Решение № 2907 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 500/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Г., от гр. Стара Загора, чрез проц. му представител адв. С. Петров, против решение 3293/31 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 225/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. С. Г., против заповед 10-00-293 от 19 февруари 2024 г., издадена от кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: Жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор 68850.512.548.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.512.548 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, УПИ VIII 724, 725, кв.35 по плана на гр. Стара Загора, [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Обосновано съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Процесната сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ от V та категория и не попада в нито едно от изключенията визирани в ЗУТ, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж, а именно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, като извършването му при липсата им превръща същия в незаконен. Безспорно е установено, че строежът е извършен без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП ПЗ одобрен със заповед 214/26 февруари 1986 г., доколкото надвишава допустимата етажност /2 етажа/ и ограничителни линии на застрояване в УПИ VIII 724, 725, кв.35 по плана на гр. Стара Загора. В хода на съдебното производство са били потвърдени изводите на административния орган за незаконността на изградения строеж, като по делото не са ангажирани доказателства за наличието на строителни книжа за процесната постройка. Изследвана е и търпимостта на строежа и с оглед установеното от доказателствата по делото, че жилищната сграда е недопустима от гледна точка на правилата и нормативите, действали по време на изграждането й и по действащите разпоредби на ЗУТ, същият не попада в приложното поле на § 16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касатора за неточност на експертизата и некоректност при изготвянето й. Заключението на вещото лице не е било оспорено от страните. Видно от протокола от проведеното на 03 юли 2024 г. публично заседание по делото, на което в присъствието на процесуалните представители на страните е изслушано в. л., същите са заявили че нямат въпроси по заключението. При това положение направеното оспорване на съдебно-техническата експертиза в касационната жалба, е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК оспорването може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. При оспорване на заключението съдът може да назначи други или повече вещи лица. Ако касационният жалбоподател е считал, че заключението не е достатъчно, пълно, ясно и/или неправилно, то той е следвало докато трае изслушването да иска повторно или допълнително заключение респ. назначаване на повече вещи лица съгласно чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК, което той не е сторил. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Община Стара Загора следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 НБПП, приложими на основание чл. 144 от АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав