Решение № 5633 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи чрез процесуален представител срещу решение 96 от 31.01.2023 г., постановено по административно дело 939/2022 г. от Административен съд София-област (АССо), с което е отменена негова заповед 8121К-10629/02.09.2022 г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / касационни основания по чл. 209 АПК /. Ответникът по касационната жалба Г. Кишишов чрез процесуален представител и в представено писмен отговор и писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССо е била заповед 8121К-10629/02.09.2022 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Г. Кишишов началник на сектор База за отдих Къпина - Боровец към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности (ДУССД) - МВР, считано от 15.09.2022 г. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че не е налице реално съкращение на заеманата от ответника длъжност. За да е приложима разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т.2 от ЗДСл следва кумулативно да са налице следните условия: заеманата от страна на Кишишов длъжност да е премахната, като нормативно установена позиция и като система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностна характеристика, или съкращението да е под формата на намаляване на броя на заетите с нейното изпълнение служители. Прекратяването на служебното правоотношение на Кишишов е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно разписание на администрацията на дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР, но при сравнение между старото и новото длъжностни разписания на дирекцията не се установява промяна в общата численост на персонала в сектор База за отдих Къпина - Боровец към отдел Социални дейности и по-конкретно за длъжността началник сектор. От приетите по делото доказателства се установява, че с утвърденото със заповед 8121 к-10395 от 30.08.2022 г. наМминистъра на вътрешните работи щатно разписание на Дирекция "Управление на собстевността и социални дейности" (ДУССД), в сектор База за отдих Къпина - Боровец към отдел Социални дейности, в който се намира длъжността на Г. Кишишов е запазена. При сравнението на длъжностните характеристики от 06.06.2022 г. и 05.10.2022 г. се установява, че основните задължения на длъжността началник на сектор в сектора се запазват. Този извод се подкрепя и от приетите поименни разписания на длъжностите преди и след издаване на оспорената заповед, от които се установява, че лицата, заемащи длъжностите началник на сектор в отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР са идентични и че е определена една щатна бройка за заемането. От новото поименно щатно разписание към 30.09.2022 г., длъжността Началник на сектор База за отдих Къпина - Боровец към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР продължава да съществува. Нещо повече, посочено е, че същата е вакантна, но не е закрита. При тези доказателства безспорно следва изводи, че в случая не е налице съкращение на длъжността в нито една от посочените форми - същата е запазена и като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, по утвърдена длъжностна характеристика, а освен това не е е намелен и броят на лицата, които я изпълняват. Правилно съдът извежда извод, че от липсата на промяна на чл. 85а от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, не следва да се прави преценка за промяна на функциите на посочената дирекция преди прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител и след прекратяването на служебното му правоотношение. Изводите си първоинстанционният съд обосновава и с обстоятелството, че функциите на всяка една от дирекциите в МВР са нормативно определени с посочения правилник и не биха могли да бъдат променени с функционални, респективно с длъжностни характеристики. Не е налице реално съкращаване на щата за длъжността началник сектор в сектор База за отдих Къпина - Боровец към отдел Социални дейности. Посочените обстоятелства несъмнено обуславят извода, че е налице пълно запазване на функциите на закрития сектор. Настоящият състав напълно споделя и останалите изводи на съда, свързани с постановяване на заповедта в нарушение на изискванията по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, което обосновава извод за постановяване на спорната заповед в противоречие с материалния закон и неговата цел и е основание за нейната отмяна. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съдът е изяснил спора, като е събрал относимите и необходими за изясняване на релевантните факти доказателства, които са обсъдени задълбочено. Противно на наведените в касационната жалба доводи решението на АССо е и обосновано изводите на съда са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка, при правилно тълкуване и приложение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат, доказано платени с приложен договор за правна защита и съдействие 027246 от 09.02.2023 г. Сумата е съобразена с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение