Решение № 6306 от 27.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от КЕВР срещу решение 5862/15.10.2021 г. по адм. д. 7444/2020 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда за основателност на възраженията на дружеството относно нормата за възвръщаемост на привлечения капитал, разходите за амортизации, разходите за въглеродни емисии, разходите за заплати и възнаграждения. Излага подробни съображения и иска да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата на Веолия Енерджи Варна ЕАД. Претендира се заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Веолия Енерджи Варна ЕАД, редовно призовано, представлява се от адвокат Аршинкова. Моли да се остави без уважение касационната жалба на КЕВР и се потвърди първоинстанционното решение. Твърди, че е обоснован изводът на съда за нарушаване на принципа, заложен в нормата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, поради наличие в административния акт на икономически-необосновани корекции на цените и допуснати нарушения на материалния закон, при определяне на нормата на възвръщаемост на собствения капитал. Във връзка с изказването на касационния жалбоподател относно ползването на метода за оценка на капиталови активи МОКА, че същият не е използван при определяне на размера на тази норма на възвръщаемост с процесното решение, това твърдение е абсолютно невярно. Поддържа доводите, изложени в отговора към касационната жалба и представя писмени бележки. Не претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел за незаконосъобразна корекцията по намаляване на нормата на възвращаемост на собствения капитал в размер на 5% спрямо утвърдената от КЕВР за предходния период. Правилно съдът е приел, че не е спазен принципът за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите чл. 23, т. 4 от ЗЕ, като няма данни как са отчетени от комисията посочените фактори като финансовите и икономическите условия в страната. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт, по жалба на Веолия Енерджи Варна ЕАД,е отменено Решение Ц-28/01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта по т. 5, с която по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала за ценови период от 01.07.2020г. Преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Първоинстанционният съд е посочил, че решението е прието от компетентен орган, при спазване на формата му, но при нарушение на материалния закон. По отношение на нормата на възвръщаемост на капитала, съдът е приел за основателно направеното възражение на незаконосъобразност на корекцията по намаляване на нормата на възвращаемост на собствения капитал в размер на 5% спрямо утвърдената от КЕВР за предходния период. Позовал се е на разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал. Според съда, в случая е използван Моделът за оценка на капиталовите активи (МОКА), катоКЕВР не е доказал основанието за прилагане на посочения и в мотивите на решението също липсва обосновка за приложимостта му. Съдът се е позовал изцяло на заключението на вещото лице, че при изчисляване на нормата на възвръщаемост на собствения капитал (НВск) от КЕВР са допуснати грешки, като не са взети предвид и не са изчислени правилно два от елементите - бета коефициента на активите и пазарната рискова премия. В частта на определените в решението разходи за амортизации, също е прието за основателно възражението на дружеството. В справка 1 Разходи са извършени следните корекции на разходите за амортизации в преноса и в производството на топлинна енергия в преноса от 676 хил. лв. на 464 хил. лв. т.е. с 212 хил. лева по-малко, а в производството са коригирани от 1389 хил. лв. на 1376 хил. лв. или с 13 хил. лв., в съответствие с отчетната стойност на активите в преноса, съгласно справка 2 РБА и съответната амортизационна норма при 15 г. срок за амортизация и в съответствие с т. 1.1 от общия подход. Съдът е посочил, че Комисията е извършила незаконосъобразно намаление на разходите за амортизации, в нарушение на чл.31, т.2, б.г от ЗЕ, чл.9, ал.6 от НРЦТЕ, като определеният от Комисията срок от 15, респ. 35 години противоречи на счетоводната политика и не отразява полезния срок на живот на различните съоръжения. Прогнозната сума за разходи за амортизации в заявлението на дружеството е съобразена изцяло със счетоводната политика на дружеството и тяхното признаване от данъчна гледна точка. Амортизациите са изчислени на база определените срокове на амортизиране и текущите отчетни разходи, поради което корекцията им в обжалваното решение е незаконосъобразна. Като неправилно е преценено от съда и решението на КЕВР в частта за разходите за въглеродни емисии. Съдът, въз основа на заключението на вещото лице, е посочил, че непризнаването на разходите за въглеродни емисии за разглеждания период е икономически необосновано, тъй като разходите за въглеродни емисии са относими за периода, а също така са реално платими през регулаторния период и могат да бъдат прогнозирани. Според съда, експертизата е изследвала и установила тенденция и данни за покачване на борсовите цени на квоти по данни на Европейската енергийна борса, поради което приетата от Комисията цена на въглеродните емисии от 22 /тон е занижена спрямо пазарните нива дори към датата на приемане на Решение Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР. Като не е определила правилно прогнозната цена за закупуване на квоти въглеродни емисии през новия ценови период, Комисията е признала по-малко разходи за емисии, с което е ощетила дружеството. Съдът е преценил като основателно и възражението на жалбоподателя, че е допуснато противоречие с материалния закон относно корекция на присъщи разходи за осъществяване на лицензионната му дейностразходи за заплати и възнаграждения. Според съда, при определяне на разходите за заплати и свързаните с тях плащания, КЕВР е приложил един и същ процент увеличение - 8,9% за всички дружества, съобразно приетия от Комисията общ подход, като по този начин не е отчел състоянието на пазара на труда в различните региони на страната, както и конкретното състояние на дружеството спрямо средната заплата в сектора.Съдът е изложил в мотивите си, че Комисията е направила корекция на социалните разходи, като ги е намалила с 27 хил. лв. без да посочи каквито и да било аргументи в тази насока. Решението е неправилно. Съдът не е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е възприел едностранчиво заключението на вещото лице. Предходно утвърдена цена на топлинна енергия и определени преференциални цени на електрическата енергия на дружествата в сектор Топлоенергетика са приети с Решение Ц-18/01.07.2019г., за периода 01.07.2019г.