Решение № 1636 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2019 г.

Решение № 1636 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен" при община Пловдив, срещу решение № 976 от 02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3245/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменен отказ на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив, обективиран в писмо с изх. № 94012-695/03.10.2018 г. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: "Нова жилищна сграда с Нк=12, 00 м и Нк=15, 00 м с 9 апартамента, 5 гаража /от които 3 двуетажни/ до корниз +14, 50 м на съществуващо основно средноетажно застрояване" УПИ VI-600, 601, кв. 140 по плана на "Бяла зона", гр. Пловдив, ул. "Раковски" № 24 а и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът – ЖСК "ЖСК Раковски 24" в писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище, че решението е правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на ЖСК "ЖСК Раковски 24" срещу отказ на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: "Нова жилищна сграда с Нк=12, 00 м и Нк=15, 00 м с 9 апартамента, 5 гаража /от които 3 двуетажни/ до корниз + 14,50 м на съществуващо основно средноетажно застрояване" УПИ VI-600, 601, кв. 140 по плана на "Бяла зона", гр. Пловдив, ул. "Раковски" № 24 а. Отказът е издаден по повод подадено от ЖСК "ЖСК Раковски 24" заявление-искане вх. № 94012-695(18)/26.06.2018 г., с което е поискано от главния архитект на район "Централен" при община Пловдив да се регистрира и въведе в експлоатация строеж от IV-та категория "Жилищна сграда с Нк=12, 00 м и Нк=15, 00 м с 9 апартамента, 5 гаража /от които 3 двуетажни/ до корниз +14, 50 м на съществуващо основно средноетажно застрояване" УПИ VI-600, 601, кв. 140 по плана на "Бяла зона", гр. Пловдив, ул. "Раковски" № 24 а. Обжалвания в настоящото производство отказ на главния архитект, обективиран в писмо с изх. № 94012-695/03.10.2018 г. е мотивиран, с обстоятелството, че предвидените по инвестиционен проект повдигателни платформи – 3 броя в трите двуетажна гаража не са монтирани, въпреки твърденията в протокол, образен 15/08.06.2018 г. и окончателен доклад № С-021 от 26.06.2018 г. на "Ивест – 99" ООД-гр. Пловдив, че строежът е напълно завършен без отклонения от одобрените проекти. Съдът е приел, че отказът на главния архитект е издаден при несъобразяване с материалноправните разпоредби на ЗУТ и Наредба № 2/31.07.2003 г., като административният орган не е направил преценка за наличието или липсата на приложимите законови предпоставки за издаване на искания административен акт. При тези мотиви, съдът е отменил отказа на главния архитект да издаде исканото удостоверение за въвеждане в експлоатация и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички относими за спорното право доказателства като е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспорения пред него административен акт е законосъобразен. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган се е позовал единствено на пречка по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, а именно че предвидените по инвестиционен проект повдигателни платформи – 3 броя в трите двуетажни гаража не са монтирани, въпреки твърденията в протокол, образен 15/08.06.2018 г. и окончателен доклад № С-021 от 26.06.2018 г. на "Ивест – в99" ООД-гр. Пловдив, че строежът е напълно завършен без отклонения от одобрените проекти. В тази връзка правилно е счетено от съда, че е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗУТ, като ако административният орган е считал изграждането на автомобилните платформи за неразделна част от цялостното строителство на обекта, е следвало да направи отказ от издаване на разрешение за строеж с мотив за незаконосъобразност на инвестиционния проект поради липса на задължителна проектна част. В случая, такива платформи обаче са предвидени в останалите части на одобрените инвестиционни проекти и само след тяхната реализация могат да се изпълнят условията на чл. 43, ал. 1 ЗУТ за осигуряване на необходимите места за гариране и паркиране в рамките на урегулирания поземлен имот. Приложимите и относимите за случая материалноправни предпоставки, визирани в чл. 154, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, отсъствието на които обуславя постановяване на отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, изобщо не са били обсъдени от страна на административния орган, като в тази връзка обосновано е преценено, че актът е издаден в несъответствие с материалния закон, с оглед на което правилно е отменен от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си съдът се е произнесъл по редовна и допустима жалба, насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт. Съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон, поради което обжалваното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение