Решение № 11107 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 166 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от И. Петров, подадена чрез адв. Кожухарова, срещу Решение 293/29.12.2020 г., постановено по адм. дело 282/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/26.05.2020 г. с изх. 01-283-6500/197 от 28.05.2020 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по същия договор. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че сключеният с Фонда договор е нищожен, като нищожността не може да бъде преодоляна по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с оглед на което се дължи връщане на получената парична сума на основание чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. Иска отмяната на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени АУПДВ, като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответната страна директорът на ОД на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител юрк. Москова, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Сливен е АУПДВ 23/26.05.2020 г. с изх. 01-283-6500/197 от 28.05.2020 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК във връзка с чл. 32, ал. 2 от Наредба 14/2015 г., чл. 38, ал. 1, т. 1 от същата Наредба и чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора с ДФЗ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП на И. Петров е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договора с ДФЗ и е определено задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по същия договор. За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил представените с административната преписка и ангажираните доказателства по делото и е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с приложимия материален закон. Страните по делото не спорят, че между ДФ "Земеделие" и И. Петров е сключен договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г., по силата на който на Петров е предоставена финансова помощ по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за изпълнението на одобрен проект 20/06/1/0/01100 в размер на 48 895,00 лв., като първото плащане в размер на 24 447,50 лв., е изплатено на Петров. Според условията по договора, отглеждането на зайкини - майки е следвало да се извърши по биологичен начин като в "Таблица за специфични цели и резултати", представляваща Приложение 3 към договора с ДФЗ, е включена цел "Преминаване към биологично производство" и ползвателят е получил приоритет по този критерий. Второто плащане е предвидено да се извърши в срок до три месеца след издаване на УИН за окомплектованата с всички изискуеми документи заявка за второ плащане, съгласно Приложение 7 към Наредба 14 от 28.05.2015 г. С анекс 4 от 12.07.2018 г. между страните е уговорено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 15.12.2019 г. Няма спор, че на 10.12.2019 г. е подадена заявка за второ плащане, към която не е приложен документ, който да удостоверява, че зайците се отглеждат по правилата на биологичното животновъдство. С Писмо 01-283-6500/808 от 17.12.2019 г., Петров е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с обстоятелството, че е налице неточно изпълнение на заложените специфични цели и резултати и не са представени всички изискуеми документи по Приложение 7 към Наредба 14 от 28.05.2015 г. - не е представен документ, че зайците се отглеждат по правилата на био животновъдството, който да доказва изпълнение на задължението за преминаване на цялото стопанство към биологично отглеждане на включените в бизнес плана животни - липсва договор за сертифициране на зайкини-майки /изискуем документ по Приложение 7 към Наредба 14 от 28.05.2015 г., представляващ Копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице/, поради което заявката за плащане не е приета. С оглед на направената констатация, административният орган е приел, че земеделският стопанин няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо такова. В хода на първоинстанционното производство по искане на Петров е приобщено писмо изх. 11-486 от 23.11.2020 г. на МЗХГ, от което е видно, че на територията на страната няма сертифицирани фирми за отглеждане на био зайци. Решаващите мотиви на първостепенния съд са за доказано неизпълнение на условията по сключения договор между И. Петров и Фонда. Съдът е приел, че непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане, заедно със законната лихва. Счел е, че причините за неизпълнението на задължението от страна на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства, като такива в настоящия случай не са налице. Съдът е обсъдил безспорно установения факт, че в България не съществуват сертифициращи фирми за биологично отглеждане на зайкини - майки, но е приел, че е пропуск на кандидата да проучи дали има сертифициращи фирми, още при сключване на процесния договор, който не го извинява и не може да бъде вменен във вина на административния орган. Изложил е мотиви, че след като проектът е бил оценяван и е получил приоритет по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба 14/2015 г. /преминаване към биологично производство/, а видът на дейността изключва сертифицирането на продуктите като биологични по смисъла на Регламент 834/2007 г., то сключеният договор се явява с невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че така сключеният договор е нищожен, като нищожността не може да бъде преодоляна по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с оглед на което се дължи връщане на получената парична сума на основание чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение 809/2014. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 3 на същата разпоредба, контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице. Съгласно чл. 2а от Регламент (ЕО) 834/2007, биологично производство означава използване на метод на производство, съответстващ на определените в регламента разпоредби, на всички етапи на производство, обработка и разпространение. Подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007, са уредени в Регламент (ЕО) 889/2008. Съгласно чл. 1, § 2а регламентът не се прилага за животински видове, различни от посочените в член 7, а именно: едър рогат добитък, включително bubalus и bison, еднокопитни животни, свине, овце, кози, домашни птици и пчели. Съгласно чл. 42 от Регламент (ЕО) 834/2007, когато не са определени подробни правила за производство на някои животински видове, някои водни растения и някои микроводорасли, се прилагат правилата за етикетиране, предвидени в чл. 23, и за контрол в дял V, като до включването на подробни правила за производство се прилагат националните правила или при липса на такива частни стандарти, приети или признати от държавите-членки. Наредба 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм., бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.) и Наредба 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (в сила от 12.11.2018 г.) препращат към Регламент (EО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, в които липсват правила за отглеждане на зайци по биологичен начин. Видно от писмо изх. 11-486 от 23.11.2020 г. на МЗХГ на територията на страната няма сертифицирани фирми за отглеждане на био зайци. Не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на зайци, съгласно общите стандарти и принципи, определени в Регламент (EО) 834/2007. Изложеното означава, че към настоящия момент липсват приети правила за сертифициращи органи, прилагащи частни стандарти, приети или признати от държавите членки при спазване на разпоредбите за етикетиране в чл. 23 и за контрол в дял V от Регламент (EО) 834/2007, както и приети или признати от Република България частни стандарти, поради което биологичното отглеждане на този вид животни не попада в приложното поле на посочените регламенти. Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ, посочен в Приложение 7 от Наредба 14 - сключен договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) 834/2007, е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, а и т. 8 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. като правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и като правопораждащ на задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане, ведно със законната лихва. По идентичен начин безспорно неизпълнението на бизнес - плана, респ. неподдържането на критериите за подбор, при които е оценен проектът, съставлява юридически факт, който съгласно чл. 38, ал. 1, т.т. 2 и 9, вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба 14 също изключва правото на второ плащане и поражда задължение за връщане на полученото първо такова, както за едностранното прекратяване на договора от страна на ответника. Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306), ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Регламент (ЕС) 1306/2013 оправомощава Комисията да приема делегирани актове и актове за изпълнение. Съгласно член 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014), в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия нормативен текст гласи: Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Разпоредбата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. И двете условия в случая са изпълнени. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите мотиви на ВАС в Решение 14973 от 06.11.2019 г. по адм.дело 7079 по описа за 2019 г. и Решение 1773 от 04.02.2020 г. по адм.д. 9864/2019 г., (разрешаващи идентични случаи и на които се позовава първоинстанционния съд) по тълкуване и прилагане за случая на посочената норма на вторичното право на Европейския съюз, която е директно приложима и е с приоритет пред разпоредбите на подзаконовия нормативен акт - Наредба 14. Обратно на приетото в мотивите на тези решения, не става дума за грешка в правото на бенефициера на безвъзмездната финансова помощ, която не е извинителна. Становището на настоящия касационен състав съвпада с изложените мотиви на Върховния административен съд в Решение 15228 от 09.12.2020 г. по адм.дело 7106/2020 г., Осмо отделение. Налице е грешка на компетентния административен орган при отпускане на безвъзмездната финансова помощ при неизпълнимо условие, независещо изобщо от волята на бенефициера на подпомагането, още по-малко са приемливи мотивите на съда с оглед установените факти, че бенефициерът е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. Не се твърди, а и обективно не може да се приеме, че обсъжданата грешка е очевидна. Това е така, защото чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз съдържа уредба на това от кого се осъществява контролът за спазване правилата на биологичното производство, а Приложение 7 от приложимата Наредба 14 предвижда като специфичен документ за удостоверяване на преминаване към биологично производство - копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Не тази нормативна уредба, нито незнанието ѝ, а неприлагането ѝ е причина за неизпълнимостта и неизпълнението на обсъжданата договорна клауза и договорения бизнес-план. Обстоятелството, че липсват издадени разрешения и съответно - лица, осъществяващи посочената контролна дейност, което несъмнено е следвало да бъде известно на административния орган, не може да се възложи в тежест на добросъвестния бенефициер и да бъде квалифицирано като очевидна грешка от негова страна. По тези съображения касационната жалба на И. Петров се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като се постанови друг, с който да се отмени процесният АУПДВ 23/26.05.2020 г. с изх. 01-283-6500/197 от 28.05.2020 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1701,16 лв. за двете съдебни инстанции, от които държавни такси в общ размер на 401,16 лв. за двете инстанции и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 1300 лв. също за двете инстанции. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като е близък до размера на минималното съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.