Решение № 3411 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14585/2016 г.

Решение № 3411 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14585/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 2064/4.11.2016 г., постановено по административно дело № 929/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р - 16002615003829 - 091 - 001/21.12.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 156/18.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., с който на "РИЛИАМ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. "С." №..., представлявано от управителя Г. Б. В., е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 717 115,65 лева и са определени съответните лихви за просрочие, за периода от -1.07.2014 г. до 30.04.2015 г. В касационната жалба са изложени съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон - основание за касирането му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и, че изискването на първата норма ревизионният акт да се издава от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не следвало да се прилага, тъй като обслужва старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, преди изменението й в сила от 1.01.2013 г. Иска се отмяна на решението, след което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - П.. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Стоянов, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. За ответната страна - "РИЛИАМ" ЕООД, не се явява представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че Административен съд - П. е постановил решението си в нарушение на закона и без да съобрази Тълкувателно решение № 5/2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Върховния административен съд. Счита, че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - П. е прогласил нищожността на оспорения пред него ревизионен акт, без да разгледа спора по същество, след като е приел, че актът е издаден от некомпетентни органи. Развил е мотиви за това, че разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и на чл. 119, ал. 2 ДОПК, не са в колизия по между са, а следва да се прилагат едновременно и безусловно. Според съдебният състав, териториалният директор на съответната дирекция на НАП, издавайки заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК следва да определи като компетентни да възлагат ревизии служители, заемащи длъжности след посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, при което положение тези органи в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, ще разполагат с материалната компетентност да издават ревизионни актове по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Тоест за да е валиден един ревизионен акт, следва да е издаден както от органът, възложил ревизията и от ръководителят й, така също и от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, към който препраща чл. 118, ал. 2 ДОПК, които следва да са на експертно, а не на ръководно ниво. В конкретния случай, ревизионното производство е започнало след 1.01.2013 г., като ревизионният акт е издаден от екип в състав: П. Д. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. П., в качеството му на орган по приходите, възложил ревизията и от К. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., в качеството й на ръководител на ревизията. Тъй като, първият орган заема ръководна длъжност сред изброените в чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, тоест не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, Административен съд - П. е приел, че няма компетенцията да възлага ревизии, както и да издава ревизионни актове, поради което процесният ревизионен акт се явява издаден от некомпетентен орган и е нищожен на това основание. Правните изводи, възприети от първоинстанционния съд, не са в съответствие с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е достигнал до правни изводи, противоречащи на цитираното по-горе тълкувателно решение, относно компетентността на органите по приходите, издали процесния ревизионен акт, Административен съд - П. е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като, в оспореното съдебно решение не се съдържат мотиви относно законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, определящи се от формата, спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,