Решение № 10252 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2013 г.
ВАСV отделение22.07.2014 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3242 от 14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10083/2012 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите София да заплати на Виолета Стоянова Иванова от град София- сумата от 350/триста и петдесет /лева разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10252 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите против решение № 3242 от 14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10083/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Виолета Стоянова Иванова от град София, чрез пълномощника си адв. Запрянова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Виолета Стоянова Иванова за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 5 700 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 15.12.2011 г. до 18.11.2011 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на влизане в сила решението, с което заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е отменена като незаконосъобразна. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение № 6475/09.05.12 г. по адм. д. № 637/2012, състав на Пето отделение на ВАС, оставено в сила с решение № 12548 от 10.10.2012 г. по адм. д. № 637/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е отменена като незаконосъобразна заповед № 3604/15.12.2011 на Министъра на Министерство на околната среда и водите, с която било прекратено служебното правоотношение на Иванова от длъжността "старши експерт"в дирекция ""Бюджет, финанси и счетоводство". По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба 10 месеца служителката не е получавала доходи по трудово или по служебно правоотношение. Размерът на трудовото й възнаграждение по служебно правоотношение към датата на възстановяването й на работа, със заповед от 22.10.2012 г., е 570 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното й възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. С оглед на това на Иванова е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер, обаче на шест основни заплати- сумата 3 420 лева, като е прието също така, че следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата, считано от 10.10.2012 г. - датата на влизане в сила на от решението, отменящо заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Иска до пълния претендиран размер от 5 700 лева/10 основни заплати/, е отхвърлен като неоснователен. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1/в редакцията му до 30.06.2012 г./ от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от шест месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Оплакването на касатора е, че спора е разгледан при неизяснена фактическа обстановка, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно твърдение. Правилно и обосновано, съда е формирал изводите си въз основа на отбелязванията направени в трудовата и служебна книжки на ищцата. Ирелевантен е факта, че същите не са представени в цялост, след като съда изрично е направил сличаване между оригинал и представеното по делото копие и последното касае вписвания извършвани през процесния период. Обосновано, съда е отказал събиране на доказателства относно обстоятелството дали през релевантния за спора период на Иванова е предлагано от Бюрото по труда - работа по служебно или трудово правоотношение и в случай на да- причините поради които лицето е отказало заемането им. Такова изискване материално- правната норма на чл. 104 ЗДСл. не въвежда. Правилно съдът се е произнесъл и по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница, и представеното адвокатско пълномощно за заплатени 350 лева за един адвокат, тези разноски следва да бъдат заплатени от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 104, ал. 1
- чл. 39