Решение № 14404 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2012 г.

Решение № 14404 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Темпо лог" ЕООД моли да бъде отменено решение № 5752/15.12.2011 г. по адм. д. № 1036/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001000479/28.06.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане като му бъдат присъдени разноски. Прави искане за преюдициално запитване до СЕС. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2001000479/28.06.2010 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 19 540,22 лв. с лихви по фактури на "Сим I комерс" ЕООД, ЕТ "Стило къмпани" ЕООД, "Ти ес ви консулт" ЕООД, "Супрема трейд" ООД, "Веле трейдинг" ЕООД, "Строй мон" ЕООД, "Симон СС" ЕООД, "Микс груп 89" ЕООД е "Ани софт 2008" ЕООД за периода м. 9.2008 г. - м. 1.2009 г. на основание чл. 6 или 9, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на осъществени доставки по фактурите. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и правилен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС на жалбоподателя в РА. Съдът не е нарушил процесуалните правила като е приел заключението на вещото лице за необосновано, след като изводите на вещото лице за осъществяване на доставките са направени въз основа на доказателства, които не са приложени по делото и представляват правни преценки. Неоснователен е доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. С определение от 15.02.2011 г. съдът е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не представят доказателства. След като по време на ревизията не са намерени на адресите за кореспонденция доставчиците, издали спорните фактури и предвид указанията на съда, жалбоподателят следваше да представи доказателствата си за осъществяване на доставките - приемо-предавателни протоколи за услугите, складови разписки за предаване на стоките - родово определени вещи. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за доставка на горивата и услугите. Липсват доказателства за условия да се доставят горивата и за осъществяване на авторемонтните услуги от доставчиците, които нямат назначени работници с подходяща квалификация. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано фактурираните стоки и услуги да се доставени от издателите на фактурите и в предмета на делото не е установяване дали са доставени услугите от трето лице. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 70, ал. 5 ЗДДС се обхваща и процесният случай на издадени фактури без основание - без да е настъпило данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС като възраженията на касатора в тази насока не са основателни. Обосновано съдът е приел, че по чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28. ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. Изводът следва от редакцията на текстовете. Правилен е изводът на съда, че няма противоречие между уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит в Директивата и ЗДДС. По чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС получателят регистрирано по закона лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Фактурите не са авансови, поради което втората хипотеза не е приложима в случая. И двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Възраженията на касатора за несъобразяване на решението с практиката на СЕО и СЕС е неоснователно. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно поради различния предмет на спора по цитираните дела с процесния. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. По същите съображения искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с посочените в него въпроси е неоснователно, поради наличие на практика на СЕО и СЕС, която изисква да е налице осъществена доставка, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,