Решение № 21 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2010 г.

Решение № 21 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение по гр. д. № 1969/2006 г. на Врачански районен съд е допусната делба между наследниците на П. Б. П. на гора и земеделски земи, възстановени от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Страните по делото са наследници - внуци и правнуци на бившия собственик и квотите им са определени съгласно Закона за наследството и според степента им на родство с общия наследодател. Решението е влязло в сила на 9.10.2009 г. след потвърждаването му от въззивната и касационната инстанция. Ответниците по делото Д. И. Д., Дома И. Д., Ц. П. М., С. П. И. и П. Ц. Добруджанска, които са наследници от коляното на една от дъщерите на общия наследодател- П. П. Б., са поддържали, че той е оставил в полза на тяхната майка нотариално завещание, с което й завещава 1/3 ид. част от всичкото си движимо и недвижимо имущество и са поискали тази 1/3 ид. ч., отнесена към допуснатите до делба 33 дка гори в м. "П. ", землището на [населено място], да не се допуска до делбата. Самото завещание не са представили, но са разполагали с него към момента на подаване на касационната жалба на 18.12.2007 г. Сега завещанието се представя с молбата за отмяна, като се твърди че е налице основание по чл. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - новооткрито писмено доказателство, което е от съществено значение за делото. Ищците оспорват молбата, като считат че е просрочена, а по същество намират, че при проявена процесуална активност молителите са могли да се снабдят със завещанието и да го представят при разглеждане на делото. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Делото за делба е заведено относно наследството, останало от П. Б., което е възстановено по ЗВСГЗГФ - 33 дка ниви и по ЗСПЗЗ- земеделска земя, възстановена от поземлената комисия или предоставена като обезщетение. Молителите са наследници от коляното на дъщерята на общия наследодател- П. П. Б. и съпругът й И. Д. Поддържали са, че през 1932 г. общият наследодател е завещал на родителите им 1/3 ид. ч. от притежаваните от него имоти, поради което са поискали зачитане на това завещание по отношение на гората от 33 дка, като 1/3 ид. ч. от нея се изключи от делбата. Самото завещание обаче не е било представено, като косвени данни за съществуването му се съдържат в гр. д. № 3614/93 г., образувано по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. От делото освен това е запазено само съдебното решение, според което такова завещание действително е имало, било е представено и обсъдено от съда и въз основа на него в полза на П. Б. и И. Д. е признато правото за възстановяване на 36,600 дка земеделски земи. Делото е образувано по повод отказа на поземлената комисия по преписка № 11251/10.04.1992 г. да признае наследодателите на ищците за собственици на основание представеното завещание. Завещанието е представено пред касационната инстанция, но не е прието като доказателство поради забраната на чл. 218е и чл. 218ж ГПК (отм.) Все пък съставът на Върховния касационен съд е посочил, че ако има такова завещание то може да бъде основание за изключване на част от имота или за определяне на дялове, различни от правата по наследяване, едва след установяването в отделен процес по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС завещаните имоти са принадлежали на дъщерята, а не на общия наследодател. Не е спорно по делото че молителите не са провели такова производство. С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като завещанието, дори и да беше представено, не би довело до други изводи на съда и следователно е без значение за изхода на делото, което е едно от условията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така защото чрез позоваване на завещанието и твърдението, че по силата на това завещание част от имотите към момента на образуване на ТКЗС не са били на общия наследодателя, а на дъщеря му П. Б., молителите всъщност повдигат един спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който съгласно установената съдебна практика не може да се разреши в рамките на делбения процес, тъй като надлежният титул за съсобственост е решението на поземлената комисия, което има конститутивен характер и може да се обори само в специално исково производство, а не инцидентно в производството за делба. В този смисъл р. № 534/24.09.2001 г., I г. о., р. № 205/24.07.2001 г., I г. о., р. № 224/24.07.2001 г., I г. о. и др. По изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение