Решение № 5481 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 185/2021 г.

Решение № 5481 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 185/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. против решение № 6396/16.11.2020 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 2984/2019 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-22220215007115-091-001/28.06.2016 г., поправен с ревизионен акт № П-22220216117767-003-001/11.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., мълчаливо потвърден при обжалването по административен ред. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционният съд, че ревизионният доклад не е подписан с квалифициран електронен подпис, като твърди, че са в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Представя по реда на чл. 219, ал. 1 АПК, съставените при ревизията актове, като електронни документи, заедно с преписи на хартиен носител. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - "ХУФУ" ЕООД, гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат И. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, С. град е бил ревизионен акт, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., с който на "ХУФУ" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 103 138. 44 лева и лихви в размер на 27 985. 28 лева за ревизираните периоди на 2009 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и за ДДС в общ размер на 188 708. 23 лева и съответните лихви в размер на 28 288. 63 лева за данъчни периоди м. 10-м. 12. 2013 г., м. 01-м. 12. 2014 г., м. 04 - м. 09. 2015 г. За да постанови, че ревизионният акт е нищожен, съдът е приел, че ревизионният доклад не е подписан в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК от неговите издатели - А. Ч. - Д. и Ц. Я., органи по приходите при ТД на НАП - С.. В решението са изложени мотиви, че докладът е представен по делото като заверено копие, без да съдържа подписи на лицата, които са го издали. Според съда и в представения на електронен носител ревизионен доклад липсват подписи на неговите издатели, както и отбелязване, че е издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис. С. съда, твърдението на решаващия орган, че ревизионният доклад е подписан с квалифициран електронен подпис не е подкрепено с доказателства. Посочил е, че не всеки електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ) има значението на саморъчен подпис, какъвто се изисква съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК и чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК. Неподписването на ревизионния доклад е определено като особено съществен порок на формата, който води до липса на изразена воля от административния орган по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК. Според съда тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., не разглежда хипотеза като процесната, при която ревизионният доклад не е подписан от нито един орган по приходите. По тези съображения съображения съдът е обосновал краен извод за нищожност на ревизионния акт. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба, че изводите на първоинстанционния съд, че ревизионният доклад не е подписан, са в противоречие с доказателствата по делото. По делото на оптичен носител (CD) са представени заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР), ревизионния доклад (РД), ревизионния акт (РА) и ревизионния акт за поправка (РАПРА), като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), подписани с квалифициран електронен подпис на органите по приходите, посочени като техни издатели. Съдът не е обсъдил така представените документи, които са годни писмени доказателства по смисъла на чл. 184 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, а единствено представените на хартиен носител заверени преписи от страната, в това число и от ревизионния доклад. От представените на електронен носител доказателства се установява, че ревизионният доклад е подписан от органите по приходите, определени съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК - А. Ч. - Д., ръководител на ревизията и Ц. Я., член на ревизиращия екип, с валидни квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Правната сила на електронните подписи е регламентирана в чл. 25 от Регламент (ЕС) № 914/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) - "Регламент (ЕС) № 914/2010". Съгласно чл. 25 параграф 2 от Регламент (ЕС) № 914/2010 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. В случая от доказателствата по делото е установено, че подписът на ръководителя на ревизията е положен на 08.04.2016 г., датата на издаване на ревизионния доклад, а подписът на Ц. Я. е положен на 12.04.2016 г. По-късното подписване на ревизионния доклад от член на ревизиращия екип, не обосновава нищожност на ревизионния акт по аргумент от тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г. От представените удостоверения е видно, че квалифицираният електронен подпис на А. Ч. - Д. е валиден за периода 02.02.2016 г. до 01.02.2017 г., а този на Ц. Я. - за периода от 20.01.2016 г. до 19.01.2017 г., които периоди обхващат и времето на издаване на ревизионния доклад на "ХУФУ" ЕООД. Като не е обсъдил тези доказателства съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилни правни изводи при преценката относно изискванията за форма на ревизионния доклад по чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК. По делото няма спор и от представените доказателства е установено, че заповедите за възлагане на ревизията, ревизионният акт и ревизионният акт за поправка са издадени от органи по приходите с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК като електронни документи и са подписани с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, които са ги издали. От представените по делото удостоверения е установено, че в хода на ревизията всички актове по възлагането и провеждането й, са надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път. При така установените факти, следва да се приеме, че решението, с което е обявена нищожност на ревизионния акт е неправилно постановено и е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Предвид липсата на фактически установявания по същество на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,