Решение № 2016 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2015 г.

Решение № 2016 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на полицейски орган в Районно управление на полицията (РУП) - Враца при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Враца, против решение № 502/19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 550/2014 г. от Административен съд - Враца като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Красимир Цеков Костов чрез адв. Милчо Борисов взема становище по касационната жалба с молба да бъде потвърдено решението на Административен съд - Враца. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на Красимир Цеков Костов заповед рег. № ЗП ВР-755/4.09.2014 г., издадена от полицейски орган при РУП - гр. Враца за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - липсата на противоправни действия на жалбоподателя в първоинстанционното производство, обуславящи правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото не установяват данни за евентуална съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление - състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Последният е задържан и конвоиран до сградата на РУП - Враца без по преписката да е установена неговата съпричастност към престъпното деяние. При тези факти в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са осъществени, тъй като събраните данни не дават основание да се предположи, че ответникът по касация може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. Представените в касационното производство писмени доказателства - заповед за задържане № ЗПВр-755/4.09.2014 г. от ОДМВР - Враца с информация за образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК не опровергават изводите на решаващия съд, споделени и от настоящата инстанция относно незаконосъобразността на заповедта. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. В разглеждания случай като основание за задържане на лицето в заповедта е посочено извършване на престъпното деяние кражба, извършено за времето от 13.08.2014 г. до около 09.15 ч. на 14.08.2014 г., а фактическото задържане, т. е. мярката е наложена едва на 4.09.2014 г., което правилно е прието от административния съд, като липса на предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповед за задържане, като е постановил, че целта на задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е превантивна и се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност и е недопустимо предпоставките за налагане на ПАМ посредством издаване на заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се презюмират. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна, защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в нарушение на материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение