Решение № 7923 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител ст. юрк. Бъчваров, срещу решение № 277 от 02.03.2026 г., постановено по адм. дело № 173/2025 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отменено решение № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ по мярка 7.5 „Подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура“, с изх. № 07-6300/4706 от 10.03.2025 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на административния съд за немотивираност на оспорвания акт, като излага съображения в тази посока. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Депозирана е писмена молба от процесуалния представител, в която е заявено, че се поддържа касационната жалба и направеното в същата искане за отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на разноски. Направено е възражение за евентуална прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Сдружение „Трансмариска“, гр. Тутракан, представлявано от управителя К. М., чрез пълномощник адв. Р. Стефанова, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа писмения отговор и оспорва касационната жалба. Излага съображения по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд – Силистра е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 от 10.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ, ДФ „Земеделие“/ и е осъдил ДФ „Земеделие“ да заплати на Сдружение „Трансмариска“ сума в размер на 2 758 евро, представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, но при нарушение на изискването за форма на акта, изразяващо се в недовършени изречения, пропуснати пасажи от подлежащи на цитиране правни норми, липса на ясно изразена и последователно изложена воля за представяне на относимите по делото факти и връзката им с приложимите правни норми. Счел е, че е налице съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място, съдът е извършил анализ на целта на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., на разпоредбите на ПМС № 161, както и на разпоредбите на Наредба № 22. Приел е за безспорно, че СНЦ „Трансмариска“ гр. Тутракан е допустим кандидат съгласно чл. 11 от Условията за кандидатстване, както и че за настоящия случай от посочените в т. 13 от Условията за кандидатстване дейности допустими за финансиране са именно тези, които отговарят на условията. За безспорно е прието, че СНЦ „Трансмариска“ е провело надлежна процедура за избор на предложения, като са изготвени оценителни доклади с положително становище по проектното предложение. Съдът е приел, че неправилно в постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП, тъй като в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП. На следващо място е посочено, че органът се е позовал на чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г., но същата е имала различни редакции като не е ясно на коя точно от редакциите е направено позоваване в оспореното решение. Административният съд е приел, че с изискването на чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба № 4 е предвидено да се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ. В случая такива документи са Условията за изпълнение, които са утвърдени от ръководителя на управляващия орган на програмата. В постановения административен акт не е посочено начина, по който е установено несъответствието, тъй като няма описание на фактическите действия на административния орган и резултатите от тях. Прието е, че не може да се обоснове извод за несъответствие без да са коментирани извършените проверки, а само обобщено да се посочи, че такива са извършени. Съдът е посочил, че административния орган не е изложил ясни мотиви относно взетото от него решение за отказ от плащане на БФП, поради което не може да извърши проверка за правилното прилагане на материалния закон, тъй като сочените от решаващия орган несъответствия с условията за кандидатстване са съществени. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а съгласно чл.172, ал.1 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. В процесния случай с обжалваното решение Административен съд – Силистра е отменил оспорения административен акт, но от изложените в същото мотиви не може да се установи какви са съображенията на съда за това. Мотивите в обжалваното съдебно решение са противоречиви и неясни до степен, която препятства установяване действителната воля на съда. От една страна административния съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на изискването за форма, тъй като административния орган не е изложил ясни мотиви, водещо до невъзможността да се прокнотролира правилното прилагане на материалния закон, а от друга страна е приел, че административния акт е материално незаконосъобразен. На следващо място съдът е посочил, че като основание в административния акт следва да се посочи чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, а не ал.2 от ЗПЗП, тъй като в настоящия случай административния акт е издаден от изпълнителния директор на Разплащателната агенция като неправилно е цитирана възможността за делегиране на правомощия. При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че в чл.20а, ал.1 и ал.2 не е уредено делегиране на правомощия, такива са предвидени в чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП. Съдът е посочил, че в административния акт не е ясно коя точно от редакциите на чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба № 4/2018 г. е направено позоваването. В обжалвания административен акт е цитиран текста на разпоредбата на чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба № 4/2018 г. именно в приложимата и редакция. По този начин изложените от съда мотиви не отговарят на изискването на чл.172а, ал.2 АПК да съдържат категорични правни изводи относно релевантните факти, което е съществено нарушение, възпрепятстващо правото на защита на страните в съдебното производство и представлява пречка за осъществяване на касационната проверка. На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение за отказ от изплащане на финансова помощ № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 не е издадено при наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК- неспазване на установената форма. В решението са изложени фактическите и правни основания за издаването му, посочено е, че се отказва изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искане за плащане № 1 от 07.02.2025 г., т. е. налице са мотиви и разпоредителна част, които не са в противоречие помежду си. Няма неяснота и във формулировките, както и в изводите на административния орган. Атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, да изясни спора от фактическа страна и да установи дали е налице основание за отказване на изплащането на пълния размер на финансовата помощ по подадената заявка. Съдът следва да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и да изложи относими и безпротиворечиви правни изводи в тази връзка. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК административният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските по водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение