Решение № 5061 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2010 г.

Решение № 5061 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", Митница "Пловдив", подадена чрез юрисконсулт П. Георгиев, против Решение № 1161/28.07.2010 г. на Административен съд - Пловдив, второ отделение, 12-ти състав, постановено по адм. д. № 561 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отменен по жалба на "Аибо - С" ЕООД, гр. Пловдив, РА № 21 от 37/29.12.2008 г., издаден от Румен Здравков Бабов - началник отдел "Последващ контрол" при ТМУ - Пловдив, в частта, с която на дружеството е определено задължение за заплащане на акциз в размер на 2 659.95 лв. за данъчни периоди от 1.01.2007 г. до 30.09.2008 г., ведно с лихви за забава, потвърден с Решение № 1-4412-0070 от 25.02.2009 г. на Директора на РМД - Пловдив, и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1458 лв. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на "Аибо - С" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Аибо - С" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Борис Попчев, чрез пълномощника адв. Караминева, я е оспорил с доводи, изложени в писмения отговор на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, аналогични на изложените от ответника по касация. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението административният съд е установил следното: "Аибо - С" ЕООД е лицензиран складодържател, който през процесния период е произвеждал добавки за биодизел с код по КН 381190000 мерна единица LTR с търговско наименование "Хелиос 17 БД" и "Хелиос 19 БД", включения в издадения и връчен лиценз за управление на ДС № 215 (допълнение с Решение № 187/27.07.2007 г. на Директора на АМ). За процесните ревизирани периоди дружеството е подало акцизни декларации за енергийни продукти, освободени за потребление, като съгласно чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е освободило за потребление енергийни продукти, декларирани като добавка за биодизел с код по КН 381190000 мерна единица LTR с търговско наименование "Хелиос 17 БД" и "Хелиос 19 БД". Ревизиращите органи са приели, че утвърдените от дружеството добавки за горива Хелиос 17 БД и Хелиод 19 БД не отговарят на легалното определение на биодизел в чл. 4, т. 22 от ЗАДС, поради което не може да се приложи ставката по чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗАДС - 0 лв. за 1 000 литра, във връзка с разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗАДС, тъй като, съгласно предоставените рецептури и заповеди за производство на добавки на горива, утвърдени от управителя на дружеството, горепосочените добавки са с компоненти от нефтен произход. така, ревизиращите органи са определили съответния размер на акцизната ставка за газьол на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС вр. чл. 35, ал. 2, чл. 4, т. 22 от ЗАДС за ревизираните периоди на 2006 г. и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС вр. чл. 35, ал. 2, чл. 4, т. 22 от ЗАДС и § 79 от ЗИД на ЗАДС за периодите 2007 г. и 2008 г., като с РА за процесните данъчни периоди е определено задължение за заплащане на акциз в размер на 2 659.95 лв. и съответните лихви. Съдът е изложил обстойни мотиви досежно констатациите на изслушаните две заключения на съдебно-техническата експертиза по делото и е кредитирал същите. В оспореното решение е направен извод, че между страните не е налице спор по фактите, а същият е изцяло правен и се свежда до правилното приложение на материалния закон и се концентрира във въпроса налице ли са основания за прилагане на акцизната ставка за газьол, предвидена в чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС вр. чл. 35, ал. 2 ЗАДС, § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС (обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г.) и § 56 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС (обн. ДВ, бр. 109 от 2007 г.) по отношение на количествата освободени за потребление енергийни продукти- добавки за биодизел с търговско наименование "Хелиос 17 БД" и "Хелиос 19 БД" през ревизираните периоди. В отговор на така очертания се спорен въпрос, съдът е направил преценка за незаконосъобразно приложение от митническите органи на нормата на чл. 35, ал. 2 ЗАДС, по аргумент, че същите са поставили знак за равенство между състава (компонентите) на съответното гориво, позовавайки се на изискванията на чл. 4, т. 22 от ЗАДС, които необосновано са съотнесли към изискванията на съответната добавка. Този решаващ извод на съда е мотивиран с посочените по-горе две заключения на вещото лице - съдебно-техническа експертиза. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се твърди, че не са надлежно опровергани констатациите на ревизиращите органи, че лицензираният складодържател е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и е начислил занижен акциз за освободените за потребление добавки на горива за визираните данъчни периоди. Според касатора утвърдените от дружеството добавки на горива не отговарят на легалната дефиниция на понятието за "биодизел" по смисъла на чл. 4, т. 22 от ЗАДС, за да се приложи ставката по чл. 32, ал. 1, т. 7, пр. първо от ЗАДС - 0 лв. за 1000 литра. Игнорирано е от съда и обстоятелството, че горепосочените добавки не съдържат метилови естери, произведени от растителни масла или животински мазнини, а съдържат такива включени в чл. 32, ал. 1 от ЗАДС, подлежащи на облагане с акцизни ставки, различни от 0. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от страна на първостепенния съд. Спорът се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон. Мотивирано административният съд е обсъдил всички релевантни факти и доводите на страните. Изградил е правни изводи, които се основават на установената фактическа обстановка и на правилното тълкуване на приложимия материален закон. В разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ЗАДС са регламентирани акцизните ставки по отношение на енергийните продукти, използвани съответно като моторни горива и за отопление. Нормата на чл. 35, ал. 2 ЗАДС предписва, че освен енергийните продукти по чл. 13 и биоетанолът, всички други продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като моторно гориво, като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1. Първостепенният съд е извършил граматически и семантичен анализ на посочената норма, приемайки, че енергийните продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като добавка към моторни горива, също се облагат с акцизна ставка и това е ставката определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1. Въз основа на детайлен анализ на експертните заключения, съдът е достигнал до правилния извод, че в случая за митническите органи не са били налице основания за приложение на нормата на чл. 35, ал. 2 ЗАДС, тъй като не е следвало да поставят знак за равенство между компонентите на съответното гориво и компонентите на добавките на съответното гориво с позоваване на чл. 4, т. 22 ЗАДС, който неправилно е съотнесен към изискванията на съответната добавка. Според изричните констатации на вещото лице, добавките за биодизел "Хелиос 17 БД" и "Хелиос 19 БД", произвеждани от търговското дружество, не съдържат естери на висши мастни киселини и по състава си не се покриват с този на горивото, за което са предназначени- важни са концентрациите на активните компоненти в добавката, като нефтената фракция е само техен разредител/разтворител, и не ги прави нефтен продукт. Следва да бъде посочено, че, действително, по данни от експертизата, може да се направи извод, че е възможно един и същи вид индивидуална добавка/компонент да се използва в пакети за различни горива, но в други комбинации и концентрации, като това зависи от вида на горивото. В разглежданата хипотеза, обаче, вещото лице сее ангажирало със становището, че в случая използваните добавки за биодизел се базират на конкретно проведени изследвания с оглед целесъобразност и ефективност на използването им именно за този вид гориво. Следва да бъде споделено възражението на ответника по касация, че в жалбата некоректно се цитира само извадка от заключението, извън контекста, относно възможността процесните добавки да се ползват и за горивото "газьол". Експертът е уточнил, че тази възможност е мислима само при установена работна концентрация, целесъобразност и доказана ефективност на активните компоненти- обстоятелства, които не са установени, дори изследвани, за двете добавки по отношение на горивото "газьол", докато по тези си показатели те са предназначени именно за горивото "биодизел". В реда на изложените мотиви следва да бъде отбелязано, че настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването, че двете заключения на експертизата са възприети без да бъдат анализирани ведно с останалите доказателства по делото. Оплакването е голословно, тъй като касаторът не конкретизира кои доказателства има предвид. В ревизионната преписка няма доказателства за същността, характеристиката и предназначението на добавките за горива. Такива доказателства всъщност са събирани едва в съдебната фаза на спора и с тях ревизираното лице е доказало тезата си за неправилност на направените фактически установявания в административната фаза на спора, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на всичко изложено по- горе, законосъобразна и обоснована се явява преценката на административния съд, че в процесния случай произвежданите от дружеството енергийни продукти с търговско наименование "Хелиос 17" БД и "Хелиос 19" БД, предназначени за добавки за биодизел с код по КН 381190000 мерна единица LTR, на основание чл. 35, ал. 2 ЗАДС подлежат на облагане с акцизна ставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗАДС, в релевантната за спора редакция, за еквивалентното гориво, което в случая е биодизел. Следва да бъдат споделени и изложените мотиви в решението на първоинстанционния съд, касаещи тълкуването на нормите на § 79 и § 56 от ЗИД на ЗАДС във вр. с § 1, т. 5 от ДР на Закона за държавните помощи и § 3 от ПЗР на с. з. В съответствие с поетите ангажименти по Договора за присъединяване на РБ към ЕС, Държавата е трябвало да предприеме необходимите законодателни действия, като измени, отмени или ограничи прилагането на разпоредбите, регламентиращи "нова помощ", каквато е предвидената в чл. 32, ал. 1, т. 7 ЗАДС - нулева акцизна ставка за горивото биодизел, респ. за добавката, предназначена за биодизел. такива действия, обаче, във връзка с държавната помощ, предвидена в последната разпоредба, са предприети едва през 2008 г., видно от изричното посочване"държавна помощ № 607/2008 - България" в положителното решение на ЕК относно намаляване облагането на биогоривата. До произнасянето на Комисията с положително решение на 23.11.2009 г., друга алтернатива на нулевата акцизна ставка не е предвидена в ЗАДС. Следователно, правилна е преценката на съда, че дори разпоредбите на ЗАДС, които определят нулевата акцизна ставка, да са ограничени по смисъла на § 79 и § 56 от ЗИД на ЗАДС, то липсват други разпоредби, които да установяват размера на акцизната ставка за биодизел/добавка за биодизел. Налице е нормативна непълнота, която не може да бъде коригирана с прилагане на други разпоредби по аналогия, тъй като Конституцията на РБ установява принципа за законоустановеност на данъчните задължения (чл. 60, ал. 1). Съгласно този принцип, всички елементи на данъчното задължение, включително данъчната ставка, следва да бъдат установени в закона и прилагане по аналогия е недопустимо. В случая митническите органи по аналогия и в нарушение на принципа за законоустановеност на данъчните задължения са определили размера на акцизната ставка за биодизел (добавка за биодизел) като такава за газьол, на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗАДС вместо установената в закона нулева акцизна ставка по чл. 32, ал. 1, т. 7 ЗАДС. По тези съображения и при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК решението на Административен съд - Пловдив трябва да бъде оставено в сила. За настоящата инстанция разноски от ответника по касация не са доказани, поради което не следва да бъдат присъждани.