Решение № 181 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 40/2013 г.

Решение № 181 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 40/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 391/12 г. на Великотърновския окръжен съд и чнд № 278/12 г. на Павликенския районен съд и отмяна на въззивното определение от 24.10.2012 г. и на определение от 02.07.2012 г., с което е определено общо най-тежкото наказание в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода на осъдения И. А. Д., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК от наложените му наказания по нохд № 1383/09 г., нохд № 9/11 г., нохд № 22565/11 г. и нохд № 250/12 г. В искането се изтъкват доводи, че при постановяване на съдебните актове е било допуснато съществено нарушение на материалния закон. Неправилно е включено в съвкупността и деянието по нохд № 1383/09 г. на РС гр. Велико Търново, което се намира в рецидив с деянията по останалите три дела и наказанието за същото следва да бъде изтърпяно отделно, както и наказанията по нохд № 645/06 г. и по нохд № 1408/07 г., при строг първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Защитата на осъдения - АДВОКАТ М. О. П., назначен от ВКС за служебен защитник на осъдения И. А. Д., който редовно призован, не се явява, поддържа тезата за основателност на искането. Адвокат П. счита, че новото групиране на наказанията на осъдения следва да се извърши при най-благоприятното съчетание на наложените наказания за множеството престъпления. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С определение от 02.07.2012 г. по нчд № 274/12 г. на РС гр. Павликени на осъдения И. А. Д. е определено общо, най-тежкото наказание, наложено по влезлите в сила съдебни актове (присъди и определения за одобряване на споразумение по чл. 381 и сл. НПК) по нохд № 1383/2009 г. на РС В. Търново, нохд № 9/2011 на ОС Русе, нохд № 22565/2011 г. На РС София и нохд № 250/2012 г. на РС Павликени, - "лишаване от свобода" за срок от четири години и единадесет месеца, които да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 59 НК от общото наказание е приспаднат срокът на предварителното задържане на осъдения по нохд № 9/2011 на ОС Русе за времето от 14.10.2009 г. до 16.10.2010 г., и предварителното задържане по нохд № 22656/2011 г. на СРС от 27.10.2011 г. до 22.03.2012 г. На основание чл. 25, ал. 3 НК от наложеното общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" е приспаднат срокът от пет месеца и двадесет и седем дни, поради изтърпяно наказание "пробация" за срок от единадесет месеца и двадесет и пет дни, като два дни "пробация" са зачетени за един ден "лишаване от свобода". На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено осъденият да изтърпи отделно наказанието наложено с присъдата по нохд № 645/2006 г. на РС Ст. Загора - "лишаване от свобода" за срок от девет месеца, при първоначален "общ" режим, в затвор или затворническо общежитие от "открит" тип. С определение от 24.10.2012 г. по вчнд № 391/12 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново / образувано по по протест на прокурор при РП гр. Павликени, е изменено първоинстанционното определение само в частта за определеният на осъдения режим на изтърпяване наказанието по нохд № 645/2006 г. на РС Ст. Загора, от "общ" режим, в затвор или затворническо общежитие от "открит" тип, в първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. Определението е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 24.10.2012 г. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на влезлите в сила съдебни актове е подадено в законоустановения шестмесечен срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Доводът за допуснато съществено нарушение на закона е основателен. Видно от съдържанието на определението, с което е извършено групиране на наказания по предходни осъждания, първостепенният, а след това и въззивният съд са нарушили закона като са приели, че деянията и по четирите дела, по които е извършено групиране на наказанията, се намират в реална съвкупност. Данните по делото (спр. справка за съдимост, изд. на 08.06.12 г., на л. 36-л. 40 от първоинстанционното дело) за хронологията на извършването на престъпните деяния и съпоставянето на времето на влизане в сила на съдебните актове, с които И. Д. е признат за виновен и е осъден за извършването им, сочат на други изводи за съотношението на деянията в рамките на множеството престъпления. Деянието по нохд № 1383/2009 г. на РС В. Търново и по нохд № 250/2012 г. на РС Павликени се намират в рецидив, тъй като присъдата по нохд № 1383/2009 г. е влязла в сила на 23.11.2009 г., а не на 23.11.2011 г., както неправилно е приел съдът. Данните от свидетелството за съдимост на И. Д. сочат, че деянието по нохд № 250/2012 г. на РС Павликени е извършено на 28.09.2011 г. - следователно, след влизане в сила на присъдата по нохд № 1383/2009 г. Деянието по нохд № 250/2012 г. на РС Павликени е едновременно и в отношение на съвкупност с деянията по нохд № 9/11 г. на ОС гр. Русе и нохд № 22565/11 г. на Софийски РС. Деянието по нохд № 22565/11 г. на Софийски РС е извършено в срока, в който е отложено изпълнението на наказанието, наложено по нохд № 645/2006 г. на РС Ст. Загора. В атакуваните съдебни актове тези фактически данни са интерпретирани неправилно, в нарушение на правилата за съвкупността и рецидива като две отделни форми на множество престъпления. Налице е основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Производството по внчд № 391/12 г. на Великотърновския окръжен съд трябва да бъде възобновено, а въззивното решение и частично измененото - потвърдено с него определение на първостепенния съд, да бъдат отменени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от първостепенния съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши ново групиране на наказанията по осъжданията, предмет на делото, като се съобрази с изискванията на закона и съдебната практика в ПП № 4/65 г. на ВС, с решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС за прилагане на принципа за най-благоприятно съчетание за осъдения. Следва да се наложи общо най-тежкото наказание от наказанията, определени за деянията, образуващи съвкупност по нохд № 9/11 г. на ОС гр. Русе, нохд № 22565/11 г. на Софийски РС и нохд № 250/2012 г. на РС Павликени - в размер на четири години и единадесет месеца. Отделно, следва да се изтърпят от осъденият наказанията, наложени му с влезли в сила присъди ( респ., съгласно определение за одобряване на споразумение) по нохд № 1383/2009 г. на РС В. Търново, нохд № 1408/07 г. на РС Горна Оряховица и по нохд № 645/2006 г. на РС Ст. Загора. Съставът на ВКС обръща внимание на решаващите съдилища за правилното определяне на режима и типа на затворническото заведение относно изтърпяването на общо най-тежкото наказание "лишаване от свобода" за съвкупността от престъпления, както и относно наказанието по нохд № 645/2006 г. на РС Ст. Загора. Правилното приложението на закона изисква изтърпяването им от осъдения да бъде при първоначален "строг" режим в затвор или в затворническо общежитие от "закрит" тип. Този извод е верен, защото към момента на определяне общо най-тежкото наказание по процесните три осъждания от четири години и единадесет месеца, Д. е бил осъждано лице на лишаване от свобода за други предходни деяния с влезли в сила съдебни актове. Същият статут той има и при постановяване от съда изтърпяване на отложеното за изпълнение наказание лишаване от свобода по нохд № 645/2006 г. на РС Ст. Загора. Към момента на приложение на чл. 68, ал. 1 НК по цитираното дело Д. вече е бил "осъждано лице", на което е налагано наказание "лишаване от свобода", т. е. той не е бил "осъден за първи път на лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Законът не изисква това предходно наложено наказание "лишаване от свобода" да е търпяно ефективно. Този статут на осъдения предопределя качеството му на лице по чл. 60, ал. 1 от закона, което води до определяне на тип затворническо заведение "закрит" за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и съгл. чл. 61, т. 2 отЗИНЗС "строг" режим за изтърпяването му. Делото следва да се върне по компетентност на първостепенния съд, тъй като въззивното производство е било образувано по протест на прокурора срещу първоинстанционното определение само за промяна в правното положение на осъдения относно режима на изтърпяване наказанието "лишаване от свобода" и на "тип-а" затворническо заведение, но не и за нарушение на закона при групиране на наказанията му, наведено в искането за възобновяване, с което се търси утежняване правното положение на осъдения. При новото групиране на процесните наказания, освен изтъкнатите указания за приложението на закона, съдът следва да се съобрази и с нормите по чл. 25, ал. 3 и чл. 59 НК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.