Решение № 11892 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12425/2015 г.

Решение № 11892 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12425/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на М. С. С., чрез процесуален представител адв. В. против решение № /28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7248/2014 г. по описа на Административния съд С.-град /АССГ/. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител юрк. Л., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд С.-град, е отхвърлил изцяло предявения от М. С. С. иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни влязло в сила съдебно решение на АССГ по адм. дело № 2842/2011 г. за изплащане на сумата от 1000 лева съгласно изпълнителен лист от 11.07.2013 г. ведно със законната лихва. За да стигне до този правен резултат, Административният съд, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на ГДИН за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е приел, че вземането на Събев, обективирано в издадения изпълнителен лист, е било прехвърлено с договор за цесия на неговата майка - П. Р. С.. С оглед на тези констатации, е прието, че новият кредитор по вземането е вече майката на ищеца, която от своя страна има интерес да предяви иск за забавеното плащане на обезщетението. Изложени са мотиви, че с прехвърлянето на вземането, чрез извършената цесия, ищецът М. С. не би следвало да страда и да изпитва неимуществени вреди от бездействието на администрацията на ответника да плати същото на новия кредитор, доколкото това би означавало да предяви чужди права /на майка си/ пред съда. Въз основа на тези изводи, административния съд е приел, че активно легитимиран да води иска за причинени вреди е единствено майка му. С оглед на гореизложеното, административния съд е достигнал до извод за неоснователност на исковата претенция и е отхвърлил същата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретния случай, първоинстанционния съд е достигнал до обосновани изводи, че липсва една от задължителните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата в лицето на ГДИН, а именно причинно-следствена връзка между неизплатеното обезщетение и настъпилите неимуществени вреди. Правилно е прието от АССГ, че след като вземането на С. е било прехвърлено чрез договор за цесия на неговата майка, тя е единствено процесуално легитимирана да предяви иск за настъпили вреди. Неимуществените /моралните/ вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото. Това са накърнени нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на човешко достойнство, право на свобода на личността, и други. Моралните вреди подлежат на доказване и не се предполагат. Трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини тъй като за всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Неимуществените вреди се отразяват пряко върху психиката на увреденото лице /ищеца/, а не върху трети лица. С оглед на това, административния съд е достигнал до обоснован извод, че в случая е засегната правната сфера не на ищеца, а на неговата майка, която е легитимирана да предяви иск. Настоящия съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че в процесния случай, правилно е прието, че със сключването на договора за цесия и прехвърлянето на вземането на С. на неговата майка, личният интерес на ищеца не е засегнат, тъй като единственият който може да претърпи неимуществени вреди от неизплащането на присъденото обезщетение е новият кредитор по вземането - П. С.. Първостепенния съд е достигнал до правилен извод, че липсват всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ, поради което предявения иск е неоснователен и недоказан. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 226 АПК и по аналогията на § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 9, ал. 1 от същата наредба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,