Решение № 2216 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2016 г.

Решение № 2216 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. С., гражданка на Афганистан, против решение № 138 от 08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 8072/2015 г. по описа на Административен съд- С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел на чужденката да бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Редовно призована за датата на съдебно заседание, М. С. се явява лично и с адв. Нилсен, която поддържа жалбата, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображенията, изложени в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът, зам. председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от адв. Славова, която оспорва касационната жалба, а по същество излага устно доводи за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. С., гражданка на Афганистан, срещу решение № 5485/10.07.2015 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен при условията на делегиране на правомощия орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити. Макар АССГ да констатира наличие на някои процесуални нарушения при издаване на административния акт - разглеждането на молбите на двете сестри в две отделни производства, както и необсъждане на актуалната обстановка в Афганистан относно спазване на човешките права, в частност - правата на жените, съдът е преценил същите за несъществени и неводещи до отмяна на решението на зам. председателя на ДАБ като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146 т АПК. АССГ е приел, че при издаване на атакуваното решение на органа на ДАБ са спазени и приложимите материалноправни разпоредби. За да отхвърли жалбата на М. С. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведените задължителни няколко интервюта относно причините същата да напусне страната си по произход, както и причините за нежеланието й да се завърне в родината си . Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо М. С. не се установяват материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на молителката не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут. Изхождайки отново от бежанската история на молителката, позовавайки се на различните раздели от Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно Афганистан, приети на заседание на 20.07.2015 г., както и на актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на приключване на устните състезания, АССГ е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут - липсват данни същата при завръщане в родината си по произход да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. По горните съображения АССГ е отхвърли изцяло жалбата на М. С. срещу решението на органа на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя частично фактическите и правни изводи на АС- С. град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че изнесените от М. С. пред административния орган причини да напусне страната си по произход - лошото образование и липсата на по-възрастни членове от семейството, които да се грижат за нея и непълнолетната й сестра, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение. Обосновано съдът, базирайки се на отговорите, дадени от чужденката на конкретно зададени й от интервюиращия орган въпроси, според които в нито един момент преди напускане на Афганистан, нито тя, нито който и да било от семейството й е бил обект на реални заплахи за живота и здравето, същата не е била преследвана в резултат на пол, етнос, религия, политически убеждения и др., е заключил, че по отношение молителката не са налице условията на чл. 8 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на чужденката на искания от нея бежански статут. В тази връзка следва да бъдат отчетени и противоречията в бежанската история на М. С. - веднъж същата твърди, че причината да напусне родината си е предстоящото окончателно заминаване на родителите й за САЩ и страха й да продължи образованието си, тъй като трябва да се движи сама по улиците, а друг път твърди, че по време на предходния престой на родителите й в САЩ за период от около две години и половина, същата, макар и сама в Афганистан, е следвала инженерство в родния си град - т. е. не се е чувствала заплашвана да посещава сама университета. / изявления на касаторката от с. з. на 23.01.2017 г. пред касационната инстанция/. Въпреки това настоящата касационна инстанция намира, че съдебното решение е неправилно в частта му, в която съдът е приел, че административният акт на органа на ДАБ по отношение предоставянето на хуманитарен статут е постановен в съответствие с изискванията на закона. Действително в обжалваното пред АССГ решение не са изложени достатъчни мотиви за наличието или не на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 8 от ЗУБ. Чужденката за първи път застъпва по-съществено като основание за нежеланието си за завръщане в Афганистан отношението към младите жени, движещи се сами, без мъжка опека по улиците и възможността същите да бъдат похитени, едва в хода на съдебното производство пред АССГ, а още по- обосновано / предвид представените от адвоката й писмени доказателства за първи път пред ВАС / - в касационната инстанция. Предвид новопредставените доказателства, необсъдени от административния орган при постановяване на акта му, и с цел на жалбоподателката да бъде предоставена полагаемата й се по АПК съдебна защита на две съдебни инстанции, настоящият касационен състав намира, че съдебното решение на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на М. С. срещу отказа на органа на ДАБ да предостави на същата хуманитарен статут, се явява незаконосъобразно. Административният орган, без наличието на необходимите доказателства и без обсъждане на всички уредени в ЗУБ хипотези за предоставяне на субсидиарна защита, необосновано е приел, че липсват каквито и да било предпоставки за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. Административният съд, както и административният орган, поради спецификата на съдебното производство по ЗУБ и в резултат на представянето за първи път на касация на по-съществени доказателства за общественото положение на жените в Афганистан, не е бил в състояние да постанови друго. Тъй като настоящата касационна инстанция намира, че обществено-политическата обстановка в Афганистан, касаеща правата на непридружени млади жени, изисква допълнително уточняване и събиране на допълнителни доказателства, съдебното решение в частта му, в която жалбата на М. С. срещу Решение № 5485/10.07.2015 г. на органа на ДАБ относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлена, е неправилно. Същото следва да бъде отменено в тази част, в тази част следва да бъде отменен и първоначалния административен, а преписката - върната на административния орган съгласно указанията по събиране на доказателства и прилагане на материалния закон, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,