Решение № 6237 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2011 г.

Решение № 6237 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение по адм. д. № 7041/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. Процесуалният представител твърди, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е изследвал задълбочено доказателствения материал по делото. Приети са писмените обяснения на служителя, което е видно от съдържанието и позоваването на МЗ № 159/2.02.2010 г. Заповедта е издадена след като са обсъдени писмените обяснения и справка № 1219/4.03.2010 г. Не представя писмени доказателства. Ответната страна Владимир Николов Цветанов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок на чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на Владимир Н. Цветанов против заповед № К-3257/2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за неизпълнение на служебни задължения през м. октомври 2009 г. С обжалваното съдебно решение по адм. д. № 7041/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, заповедта е отменена, защото е допуснато съществено нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорът пред настоящата инстанция е дали съобразно ангажираните доказателства съдът е приложил правилно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, според който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В оспорената заповед министърът на вътрешните работи изрично е посочил, че е приел писмените обяснения на служителя и налага наказание въз основа на извършена проверка, приключила със справка № 1219/4.03.2010 г. на САД "Инспекторат" - МВР. От данните по приложената административна преписка е видно, че въз основа на становище на ВНД директор на Дирекция "Инспекторат" на МВР № 333 от 20.01.2010 г. до министъра на вътрешните работи и изнесени данни в сигнални писма с посочени номера от 19.12.2009 г., 23.12.2009 г., 30.12.2009 г., 4.01.2010 г. и 12.01.2010 г. и в анонимни сигнали срещу служители от РД "Гранична полиция" - Драгоман е направено предложение за изясняване на сигналите за неправомерни действия на комисар Ст. Стилиянов, началник на ГПУ - Калотина и "други служители" от РДГП Драгоман. Тъй като сигналните писма не са представени с административната преписка от административния орган, чиято е тежестта на доказване, предвид чл. 170, ал. 1 от АПК, не може да се направи извод, че срещу жалбоподателя Владимир Н. Цветанов е имало сигнал и че започналата проверка е имала за предмет проверка на изпълнение от негова страна на служебните му задължения. С министерска заповед № Iз-159/2.02.2010 г. е назначена комисия за извършване на проверка на изнесени данни и сигнали по писмата, цитирани в предложението от 20.01.2010 г. касаещи неправомерни действия на служители на ГПУ "Калотина". В тази заповед няма цитирани имена на служители. Проверката е приключила със справка от 4.03.2010 г. на комисията, в която е посочено, че сигналите визират ръководните служители ст. комисар Захарин Пенов и комисар Стоян Стилиянов. Комисията е провела разговори със служители, включително жалбоподателя (л. 12 от делото), като е направено заключение, че има неизпълнение на служебни задължения от страна и на инспектор Владимир Николов Цветанов, поради което е предложено да бъде наказан с "порицание" (л. 42 от делото). Приложени са писмени обяснения на жалбоподателя като "сведение" от 22.02.2010 г., видно от текста на което, че същият във връзка с МЗ № I-159/2.02.2010 г. изнася известни нему факти във връзка със самоубийства на полицейски служители, поведението на комисар Стилиянов, включително взаимоотношенията с гл. инспектор О. Николов . Никъде от текста не е видно, жалбоподателят дава обяснения за себе си и вменени му нарушения на служебна дисциплина. Следователно, предвид данните от административната преписка, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани с приложените от административния орган доказателства, обосновани са с тях, като при спазване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР правилно е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е основателно твърдението на касатора, че съдът не е бил задълбочен при извършване проверка на законосъобразността на административния акт. За първи път в справката от 4.03.2010 г. има обсъждане на служебната дисциплина на жалбоподателя и извършени от него нарушения. "Сведението" обаче, което е дадено от Владимир Цветанов е с дата от 22.02.2010 г., т. е. предхожда справката, с която комисията е приключила проверката си, поради което и видно от съдържанието й, не представлява писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Изискването на закона е императивно и е свързано с правото на служителя да се защити, като изрази становище, обяснения и възражения и ангажира доказателства. Нарушението, което безспорно е установено има за последица отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК, в какъвто смисъл е решението. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,