Решение № 13189 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2016 г.

Решение № 13189 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. С., представлявана от директора К. Р., чрез процесуален представител юрисконсулт Карамитев против решение № 218/15.07.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е: 1) отменено Експертно решение № 0088 от заседание № 025 от 10.02.2016 г. на НЕЛК, специализиран състав по очни болести; 2) върнал преписката на Национална експертна лекарска комисия за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите указания по прилагането на закона и 3) осъдил Национална експертна лекарска комисия на разноски. В касационната жалба и в допълнителни писмени бележки по делото се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в писмените бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде оставен в сила обжалвания административен акт и да бъдат отменени присъдените в тежест на административния орган разноски по делото в размер на 720 лв. Претендират се разноски, представляващи юристконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. Х. У., чрез пълномощник адв. Керменов оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. С. не е изразил становище . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран съд в рамките на правомощията му. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е Експертно решение № 0088 от заседание 025 от 10.02.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран състав по очни болести, с което е отменено обжалваното от И. У. ЕР на ТЕЛК към МБАЛ "Д-р Б. Ш.", гр. С. № 2882 от 21.10.2015 г., по оценка на трайно намалена работоспособност и е издадено ново - определена е оценка на работоспособността: 21% трайно намалена работоспособност, и експертното решение е потвърдено по останалите поводи. Първоинстанционият съд е отменил това ЕР на НЕЛК и е върнал преписка за ново произнасяне. Приел е в мотивите, в производството по издаването на оспорваното експертно решение е допуснато нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон, обосноваващи неговата незаконосъобразност. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото, а наведените доводи от касатора не могат да бъдат споделени. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора и повереника му пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. От фактическа страна се установява, че И. У. е бил преосвидетелстван с Експертно решение № 0088 от заседание 025 от 10.02.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - специализиран състав по очни болести, оспорваното Експертно решение на НЕЛК, е взето след преглед в НЕЛК на 9.02.2016 г., с вид на експертизата: преосвидетелстване. Сочи се също: Обективно: Зрение на дясно око с -3,0 дсф и ст. д. = 1,0; Зрение на ляво око с -2,0 дсф и ст. д. = 0, 15-0,2; Дясно око - б. о.; Ляво око - ПОС - спокоен, леща - нехомогенно помътнена в отделни сектори, ст. тяло - с деструкция, очно дъно - папила б. о, ретина - лежи, периферно долу и темпорално дегенеративни участъци, на места пигментирани, макула - със зърнист, целофанен вид. За нормалното централно зрение на дясно око и намаленото централно зрение на ляво око по част V, раздел I - 20 % трайно намалена работоспособност (ТНР). За липсата на двуочно зрение във връзка с част V, раздел VI, точка 6 - 10% ТНР. В оспорваното Експертно решение е посочено, че е неправилна посочената оценка за ТНР по част V от НМЕ 2010 г. в обжалваното експертно решение. Зрението на здравото дясно око е нормално при обсъждане на причинната връзка, а при поява евентуално на заболяване, което се доказва с обективни изследвания и има намалено зрение се обсъжда към общо заболяване, а не към причинна връзка. Липсва обективен очен статус, включително и резултати от обективни изследвания, даващи основания да бъде това око с практическа слепота - липса на функции за централно и периферно зрение. Установените промени в макулата и в крайната периферия на ретината, говорят за намалено централно зрение и запазено периферно зрение, което не корелира с липсващите функции приети в СОТЕЛК гр. П. В заключение НЕЛК е отменил експертното решение на ТЕЛК по оценка на трайно намалена работоспособност и определя - 21%, съгласно Методиката от Приложение № 2, вкл. и 10% по раздел III от нея и е потвърдил по останалите поводи - по дата на инвалидизиране - установената в ТЕЛК, по причинна връзка - има - трудова злополука. Посочва противопоказани условия на труд. Експертното решение е подписано от Председател и трима членове. В хода на процеса пред съда е назначена, изслушана и приета съдебна - медицинска експертиза, установено е от заключението на вещото лице, че същото се е запознало с предоставената медицинска документация по делото, включваща приложени епикризи, амбулаторни прегледи, извършени флуоресцеинова ангиография и ОСТ и експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. Вещото лице е посочило в заключението си, че въз основа на извършения преглед, представената медицинска документация и съобразно Методиката за оценка на ТНР, Приложение № 1 и 2 по чл. 63 от Наредбата за медицинска експертиза с ПМС № 87/5.05.2010 г., счита, че лицето И. У. би следвало да получи 50% ТНР /на основание част V раздел I от ПМС № 87/5.05.2010 г./. Ляво око е с трайни и необратими посттравматични увреждания с траен функционален дефицит - травматична ретинопатия е дегенеративни промени в макулата, фиброзни витреоретинални дегенерации в периферията, частично отлепване на ретината и сублуксирана катарактозна леща. Дясно око е с изразен миопичен астигматизъм, обуславящ лек функционален дефицит. В съдебно заседание и от представеното заключение вещото лице е посочило, че по отношение на дясното око не може да даде заключение, че то е здраво, тъй като има високостепенен миопичен астигматизъм и в такива очи дори ангиографски да не се докажат обективни изменения в централната част на ретината, т.е. на макулата, пациента е възможно да има намалено функционално зрение заради високостепенния астигматизъм. По всички правила на офталмологията, оперативно лечение на този етап не би трябвало да бъде приложено. Оперативно лечение би се наложило само в случаите, когато отлепването преодолее лазерния бараж или настъпи тракционно отлепване в следствие на витреоретиналния брид. Отлепването на ретината е установено чрез офталмоскопия. Вещото лице е посочило, че тъй като пациента има собствено стъкловидно тяло в местата, които са с витреоорхенални тракции и отлепване на ретината при силни физически усилия е възможно тези тракции да предизвика разкъсване и след това отлепване на ретината, принципно в дейността си И. У. трябва да се ограничава в тежестите, които евентуално вдига или премества. Предвид установените фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. Правилно и обосновано, съдът е кредитирал заключението от експертизата, от което е изведен извод, че при постановяване на решението на НЕЛК, не е спазена разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, според която степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Определения процент на трайна неработоспособност на И. У., несъответства по отношение на преценката на установените увреждания и обусловеният функционален дефицит според Приложение № 1 към Наредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит, както и определянето на крайния процент намалена работоспособност според Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Установяват се различия между приетото в съдебното производство експертно заключение и оценката на работоспособността в административното производство. Преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност на оспорването, първоинстанционния съд е направил с помощта на вещо лице, притежаващи съответната специалност. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза се е установило, че определеният проценттрайно намалена работоспособност /ТНР/ от НЕЛК не съответства на състоянието на И. У. Макар и оспорено заключението на вещото лице от част от членовете, участващи в състава на НЕЛК, издал оспорваното експертно решение, не е било направено искане за допускане на повторна или тройна съдебно-медицинска експертиза, а доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в оспорвания административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, е на НЕЛК, но доказателства за правилно определен процент ТНР, не са представени пред първа инстанция. Не са взети предвид редица увреждания с оглед на тяхното развитие във времето и причиннана им връзка с трудовата дейност на И. У., Поради това са останали неоценени тези увреждания при оценката на работоспособността, причинната връзка и намалената работоспособност което е нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146 АПК . По изложените съображения, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, преди да се произнесе с административен акт. Съдът законосъобразно е отменил обжалваното експертно решение и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед изложените по-горе съображения следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 АПК, в който е предвидено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Предвид изложеното и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски в настоящата инстанция е неоснователна, с оглед крайния изход на спора и не следва да бъде уважена. Предвид своевременно заявената претенция от ответника по касация за разноски, следва да му се присъдят сторените такива за касационното производство, равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на упълномощения да го представлява пред ВАС адвокат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,