Решение № 5859 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2011 г.

Решение № 5859 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Моникс Марин Сервиз" ООД, гр. Варна, срещу решение № 1106/10.05.2011 г. по адм. дело № 3398/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 9300-645/10.08.2010 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Варна" към ЕАД № 2005/7-2709/11122006, потвърдено с решение № М47-771/21.09.2010 г. на началника на Митница Варна, относно определени държавни вземания, както следва: мито - 74,95 лв., акциз - 1 679, 33 лв. и ДДС - 375, 08 лв. за внесени стоки цигари, както следва: "Кемъл" - 30 бр., "Карелия" - 1бр., "ЛМ" - 350 бр., "Марлборо" - 40 бр. и "Парламент" - 40 бр. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, искат отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания митнически акт. Ответникът - началникът на митнически пункт "Пристанище Варна", гр. Варна, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че за да се приеме, че стоката е била реекспортирана, каквото е твърдението на жалбоподателя, в негова тежест е било да установи този факт с надлежни документи - съставена облекчена митническа декларация, за каквато се счита "деливъри нот" и попълнен документ "Облекчени декларации изнасяне", които се приемат за един цялостен неделим документ. Съдът е приел, че представените документи не установяват идентичност на стоките. Съдът се е позовал на резултатът от извършена проверка от митнически органи, обективирана в констативни протоколи № № 420-ОМАК/21.12.2009 г., 422-ОМАК/22.12.2009 г. и 440-ОМАК от 29.12.2009 г. за наличности в склада на жалбоподателя и на експертизата, която е изготвена въз основа на същите протоколи и проверката в програмен продукт БИМИС за получено допустимо митническо направление, както и на издаденото наказателно постановление. От тези данни съдът е извел изводи за отклонение на стоката от даденото направление и за законосъобразност на решението на митническите органи, с които за определените публичните задължения. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че на 11.02.2006 г. в МП "Пристанище Варна" е подаден ЕАД № 2005/7-2709/11122006 за режим "митническо складиране" на различни марки цигари с получател жалбоподателят. При проверка на склада, извършена на 21.12.2009, 22.12.2009 и 29.12.2009 г. били установени различия между дневника за складовата наличност и установеното в склада, за което били съставени протоколите № № 420-ОМАК/21.12.2009 г., 422-ОМАК/22.12.2009 г. и 440-ОМАК от 29.12.2009 г. Посочено е, че това е наложило пълна проверка в митническата електронна система БИМИС относно стоките, поставени под режим митническо складиране и неполучили ново митническо направление. Основателни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на решенията на митническия орган. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви по възраженията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила при издаване на първоначалния акт, решението на началника МП - липса на мотиви в индивидуалния административен акт. В решението липсва анализ на съдържащите се в решението на горестоящия орган допълнителни мотиви с посочени несъответствие по вид и количества цигари, обосновани с констативните протоколи и докладна записка. Поради липса на конкретните видове и количества стока и съпоставка с тези по посочения ЕАД, съдът е следвало да анализира доказателствата, от които административният орган прави изводи, че са отклонени кутии цигари, както следва: "Кемъл" - 30 бр., "Карелия" - 1 бр., "ЛМ" - 350 бр., "Марлборо" - 40 бр. и "Парламент" - 40 бр. Отделно, съдът се е позовал на приетата по делото експертиза, която е изготвена въз основа на констативните протоколи и издаденото наказателното постановление на дружеството, без да е извършена съпоставка между данните по констативните протоколи и отчетите по митническата електронна система БИМИС. Съдът е следвало да установи с безспорни за това доказателства, че системата БИМИС действително отразява по отношение на стоките поставени под режим митническо складиране, данни за дадено направление "деливъри нот". Следва да се съобрази, че производството, в което е издаден обжалвания акт, е такова по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ - за извършване на проверка, свързана с митническия надзор и контрол на стоки поставени под митнически режим, а не такова по чл. 16, ал. 1, т. 6, вр. чл. 84 и следващите от Закона за митниците - за последващ контрол на декларирането. В проведеното производство, доколкото няма законова норма уреждаща доказателствената сила на съставените от проверяващите доклади и протоколи, констатациите в протоколите и докладните записки нямат доказателствена сила до доказване на противното. Задължение на митническите органи е било да ангажират доказателства по които стоки по процесния ЕАД е давано направление "деливъри нот", след като същите са били заведени в регистрите за облекчено деклариране при износ, за каквото жалбоподателят има съответно разрешение. С оглед общите правила на разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство, проверяващите органи следва да докажат при пълно и главно доказване фактите, от които произтичат правните изводи за дължимите публични задължения, а именно: стоките по вид и количество, които са поставени под режима с ЕАД, какво количество по видове е следвало да бъде налично към момента на проверката, след приспадане на стоките, получили допустимо митническо направление до датата на проверката, и разликата до действително установеното количество. Съдът е направил погрешни изводи за разпределяне на доказателствената тежест, като е приел, че същата е изцяло за жалбоподателя. Съобразно изложеното, обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът, съобразно липсата на мотиви в първоначалния акт, следва да укаже на административния орган да представи конкретните доказателства, въз основа на които е установено несъответствието на цигарите по решението на началника на Митница Варна, както и данни за начина на отчитане по системата БИМИС и по-конкретно, при поставяне на стоки под режим митническо складиране, системата отчита ли последващи данни за дадено направление "деливъри нот", като за установяване на тези обстоятелства съдът по преценка може да допусне и допълнителна експертиза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,