Решение № 5901 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15531/2008 г.

Решение № 5901 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15531/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на ЕТ "ДОНИ СТИЛ-Донка Христова" гр. Попово, подадена чрез адв. Стилиян Косев и на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Станка Костадинова. Касаторът ЕТ "ДОНИ СТИЛ-Донка Христова" гр. Попово обжалва решение № 1188/14.08.2008 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 4 състав, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 2500122/16.07.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Търговище, потвърден с Решение № 701/15.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ЕТ са определени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на данъчен кредит за периода 1.10.2003 г. - 31.12.2005 г. в размер на 20320, 18 лв. и лихви в размер на 7064, 09 лв. и по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. В размер на 11 191, 22 лв. и лихва в размер на 3148, 71 лв. и за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 7467 лв. и лихва 1153, 63 лв., както и е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1343, 96 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на решение № 1368/22.10.2008 г. по адм. дело № 2002/2007 г. на АС-Варна, I отд., IV състав, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1188/14.08.2008 г. на Административен съд гр. Варна, в частта, с която разноските по делото са присъдени в полза на НАП. Касаторът твърди, че АС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 27 от ГПК. В случая следват да бъдат приложени разпоредбите на чл. 159, ал. 2 от ДОПК, чл. 6 и чл. 10, ал. 3 от ЗНАП. Моли да бъде отменено решението, с което е оставена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение и да бъде постановено изплащане на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ и счита за основателна жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на ЕТ "ДОНИ СТИЛ-Донка Христова" гр. Попово: Данъчните органи не са признали право на данъчен кредит на ЕТ по фактури, издадени от "Комитов груп" ЕООД, "Комитов транс" ЕООД, ЕТ "ИБО-Митко Сашов", ЕТ "Антон Първи - Антон Иванов", "Мизия комерс" ООД и ЕТ "САС-Валери Грозданов". В хода на съдебното производство е изслушана ССЕ, която по отношение на 4 бр. фактури, издадени от "Комитов транс" ЕООД е установила отделно плащане на ДДС от данъчната основа, но не по ДДС - сметка. За останалите фактури, издадени от "Комитов груп" ЕООД, "Комитов транс" ЕООД експертизата е установила, че плащанията на данъчната основа и дължимия ДДС са извършени с един платежен документ, съответно - вносни бележки или фискални бонове. С оглед така констатираното, съдът е обосновал извода, че наведените с жалбата доводи за приложение на нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) по отношение на фактурите, издадени от "Комитов груп" ЕООД и "Комитов транс" ЕООД са неоснователни. Съдът е приел, че по отношение на тези доставчици жалбоподателят не е доказал начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Експертизата не е установила отразяване и осчетоводяване на ДДС по сметка 4532 като задължение към бюджета на ДДС по фактурите, издадени от ЕТ "ИБО-Митко Сашов", ЕТ "Антон Първи - Антон Иванов", "Мизия комерс" ООД, поради непредставяне на счетоводна документация на дружеството. За ЕТ "САС-Валери Грозданов" вещото лице е установило, че фирмата е регистрирана по ЗДДС на 24.06.2004 г., поради което е направило извод за издаване на фактура № 182/29.01.2004 г. от лице, което не е било регистрирано по ЗДДС. По отношение на тези четирима доставчици експертизата е констатирала плащане на ДДС по ДДС-сметки, но съдът е приел за неприложима нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) спрямо процесните фактури поради недоказаност от страна на жалбоподателя на наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) - с оглед категорично установените от експертизата и доказателствата по делото фактури и платежни документи, съставени съобразно изискванията на чл. 7 от ЗСч, съдът е обосновал извода, че данъчните органи незаконосъобразно са се позовали в случая на липса на документираност на доставките по смисъла на предл. 1 на т. 10 на ал. 2, на чл. 23 от ЗКПО (отм.). По съображения за недоказаност на реално осъществяване на доставките по процесните фактури, съдът е приел, че увеличението на финансовия резултат следва да бъде извършено на основание предл. 2 на т. 10, ал. 2, чл. 23 от с. з. - отчитането на разходите по процесните фактури е извършено "в нарушение на счетоводното законодателство", поставящо изискване за достоверност при съставяне на първичните и вторичните счетоводни документи и регистрирането им в счетоводната система на съответното предприятие. Съобразно изложеното АС-Варна е отхвърлил жалбата на ЕТ като неоснователна. Касационната жалба на ЕТ "Дони стил - Донка Христова" е по същество е неоснователна. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и изцяло кореспондира с писмените доказателства по делото. Представените в съдебното производство писмени доказателства от касатора по никакъв начин не опровергават констатациите в ревизионния акт, а именно неначисляване на данъка по процесните фактури по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), липсата на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от с. з. и от там невъзможността за приложение на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Точно обратното, те, ведно с заключението на назначената по делото експертиза, обосновава категорично извод относно законосъобразността на действията на ревизиращите органи. Визираните в жалбата на касатора процесуални нарушения не са от категорията на съществените и сами по себе си не са основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. С оглед гореизложеното, решение на АС-Варна следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна: Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд, със своето решение от 22.10.2008 г., е оставил без уважение молбата на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1188/14.08.2008 г. на АС- Варна, I отделение, 4 състав, по адм. дело № 2002/2007 г. в частта, в която разноските по делото са присъдени в полза на НАП. НАП е юридическо лице, на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. Дирекция "ОУИ" гр. Варна, заедно с ТД на НАП, обаче са третостепенни разпоредители на бюджетни кредити. Както е посочено в жалбата, съществува единна сметка (себра) за изплащане на съдебни разноски § 1090, а транзитната сметка по § 3619 е за постъпленията от изпълнителни дела в полза на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна към ЦУ на НАП. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВАС, I а отделение намира, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" -Варна при ЦУ на НАП следва да бъде уважена, а решението на АС -Варна от 22.10.2008 г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в мотивите и в диспозитива на решение № 1 188/14.08.2008 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 4 състав, вместо "присъждане на разноски в полза на НАП" да се чете Д в полза на Дирекция ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,