Решение № 3641 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2015 г.

Решение № 3641 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено решение № 2263/30.10.2015 г. по адм. д. № 822/2015 г. на АС-В. в частта, с която е отменен РА № Р-08-1401259-091-01/12.11.2014 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗКПО с лихви за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли РА да бъде потвърден и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. По жалбата на другата страна поддържа, че не е основателна. Втора касационна жалба е подадена от "Атанасов грейн" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък с лихви за 2012 г. и 2013 г. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата, в писмен отговор и молба. В последната поддържа, че РА е нищожен поради противоречие между чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Поддържа, че в чл. 167 от ЗКПО са поставени изисквания, които не са включени в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001, поради което ограниченията в чл. 167 от ЗКПО не следва да се прилагат. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-08-1401259-091-01/12.11.2014 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗКПО с лихви за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за определен корпоративен данък с лихви за 2012 г. и 2013 г. Неоснователен е доводът за нищожност на РА. Правилен е изводът на съда, че РА е издаден от редовно овластени органи по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е тълк. р. № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ВАС. Съдът е обсъдил част от събраните по делото доказателства и е приел, че за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. не са представени покани за доброволно изпълнение на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, поради което задълженията нямали качеството подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Изводът противоречи на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в който декларация от задълженото лице за изчислените от него данъци и осигурителни вноски изрично е посочена като изпълнително основание за предприемане на принудително изпълнение. Задълженията, определени от данъчно задълженото лице в декларация са изпълнително основание по цитираната разпоредба от ДОПК и основание за предприемане на действия за събиране на публичните задължения. Неправилен е изводът, че липсата на покана по чл. 182, ал. 1 от ДОПК може да попречи да се образува публично изпълнително делото и да се предприемат действия по събиране на публично задължение, определено в декларация. Страните не спорят, че към 31.12 на всяка от ревизираните години ревизираното лице е имало неизплатени задължения по справки-декларации по ЗДДС и по годишни данъчни декларации по ЗКПО, видно е и от приложените покани за доброволно изпълнение, връчени от публичния изпълнител по образуваното изпълнително дело и наложените обезпечителни мерки. Неизплатените задължения за 2009 г. са 6178,11 лв, за 2010 г. над 104 000 лв, за 2011 г. над 19 000 лв, за 2012 г. над 111 000 лв, за 2013 г. над 28 800 лв, като не са включени неизплатени задължения за задължителни осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО. Съдът не е взел предвид приложените с молба на л. 186 и следващи от делото покани за доброволно изпълнение за публични задължения от 2009 г., 2010 г. и 2011 г., поради което изводът му освен, че е незаконосъобразен е и необоснован. Фактическата обстановка за всички ревизирани години е еднаква и съдът следваше да отхвърли жалбата против и в частта за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Решението е неправилно в частта, с която РА е отменен в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък с лихви за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата. В частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък с лихви за 2012 г. и 2013 г. решението е правилно с горните уточнения, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на втория касатор за въведени с чл. 167 от ЗКПО ограничения, с по-тесен обхват от предвидените в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 /Регламента/. Вторият касатор поддържа, че в Регламента е предвидено да се предоставя помощ само на земеделски стопанства, които не са предприятия в затруднено положение по смисъла на правото на Европейския съюз и че ограничаването на задълженията само до публичните задължения води до нееднакво третиране на стопанските субекти, което ограничава конкуренция. Доводът е неоснователен. Видно от мотивите към Регламента помощите се определят от държавата в рамките на определените в регламента тавани - т. 16, а в т. 8 от мотивите е посочено, че Регламентът освобождава всяка помощ, която отговаря на всички поставени от него изисквания. В чл. 1, § 1 от Регламента е определена като допустима помощ, ако отговаря на условията в § 2 до 10. Доводът за неприлагане на ограниченията в чл. 167 от ЗКПО и за пряко приложение на Регламента е неоснователен, тъй като в Регламента не са предвидени конкретни права, които да са пряко приложими, а е предоставено на държавите-членки да определят какви държавни помощи да предоставят, за което уведомяват Комисията. Твърденията, че Комисията на ЕС не е уведомена за ограничението в чл. 167 от ЗКПО за предоставяне на държавна помощ е неоснователно предвид т. 4 от решение на ЕК С