Решение № 9005 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2012 г.

Решение № 9005 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Агнес Василева и Тенчо Василев от гр. Свиленград срещу решение № 26/10.02.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. С доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповед № ДК-02-ЮЦР-32/10.11.2010 г. на началника на РДНСК, Южен централен район, със законните последици, и алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - началника на РДНСК, Южен централен район не изразява становище по на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че касаторите не се легитимират като собственици на процесния незаконен строеж с договора от 18.03.2004 г. и не са надлежен адресат на оспорената заповед и предлага отмяна на решението и връщане на делото за нова разглеждане със задължителни указания. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението намира същата за основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-32/10.11.2010 г. на началника на РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вилна сграда 2", находящ се в чашката на яз. "Ивайловград", землището на с. Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасково, с извършител Тенчо Василев. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж - незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Възражението за неспазена процедура по § 4 от ДР на ЗУТ е отхвърлено като неоснователно. Взето е предвид и обстоятелството, че не е инициирано производство по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ и че не се касае за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ. Досежно извършителя на строежа и годината на изграждане е прието, че жалбоподателят Тенчо Василев се явява собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.03.2004 г., сключен с Ефтим Ефтимов, с отметка "без оглед на валидността му", предвид липсата на нотариална форма, като е установено и разминаване в квадратурата на сградата, описана в договора и тази, визирана в оспорената заповед. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно приложение нормата на материалния закон - ЗУТ. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно наличието на качеството "извършител" на процесния незаконен строеж на адресата на оспорената заповед, т. е. не е установено налице ли е надлежен адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, което е от съществено значение с оглед последиците, визирани в ал. 6 на чл. 225 ЗУТ. В тази връзка е допуснато и съществено процесуално нарушение - в съдебно заседание на 12.05.2011 г. е допуснат до разпит свидетеля Ефтим Ефтимов, с оглед твърденията, че е извършител на строежа и настоящ собственик. Свидетеля не е разпитан в производството, като липса произнасяне на съда с последващо определение по това доказателство. От друга страна констатациите на съдебно-техническата експертиза за периода на изграждане на вилната сграда, сочат на изграждане на същата преди 2000 г., към който момент е била нанесена в кадастъра и има отразяване в констативен акт № СД-58/29.06.2000 г. Тези индиректни данни е следвало да бъдат установени от съда и разгледани в съвкупност с останалите доказателства по делото за да се направи категоричен извод за надлежния адресат, вкл. налице ли е прехвърлителен правото на собственост ефект по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 18.03.2004 г., за който съдът е маркирал "без оглед на валидността му". В тази връзка са представените пред настоящата инстанция доказателства, които не могат да бъдат кредитирани в касационното производство, с оглед изложеното по-горе. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,