Решение № 6596 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2009 г.

Решение № 6596 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на община Бургас срещу решение № 1193 от 30.12.2008 г. по адм. д. № 480/2008 г. на Бургаски административен съд, ХII състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу отказа. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен отказа на директора на ТД "Приморие" при община Бургас за издаване на разрешение на ЕТ "Кристоф - Христо Иванов" гр. Бургас за поставяне на преместваем обект, по заявление вх. № 70-К-197/14.11.2007 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил доводите на страните и относимите за спора доказателства. Установено е, че с цитираното заявление по образец, изготвен от общината от ЕТ "Кристоф - Христо Иванов" до Община Бургас е направено искане да й бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ за времето от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. Отказът, материализиран в оспорения административен акт, както и в цитираното в него протоколно Решение № 2 от 19.02.2008 г. не е мотивиран, като в тази посока съдът е изложил обосновани мотиви, налагащи извода за незаконосъобразността му. Задължение както на заинтересуваните лица, така и на административния орган е да спазват изискванията на одобрената от общинския съвет Наредба, издадена на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Спазването на установените правила в Наредбата следва да се преценяват от съда при контрола за законосъобразността на отказа и във връзка с това, относимите разпоредби правилно са анализирани от съда. Съгласно изискванията на Наредбата е следвало преди подаването на заявленията заинтересуваните лица да са известени за това коя е действащата и оборена схема, а в случай на промяна на схемата от предходната година, следва да са известени както за извършената промяна, така и за мотивите за нея. От събраните по делото доказателства се установява, че по делото е представена схема на ЦГЧ - Бургас, в района на ТД "Приморие", с отбелязване, че е издадена на основание решение на комисията, назначена със Заповед № 197 от 29.01.2008 г. и протокол № 2 от 19.02.2008 г., със зачеркнати в нея обекти, в която схема е записано да бъде одобрена след съгласуване с НИП - София. Правилно тази схема е ценена от съда, като издадена след датата на подаване на заявлението, за която схема няма данни дали към момента на издаването на отказа е отменена или не и кога е одобрена окончателно новата. При тези данни, изводът на съда за немотивиране на отказа е в съответствие с представените по делото доказателства, а доколкото е налице обосновка, тя е позована само на отказа на комисията, разгледала заявлението, която комисия в случая е помощен, а не оправомощеният орган. В производството по издаване на отказа не е спазена и изпълнена процедурата, установена с чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредбата на общината - липсват критерии за оценяване от комисията, заявлението не е съпроводено със становище от териториалния директор, няма записано такова на заседанието. При наличието на тези факти, които не са опровергани от касатора и пред настоящата инстанция, ВАС приема, че изводът за незаконосъобразност на отказа е правилен и обоснован. Обжалваното решението в частта му, с която заповедта е отменена като незаконосъобразна следва да бъде оставено в сила, а в частта му, с която преписката е върната на общината за ново произнасяне, решението следва да се отмени по следните съображения: Указанията на съда за издаването на нов административен акт по процесното заявление практически са неизпълними. Периодът от време, за който е искано разрешение, е изтекъл и административният орган не би могъл да издаде разрешение за него - такова може да бъде издадено само занапред. Освен това, законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му и след като е констатирал съществения порок - липса на мотиви, препятстващи съдебния контрол и възможността за защита, съдът неправилно е указал на органа да постановява нов акт и да го обосновава. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК