Решение № 14447 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2010 г.

Решение № 14447 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Вълкана Георгиева Дерменджиева срещу решението от 06.04.2010 г. по адм. д. № 6/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, устно и в писмена защита поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване условията на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и тъй като няма данни за връчване на съобщението за решението, следва да се приеме, че е в срок, от където и извода, че е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Вълкана Георгиева Дерменджиева срещу заповед № РД - 22 - 022/15.09.2006 г. на Зам. областния управител на област София, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАдм, чл. 5, ал. 3 във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ, § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОСОИ /обн. ДВ бр. 9 от 01.02.2000 г./, е отказано да се уважи искането й по заявление вх. № 94 ВВ/35/10.03.2006 г. за обезщетение с жилищни компенсаторни записи за следния недвижим имот: тавански етаж, намиращ се на адрес ул. "Росица" № 9, състоящ се от коридор, четири стаи, кухня и клозет с площ 87.22 кв. м, като неоснователна. Спорът е решен при спазване на задължителните указания по тълкуванието и прилагането на закона, дадени с отменително решение № 12753 от 14.12.2007 г. по адм. д. № 4764/2007 г. на Върховния административен съд. При изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи. Отказът на административния орган е мотивиран с това, че заявлението на жалбоподателката е подадено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, който в случая тече от 02.08.2005 г., когато е влязло в сила решението по гр. д. № 546/2004 г. на Върховния касационен съд по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. Въпреки дадената многократна възможност на жалбоподателката да представи доказателства за спазване на този срок, такива по делото липсват. Цитираната в писмото на Столична община, район "Оборище", жалба на Вълкана Дерменджиева ЖД - 00 - 205/27.05.2005 г. не е открита и приложена към делото за да може да се прецени какво точно искане е направено по нея. Независимо от това, същата е с дата 27.05.2005 г., към която дата делото по чл. 7 от ЗВСОНИ все още е било висящо пред Върховния касационен съд, т. е. правото на жалбоподателката да поиска обезщетение по чл. 6 от ЗОСОИ още не е било възникнало. В тази връзка, неоснователен е доводът на касаторката, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснат до разпит свидетел, който да докаже наличието на документ от 27.05.2005 г. и да установи съдържанието му, Срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на лицето да иска обезщетение по чл. 6 от ЗОСОИ. В случая този срок е изтекъл на 02.10.2005 г., а заявлението на Вълкана Дерменджиева е подадено на 10.03.2006 г. При тези данни правилно административният орган е отказал да уважи претенцията, а първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед. По отношение на оспореното решение не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и затова същото следва да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на сумата 150.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо във връзка с чл. 225 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение