Решение № 13988 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15863/2014 г.

Решение № 13988 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15863/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас Център", при ТМУ-Бургас, чрез пълномощника му - юрисконсулт Ташкова, против решение № 1762/29.10.2014 г. постановено по адм. дело № 914/2014 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради факта че същото е немотивирано. Иска се постановяване на друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу митническия акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Постъпило е писмено становище, със същите съображения. Ответникът "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез процесуалния му представител юрк. Иванова оспорва касационната жалба като неоснователна, иска оставяне в сила на решението, по съображения изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отменил Решение № 32-22408/24.03.2014 г. на началника на МП "Пристанище Бургас Център", потвърдено с Решение № 32-35823/22.04.2014 г. на началника на Митница-Бургас, с което на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по ЕАД 14BG001007Н0008048/20140228 за оформен режим "допускане за свободно обращение" едновременно с режим "отложено плащане" на акциз на стоки за специфично предназначение - "мазут", е определена нова митническа стойност в размер на 4 122 558, 21 лв., вместо декларираната - 4 104 050, 82 лв. като е определен ДДС в размер на 824 511, 64 лв., вместо по декларацията - 820 810, 16 лв. Основанието за корекция на митническата облагаема стойност е по чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, във вр. с чл. 32, § 1 от същия Регламент и чл. 35 от Закона за митниците /ЗМ/ - договорена и платена цена на стоката, съобразно представените документи. Разликата между двете стойности, декларирана от вносителя и установена с митническия акт е поради установена разлика в количеството на стоката - натоварено/разтоварено количество мазут, превозено по море с танкер "Adriatic Mariner", съответно - натоварено в изходния пункт, който в случая е в Кавказ и пункт на разтоварване - Пристанище Бургас, терминал "Росенец". По коносамента натовареното количество е в по-голям размер от разтовареното количество стока "мазут" на терминал "Росенец", като съобразно съставения генерален акт № 18/02.03.2014 г. и акт-известие № 18/1/02.03.2014 г. разликата е 18 097 кг. В митническата декларация дружеството-получател е вписало реално разтовареното количество стока и съобразно това количество е декларирал и митническата облагаема стойност. Декларираната стойност е определена от вносителя съответно пропорционално намалена от платената или дължима за плащане. Митническият орган, в издадения акт се е позовал на стойността на стоката по издадената фактура от доставчика LITASCO SA/ Lukoil International Trading and Supply Company - Geneva/ и коносамента, приложени към ОЕАД. В хода на оспорване на митническия акт, за да обоснове декларираната стойност на внесената стока жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент /ЕИО/ № 2454/93, която е специална спрямо чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, както и нормата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ. Действително разтовареното количество, в по-малко с 18 097 кг от обявеното по коносамент, е установено с Генерален акт № 18 и Акт известие № 18/1 от 02.03.2014 г., във формуляр одобрен от Министерство на транспорта, изготвен и подписан при разтоварване и приемане на товара в специализираното пристанище на Нефтохим-Бургас, от: представител на получателя - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, капитана на танкера и митнически служител. Възраженията на жалбоподателя са приети за основателни от съда и според мотивите на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен митническия акт, при безспорна установеност, че при разтоварване на стоката е замерено по-малко количество мазут от посоченото в коносамента, начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. върху реално внесеното количество мазут, а не върху договореното такова. Изводите на съда са правилни. За невнесеното количество мазут не е налице данъчно събитие. За липсващата стока не може да се оформи режим "внос", съответно не може да се определи и ДДС, тъй като цялото количество не е внесено на територията на страната. Приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ППЗМ, респ. чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент /ЕО/ № 2454/93, регламентиращи, че когато стоки, декларирани за свободно обращение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, както и при частична загуба на стоката, действително платената или дължима цена за целите на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 - МК на Общността, е цената, представляваща пропорционална част от цената на цялото количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в РБългария. За определяне на публичните задължения към момента на вноса от значение е действително внесеното на територията на РБългария количество стока, митническата облагаема стойност на която правилно е декларирана от вносителя при пропорционално намаляване на договорената и платена цена. При безспорно установените по делото факти, неоснователни са поддържаните от касатора твърдения, че митническата стойност в конкретния случай следва да бъде определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение