Решение № 9938 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2018 г.

Решение № 9938 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 200 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7201/2016 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на П. С. С. срещу заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Срещу това решение е подадена касационна жалба от П. С. С. от гр. П., с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон - не е посочено какво нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) е извършено, тъй като нормата съдържа няколко хипотези. Допуснати са били съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обжалваният акт е необоснован. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - министърът на вътрешните работи се представлява от юрисконсулт Р., която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Страните не спорят по установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Предмет на съдебен контрол е заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) и чл. 226, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), на П. С. С., разузнавач V степен (ИП) в група "Криминална полиция" на РУ "Полиция" - Б. при ОДМВР - Б., е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Като основания за налагане на дисциплинарно наказание са посочени нарушения на служебната дисциплина: на 16.04.2014 г. държавният служител П. С., в качеството му на началник на ГПУ - П. в РДГП - С. е съгласувал протокол рег. № 13965/16.04.2014 г. за извършено охранително обследване на ГПУ - П., въпреки че в него не е било включено помещението, в което се съхраняват веществените доказателства по ДП № 87/2012 г. по описа на сектор БОП - Б.. На 10.05.2014 г. е извършена кражба на веществените доказателства по посоченото досъдебно производство. С извършеното съгласуване на протокола С. не е осъществил разпоредения му със заповед рег. № 377/11.03.2014 г. на директора на РДГП- С. контрол над комисията, определена да извърши охранителното обследване и оценка на надеждността на системите за физическа защита на обектите на ГПУ - П.. При така подробно описаните от наказващия орган фактически основания за издаване на оспорената заповед, неоснователни са касационните възражения за необоснованост на решението, като не е било посочено какво нарушение е извършено по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) - неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Конкретно са посочени и основанията по чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" - извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Установено е по делото, че със заповед рег. № 323/28.02.2014 г. на директора на РД "Гранична полиция" - С., на П. С. му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, като в периода на изтърпяване на това наказание е извършил и процесното нарушение на служебната дисциплина, поради което са били налице предпоставките за налагане на по-тежко наказание. В мотивите на обжалваното решение, тричленният състав е обосновал правните си изводи за законосъобразност на оспорената заповед, прието е за безспорно установено, че П. С. е извършил описаните в оспорения административен акт нарушения на служебната дисциплина, поради което правилно е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отм.). Установените по делото фактически обстоятелства обосновават приетия от съда правен извод. Неоснователно е първото касационно оплакване - за издаване на заповедта след преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Според тази разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, т. е. от момента в който дисциплинарната преписка, съдържаща доказателствата, събрани от разследващия орган постъпи при наказващия орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган е министърът на вътрешните работи, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка от 26.06.2014 г. и становището на дисциплинарната комисия - 11.07.2014 г. Тези материали са внесени пред наказващия орган на 08.09.2014 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 05.11.2014 г., което обуславя правилността на извода, че е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е и възражението, че назначената проверка за процесния случай, е с дата, която предхожда сочената от наказващия орган дата за извършване на нарушението. В действителност е отразено, че заповедта за проверката е с рег. № 703/09.04.2014 г., но по делото е представена заповед рег. № 703/09.05.2014 г. на директора на РДГП - С. за извършване на проверка по постъпили предварителни данни за допуснато дисциплинарно нарушение, поради което съдът правилно е приел, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на цифрата на месеца, в който е започнала проверката по случая. Неоснователни са и възраженията досежно неяснотата за наложеното наказание предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), както и че дисциплинарно наказващия орган не е доказал извършеното нарушение. Настоящият състав намира, че дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за неизпълнение на задълженията му, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Освен това заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. П. съд не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Съдът не е допуснал съществени нарушения и на съдопроизводствените правила, обсъдил е писмените доказателства, представени пред съда във връзка с предишните наказания, налагани на държавния служител и приложените към административната преписка доказателства, отговорил е обосновано на възраженията на страните по делото. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на вътрешните работи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,