когато възнаграждението е определено по правилата за заплащане на извънреден труд. Извънредният труд по Кодекса на труда, който визира касатора, обхваща единствено втората хипотеза на разпоредбата, която в случая е неотносима към предмета на правния спор. Органът законосъобразно е отказал верификация на разходите за възнаграждения на четиримата експерта над размера на основното им възнаграждение на часова база, на основание на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 28, ал. 6 ПМС № 189. Основателни са обаче доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частта, в която е допусната техническа грешка при изчисляване на неподлежащите на верификация разходи за възнаграждение на координатора на проекта. Видно от становище на РУО на ОПДУ от 16.07.2019 г., същият е признал, че неправилно е изчислен размерът на основното и допълнителното възнаграждение на координатора, като сумата, която не следва да се верифицира е 559, 91 лв., а не както е посочено в обжалвания акт 1 099, 44 лв. При тези данни, съдът следва да отмени съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерството на правосъдието срещу отказ от 25.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", в частта му за верификация на сумата над 2 895, 04 лв. (1 099, 44 – 559, 91 = 539, 39 лв.; 3 434, 43 – 539, 39 = 2 895, 04 лв.), като отмени административния акт в тази част. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК съдът следва да отмени съдебното решение и в частта за разноските и да осъди страните да си заплатят съразмерно на уважената и на отхвърлената част от касационната жалба направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото, разноските на касатора са в размер на 500 лв. депозит за вещо лице, 127, 47 лв. държавна такса за касационна инстанция и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100, 00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направените от ответника разноски са за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, размерът на които съдът определя на по 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК. По съразмерност дължимите на Администрацията на Министерския съвет – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски са в размер на 168, 58 лв., а на касатора – 114, 25 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд