Решение № 9433 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2018 г.

Решение № 9433 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р. в качеството му на полицейски орган при Районно управление на МВР – гр. К. срещу решение № 37 от 15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 42/2018 г. по описа на Административен съд – гр. К., с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 1947 зз-15/09.01.2018 г., издадена от С. Р. в качеството му на полицейски орган при Районно управление на МВР – гр. К., с която е наредено задържането на Г. А. от [населено място] за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи от касационния жалбоподател, че за приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо полицейският орган да има данни, че съответното лице е извършило престъпление или е съпричастно към извършено престъпление. В тази връзка касаторът счита, че в посочената хипотеза от закона полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, преценявайки наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Счита също така, че е приложил правилно принципа на съразмерност при упражняване на правомощията си, като с издаването на заповедта не е засегнал в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава ПАМ, правата на А. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отхвърляне на жалбата на Г. А. срещу заповедта за задържане. Ответникът по касационната жалба – Г. А., чрез пълномощника си адв. Р. П., я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение по съображения, представени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта за задържане за 24 часа на Г. А. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Според съда задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, съдържащи се в образуваното ДП – 18/2018 г. по описа на РУ - К. към ОДМВР К. Въпреки спазването на горните правила административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Изложил е, че деянието, за извършване на което е образувано досъдебното производство, е било довършено на 05.01.2018 г., без да са налице някакви данни, че А. ще извърши друго престъпление, което прилагането на ПАМ би предотвратило. От събраните доказателства е приел, че се установява, че А. е неосъждан, с добри характеристични данни, с установен домашен адрес и адрес по месторабота, на които е могъл да бъде намерен при нужда като се позовава на действията по призоваване и връчване на съобщения в първоинстанционното съдебно производство. Първоинстанционният съд е посочил, че А. е съдействал и не е създавал пречки на разследващите органи, че не са налице твърдения, нито данни, че е имало условия за осуетяване разкриването на обективната истина по образуваното досъдебно производство, нито че задържането е послужило за предприемане на неотложни действия, целящи събиране на доказателства по образуваното досъдебно производство. При така установеното, съдът е достигнал до извода, че при прилагането на ПАМ в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, и правата на А. са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта на налагането на подобна мярка. Решаващият състав е приел, че въпреки че са били налице данни за съпричастност на А. към извършване на деяние, реализиращо състав на престъпление, не е установено приложената мярка да е била необходима и да допринесла за постигане на някоя от изброените цели на ПАМ. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. Такива данни по отношение на Г. А. са били налице. Видно от доказателствата по делото задържането е било осъществено с оглед подадено срещу него заявление за извършено на 05.01.2019 г. престъпление по чл. 129 от НК, във връзка с което е образувано ДП № 18/2018 г. по описа на РУ - К. при ОДМВР - К.. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че по отношение на А. са били проведени издирвателни мероприятия, поради което същият е бил задържан на 09.01.2018 г. За да отмени оспорената пред него заповед за задържане на лице, първоинстанционният съд неправилно е приел, че същата е незаконосъобразна като издадена в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Неправилно е прието, че правата на А. са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целите, за които се издава ПАМ. В случая деянието, заради което лицето е било задържано е тежко наказуемо престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода до шест години. От данните по делото се установява, че А. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 18/2018 г. по описа на РУП - К., т. е. данните по ДП № 18/2018 г. по описа на РУП - К., са обосновали извод, че именно ответникът по касация е извършител на престъплението, поради което полицейският орган в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е реализирал правомощието си по задържане на лицето. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. С оглед на това неправилно първоинстанционният съд е обсъждал обстоятелства, които се съобразяват в случаите, при които спрямо лицето се внася искане от прокурора за налагане на мярка за неотклонение "Задържане под стража" по реда на чл. 63 от НПК, което е друг вид производство и не е предмет на изследване от страна на полицейския орган в производството по налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане е преустановителна и предотвратяваща и с нея не е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, нито е постановена в нарушение с целта на закона, както неправилно е прието от решаващия съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при визираните от касатора отменителни основания и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което жалбата на Г. А. срещу заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед на изхода на спора на ответника не се дължат разноски. Такива не се дължат и на касатора, тъй като не е направил искане за това. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение