Решение № 8368 от 14.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Христова, против решение 1021/13.06.2022 г. постановено по адм. дело 755/2021 год. на Административен съд (АС) - Благоевград, в частта, в която е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г. с изх. 02-010-2600/15066 от 04.08.2021 г., в частта на намаленията на помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2126,82 лв., по Схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 58,98 лв., по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) в размер на 5.63 лв., по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна) (СП) в размер на 11 783,92 лв., по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) в размер па 599,28 лв., по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (СЗ-ДККП) в размер на 31.43 лв., по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ КЛЧ) в размер на 635.7 лв., по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (СЗ-МЗДП) в размер на 42.94 лв., и в частта на определената санкция по Схема за обвързано подпомагане за плодове СП (основна) - 7 787,15 лв., като преписката е върната за ново произнасяне по заявлението в отменената му част, при съобразяване на мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение в оспорената му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Ответникът Хаджиев 87 ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. АС - Благоевград е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма. За да отмени същия в частта, касаеща намаленията по гореописаните мерки, административният съд, след подробен анализ на всяка една от тях и съобразявайки относимите разпоредби, е заключил, че при изчислението на сумите, с които са намалени плащанията, са допуснати неточности, респективно липсват фактически основания, от които да става ясна волята на административния орган при извършеното намаление, като за част от мерките, решаващият съд е приел допълнително изложени мотиви от органа в становище от 05.10.2021г., сочейки, че такива могат да се съдържат и в друг документ от административната преписка и да бъдат изложени допълнително след издаването на административния акт. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно като краен резултат. Правилна е преценката на административният съд, че при издаване на уведомителното писмо в частта на намаленията по СЕПП, ЗДП и СПП е допуснато нарушение на материалния закон. Обосновано и след анализ на декларираната и установената при проверката на място площ на парцелите, с които кандидатства земеделският производител по мярка СЕПП и ЗДП, и посочените от органа фактически и правни основания за извършените намаления, съдът приема, че е налице противоречие при определянето на санкционираната площ, което води до противоречие и с посоченото в административния акт правно основание по чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 604/2014. Конкретно, по отношение на намаленията по мярка ЗДП, първоинстанционният съд правилно установява, че оторизираната площ надхвърля установената такава, което само по себе си обективира неточност при изчислението и достигането до крайния извод от органа за извършените намаления по конкретната мярка. По отношение на мярка Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП (основна), първоинстанционният съд правилно посочва, че условията и редът за прилагането ѝ са уредени в Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредбата/. Съгласно чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредбата заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 на същия член подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение 5. По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-икономическа и агрономическа експертиза, в заключението на която вещите лица анализират подробно счетоводните документи на земеделския производител както и фактурите за реализирана продукция, като констатират, че добитите количества кайсии и ягоди съответстват на минималните такива, регламентирани в Приложение 5 към Наредба 3 от 17.02.2015г. В тази връзка следва да е отбележи, че с оглед чл. 29, ал. 3 от Наредбата, която гласи, че размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото земеделските стопани са реализирали количество плодове, не може да се стигне до заключение за недопустимост на площите, като безспорно не става ясно как органът достига именно до това заключение при наличие на реализиран добив в определените площи. При това положение обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд приема, че в уведомителното писмо липсват мотиви за пълния отказ от подпомагане по обсъдената мярка, което обуславя незаконосъобразност на административния акт както в тази част, така и в частта на определената по СП (основна) санкция в размер на 7787, 15 лв. Настоящият касационен състав изцяло споделя и подробно изложените съображения и изводи на административния съд за нарушение на материалния закон и при намаляване на финансовото подпомагане за мерки СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и СПК. Изводите са съответни на представените доказателства по делото, включително на заключението на комплексната експертиза и на приложимите материалноправни норми за посочените мерки. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, във връзка с приетите допълнителни мотиви, изложени от административният орган в становище от 05.10.2021г. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените санкции и редукции за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, а що се отнася до тези в становището, то същите са изложени едва на дата 05.10.2021г., което е почти 2 месеца от подаването на жалбата против процесното пред АС Благоевград уведомително писмо /20.08.2021г/. Във връзка с горното, следва да се отбележи, че за такова не може да бъде прието изложеното от органа в подаденото становище. Последното обективира липсата на спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на нормата е насочено към стриктно посочване на фактическите, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта, като по този начин е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Изложеното не променя крайния правилен резултат на обжалваното решение. То е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав в обжалваната му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение