Решение № 7206 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2015 г.

Решение № 7206 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. К., против решение № 1752 от 17.03.2015 г., постановено по адм. д. № 5265/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Българска телекомуникационна компания" АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - "С. Г. Груп" ООД, в писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на С. П. К. срещу Решение № Ж-127/2012 г. от 01.04.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на К. срещу "С. Г. Груп" ООД и "Българска телекомуникационна компания" АД за незаконосъобразно обработване на личните му данни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 35 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. При постановяване на административният акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително в административната преписка не са налице доказателства жалбоподателят да е редовно уведомен за заседанието на комисията проведено на 12.03.2014 г., но този факт не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От една страна съгласно чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация комисията разглежда жалбата по същество на открито заседание, за което уведомява страните и заинтересованите лица. Следователно не е необходимо призоваване по реда на АПК, като в случая жалбоподателят е запознат с приложените в административната преписка доказателства ( л. 47 и 48), не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, а на проведеното заседание на 12.03.2014 г. не са представени нови доказателства. Жалбоподателят не е представил и такива в съдебното производство. Ето защо Кирилов е имал възможност да ангажира защита си в административното производство, а в последствие и да оспорва доказателствата в съдебното производство и да представя нови такива, поради което правото му на защита не е накърнено. Следователно доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД обработването на личните данни е допустимо, когато то е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. С прехвърлянето на вземането цесионерът встъпва в правата на предишния кредитор без за това да е необходимо съгласието на длъжника. В последствие длъжникът трябва да бъде уведомен за извършената цесия, за да породи тя действие по отношение на него и по отношение на трети лица - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Правилен е извода на АССГ, че юридическият факт, който прави допустимо обработването на личните данни, е прехвърлянето на вземането, а не уведомлението. Това е така, защото цесионерът получава личните данни на длъжника още при сключването на договора за цесия. От този момент нататък за него е налице законен интерес, който допуска обработването на данните във връзка със събиране на задължението - чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Правилен е и извода на съда, че обстоятелството дали уведомлението до длъжника е било надлежно връчено няма правно значение относно преценката за законосъобразността на действията на цесионера по обработването на личните данни на длъжника по цедираното вземане. Поражда ли договорът за цесия действие по отношение на длъжника, съществува ли вземането и какъв е неговият размер са въпроси, които могат да се повдигат пред гражданския съд и да се решават по реда на гражданското съдопроизводство. Следователно правилно първоинстанционният съд стига до извода, че действията по обработване на личните данни на С. П. К. чрез предоставянето им на цесионера, събирането и съхраняването им и изпращането на уведомителното писмо са извършени на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД. Ето защо доводът на касатора, че неправилно административният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД относно прехвърляне на вземането, е неоснователен. Неоснователни са и доводите за неправомерно обработване на личните данни на касатора, тъй като същият не е бил в договорни отношения с "БТК" ЕАД. В жалбата си до Комисията за защита на личните данни самият жалбоподател заявява, че е имал стационарен телефон, на който сочи номера, тарифния план, размера на непогасеното задължение и периода на задълженията. Тези факти се установяват и от писмо на Виваком до С. К. (л. 94), жалба на същия до "БТК" ЕАД от 19.06.2012 г. (л. 95), както и жалба до Комисията за защита на личните данни от 20.06.2012 г. (л. 140), в която Кирилов заявява, че при закупуване на апартамента през 2002 г., му е прехвърлена и партидата на телефона. Следователно независимо, че не е приложен писмен договор, то жалбоподателя е бил в договорни отношения с "БТК" ЕАД, ползвал е стационарен телефон и е дължал ежемесечно заплащане на услугата. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на целта на закона, не следва да се обсъждат, тъй като същите са основания за незаконосъобразност на административния акт и не са касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение - чл. 146 и чл. 209 АПК. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 29.09.2014 г. съдът правилно разпределя и указва доказателствената тежест на страните, проверява законосъобразността на административния акт съобразно изискването на чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски следва да се осъди С. П. К. да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение, а на "С. Г. ГРУП" ООД да заплати сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,