Решение № 31 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6414/2007 г.

Решение № 31 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6414/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. М., гр. В., срещу въззивно решение от 2.11.2007 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 700/2007 г. с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал.1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил представеното с въззивната жалба писмено доказателство -"предложение от служба "Жилищно стопанство и държавни имоти", поради което при неизяснена фактическа обстановка е приел, че ищецът не е доказал претендираното право на собственост. Направен е необоснован извод, че при извършената с държавата замяна по реда на ПДИ, праводателите на ищеца са получили в собственост само къщата, но не и дворното място, след като посочената оценка включва освен сградата и мястото, върху което е построена. Ответникът по касация Д. ч. м. на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решение № 406 от 4.05.2007 г. по гр.д. № 1046/2006 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен установителен иск, че държавата не е собственик на дворно място, състоящо се от 98 кв. м. застроена площ и 23 кв. м. незастроена площ, съставляващо пл. № 5* кв.245 по плана на гр. В. Т., в което се намира собственият на ищеца имот - горен етаж от къща, за което има съставен АДС № 4/1949 г. Решението е валидно, допустимо, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е неправилно. Ищецът е твърдял, че е собственик по наследствено правоприемство на имот - горен етаж от къща, находяща се в гр. В. Т., ул."Д" № 12. Наследодателят му закупил имота с нотариален акт № 138/1956 г. Другият жилищен етаж е придобит с покупко-продажба от трети на делото лица. По силата на тези документи правото на собственост върху земята е преминало в патримониума на наследодателя на ищеца. Областният управител отказал да издаде заповед за отписване имота от актовите книги и оспорва правото на собственост на ищеца. Д. обаче не е запазила правото на собственост, тъй като по силата на специален закон - чл. 8 ЗОЕГПНС е извършила замяна - срещу отчуждения имот на Т. Т. /"санаториум-болница"/ и е дала в замяна на наследниците му къща на ул."Д" № 12. Д. не би могла да запази собствеността върху земята, без да запази собствеността върху част от къщата. Въззивният съд е установил фактическа обстановка, съгласно която с решение от 7.09.10949 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от В. Ф. е отчужден недвижим имот: къща на ул."Д" № 12, изградена на два етажа и дворното място, в което е построена, като е съставен и АДС. С решение 440/1953 г. на основание чл. 8 ЗОЕГПНС на ИК на ГНС е разпоредено да се даде на наследниците на д-р Т, къщата на ул."Д" № 1* нотариален акт № 138/56 г. братята С. и Е. Т. са продали горния етаж от къщата, състоящ се от 3 стаи, кухня и килер на Х. М., починала на 16.09.1985 г., чийто наследник е ищецът. Долният етаж е продаден на С. и М. Ж. с нотариален акт № 139/1956 г. Въззивният съд е направил извод, че ответникът е собственик на дворното място по предявения отрицателен установителен иск, без да обсъди всички доказателства по делото и релевантните за спора факти. В тази връзка са основателни и оплакванията в касационната жалба. Действително правото на собственост е прехвърлено по време на действие на ЗС/1951 г./ като разпоредбата на чл. 63, ал. 2 изрично установява възможност да бъде прехвърлена и само собствеността върху изградената в дадено място сграда, вкл. дворно място и сграда държавна собственост. След като имотът - дворно място и къща, е станал държавна собственост по силата на чл. 13 ЗОЕГПНС и впоследствие е извършена замяна на основание чл. 8 ЗОЕГПНС, то е следвало да се извърши преценка на всички доказателства във връзка със замяната, в т.ч. и приетите по делото -"предложение от служба "Жилищно стопанство и държавни имоти" и решение № 440/на ИК на ВТГНС, издадено на основание чл. 8 ЗОГПНС и ПМС 25 и 75, съгласно което е разпоредено в замяна на отчуждения имот на наследниците на д-р Т. Т. да се даде "къщата на ул."Д" № 12, собственост на СП Жилфонд, оценена на 22 951 лева". Посочената оценка е на целия имот, включващ къщата и мястото, в което е построена. В този смисъл не се касае за разширително тълкуване на термина "къща", в каквато насока са изводите на въззивния съд, а за преценка действителния обем на правото на собственост, който е прехвърлен по установения ред. Оттук и след преценка на всички доказателства по преписката и изясняване на спора от фактическа и правна страна следва да се формират изводите относно това дали ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил твърдението си, че е собственик на имота, което се оспорва от настоящия касатор. Ето защо изводите за неоснователност на иска са направени в нарушение разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) при неизясненост на делото относно релевантни за изхода му обстоятелства. Въззивното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл. 218з ал. 1 ГПК (отм.) следва да разгледа спора след събиране на доказателствата, съгласно изложеното по-горе. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.