- 30.06.2020г. Поради изтичането на регулаторния период, дружествата от сектор Топлоенергетикаса подали заявления за утвърждаване на цени на енергия, като заявлението на Веолия Енерджи Варна ЕАД е с вх. Е-14-53-4 от 02.04.2020 г.Във връзка с подадените от дружествата от сектор Топлоенергетика заявления за утвърждаване на цени на енергия е създадена работна група със заповед на Председателя на КЕВР, която да извърши преглед на заявленията и приложенията към тях. Изготвен е доклад Е-Дк-423 от 22.05.2020 г. от дирекция Електроенергетика и топлоенергетика и дирекция Правна в КЕВР, относно извършения регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на преференциални цени на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на дружествата от сектор Топлоенергетика, считано от 01.07.2020г. Докладът е приет на закрито заседание на КЕВР от 29.05.2020г. с протокол 112 от 29.05.2020 г. Правилно съдът е посочил, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Въпреки това административният съд е възприел единствено възраженията на дружеството, без да подложи на анализ всички доказателства по делото, доводите на страните и приложимата нормативна уредба. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на решението на КЕВР по отношение на определената норма на възвръщаемост на капитала. В заключението на вещото лице е посочено, че при определянето и е бил използван модела за оценка на капиталовите активи, на базата на който е изчислена норма в размер на 5%, но в обжалваното решение комисията не се е позовала на него. Посочени са критериите, които са взети предвид при определянето на тази норма - финансовите условия в страната, безрисковата доходност на дружеството, достъпът до финансиране и най-вече-условията на регулиране, които Комисията следва. А нейната задача е да осигурява баланс между интересите на производителя и на потребителя. Налагането на максималната норма на възвръщаемост на капитала, изисквана от дружеството, не може да осигури социално поносимия размер на цената на топлинната енергия, който КЕВР е постигнал в решението си. В частта за разходите за амортизации, административният съд неправилно е приел, че не е аргументирана приложената от Комисията обща амортизационна норма за всички топлофикационни предприятия и признаването на еднакъв полезен живот за всички активи в съответната дейност, без да се отчитат разликите в техническия и икономически полезен живот по групи активи през периода на предполагаемия срок на годност на актива. Съгласно чл. 9, ал. 6 от Наредба 5/23.01.2014 г., разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от Комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Това е единственото нормативно изискване в НРЦТЕ и НРЦЕЕ относно изчисляване на разходите за амортизационни квоти. Методът за амортизация представлява начина, по който се определя размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално през периода на предполагаемия срок на годност на актива. Неоснователен е изводът на съда, че приемането на еднакъв срок за амортизация на всички активи в производството и в преноса, може да доведе до неравнопоставеност между дружествата. Въвеждането на еднакъв критерий за всички дружества от сектора е гаранция за осъществяване на регулаторните правомощия на КЕВР и осигуряването на баланс в интересите на енергийните предприятия. Ако при определяне на разходите за амортизации се възприемат счетоводните политики на всяко отделно дружество, предприятията и техните клиенти няма да бъдат третирани равнопоставено, както правилно се възразява в касационната жалба. След като няма нормативни предписания за начина на определяне на амортизационните отчисления, тази преценка е предоставена на административния орган и тя е извън компетентността на вещото лице. Като се е позовал на заключението в тази част, съдът е изложил необосновани и незаконосъобразни изводи. В частта на разходите за въглеродни емисии, решението на съда не е съобразено с приложимия материален закон. От приложения доклад и от заключението на вещото лице е видно, че количеството квоти за закупуване на емисии парникови газове не са намалени от КЕВР. Това води до извод, че интересите на дружеството при определяне на този критерий не са засегнати. Що се отнася до цената на въглеродните емисии и разходите на дружеството за тях, те се определят от разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от НРЦЕЕ като прогнозни. Окончателните разходи ще следва да се определят съобразно нормите на чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ 5/23.01.2014 и чл. 24а НРЦЕЕ, съгласно които при утвърждаване на цените на топлинната енергия и на преференциалната цена на електрическата енергия за следващия регулаторен/ценови период при установяване на разлика от предходния регулаторен/ценови период между прогнозните и отчетените разходи, формиращи разходите за основно гориво - природен газ, и разходите за квоти за въглеродни емисии, необходимите годишни приходи се коригират с тази разлика по посочена в наредбите формула. Така изменената нормативна уредба гарантира в последващ период изплащане на всички разходи за въглеродни емисии, направени от дружеството. Поради това са неправилни изводите на съда, че в тази част обжалваното решение на КЕВР е незаконосъобразно. По отношение на разходите за заплати и възнаграждения, изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото. Необоснован е изводът на съда,че КЕВР не е съобразил нуждата от назначаване на нови работници и от заплащането на възнаграждения, съответни на квалификацията на работещите в дружеството. Възражението на Веолия Енерджи Варна ЕАД е уважено частично, като исканото от дружеството увеличение от 10 % е уважено в почти максимален размер от 8.9%, което е близко до оптималното и поискано от дружеството. При изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло. Мотивите на съда не се основават на конкретните факти и обстоятелства по делото, а са аналогични на други сходни казуси. Касационната инстанция намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се произнесе по същество на спора. Подадената жалба от Веолия Енерджи Варна ЕАД срещу Решение Ц-28/01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта по т. 5, с която по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала за ценови период от 01.07.2020г., следва да бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 670 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение.